Решение № 10216 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10216 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110127287 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от П. П. И. срещу "Топлофикация София" ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на вземане в общ размер на сумата от 1077,30 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия по фактури, издадени през периода месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г. по партида с инсталация № 4000033299, равняваща се на ½ част от общо претендираната и начислена сума от 2154,60 лева, поради липсата на облигационно правоотношение между страните и реално извършена доставка, евентуално поради погасяване на вземанията по давност.

Ищцата твърди, че при ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с доставка на топлинна енергия до имот с адрес: /адрес/ е открита партида с инсталация № 4000033299 с титуляр лицето Т.В.Г.. Поддържа, че след извършена проверка за задълженията по партидата, същата установила, че при ответника са налице отразени такива в общ размер на сумата от 2154,60 лева съгласно издадени фактури през периода месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г., а именно: фактура № 22002765/2010 г., фактура № 22414169/2010 г., фактура № 22826262/2010 г., фактура № 23235564/2010 г., фактура № 23641750/2010 г., фактура № 23969958/2010 г., фактура № 24315042/2010 г., фактура № 24900075/2010 г., фактура № 24900076/2010 г., фактура № 24900078/2010 г., фактура № 26629874/2010 г., фактура № 26992402/2010 г., фактура № 27534541/2010 г., фактура № 28020326/2010 г., фактура № 28443521/2010 г., фактура № 28861633/2011 г., фактура № 29281130/2011 г., фактура № 29703678/2011 г., фактура № 30132542//2011 г., фактура № 30545425/2011 г., фактура № 30875633/2011 г., фактура № 31231665/2011 г., фактура № 31734928/2011 г., фактура № 31734929/2011 г., фактура № 31734930/2011 г., фактура № 32990527/2011 г фактура № 30875633/2011 г., фактура № 33339045/2011 г., фактура № 33863543/2011 г., фактура № 34321464/2011 г. и фактура № 34764712/2011 г., на името на Т.Г.. В исковата молба П. И. твърди, че е един от наследниците по закон на лицето, след смъртта й на 06.09.2020 г., като нейна дъщеря, заедно с дъщеря й Ж. П. И.. Оспорва дължимостта на ½ част, според наследствения си дял, от общо начислената главница по фактурите, с довод за липсата на облигационно правоотношение между наследодателката й и ответното дружество 1 поради липсата на притежавани от същата право на собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно основание по отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена доставка на топлинна енергия през фактурирания период до имота, която реално да е потребена от абоната. Излага подробни съображения, поради които намира вземанията и за погасени по давност. Счита за приложим към вземанията тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки извънсъдебното оспорване на сумите от страна на ищеца пред ответното дружество, същите не са счетоводно отписани като задължения по партидата, с оглед представената от „Топлофикация София“ ЕАД детайлна справка – извлечение на начислените суми. С тези доводи П. И. обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Найденов, оспорва иска с довод за неговата недопустимост поради липсата на правен интерес за ищцата от оспорване на процесните суми. Конкретно възразява срещу твърдението за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност, тъй като последната не обуславя погасяване на материалното право, а на възможността за принудителното му изпълнение. Наред с това, изпращането на писма, фактури и покани за доброволно изпълнение от страна на кредитора, респ. осчетоводяването на вземанията, въпреки изтекла давност, не обуславя извод за наличието на спор относно изтичане на давностния срок, предвид възможността за доброволно изпълнение от длъжника съгласно чл. 118 ЗЗД. Посочва се, че със съдебното решение по така предявената искова претенция ответното дружество – кредитор не може да бъде принудено да отпише счетоводно дълга, което свидетелства за липсата на правен интерес от търсената защита. По същество ответникът заявява, че в частта, с която се оспорва дължимостта на сумите поради изтекла погасителна давност, искът е основателен, тъй като последната е изтекла, в която част прави признание на иска съгласно чл. 237 ГПК.

В останалата част оспорва иска като неоснователен с довод, че ищцата е клиент на топлинна енергия като собственик/титуляр на вещно правно на ползване върху топлоснабден недвижим имот. Поддържа, че ищцата и нейният наследодател са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия, поради което и на основание клаузите на приложимите към възникналото правоотношение Общи условия, дължат заплащането на месечните суми за топлинна енергия – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Посочва се, че въпреки това ищцата не е изпълнила задължението си. Изтъква се, че макар вземането да е погасено по давност, то същото продължава да съществува като естествено такова – предвид погасяване на възможността за принудителното му изпълнение. Ответникът твърди, че от страна на ищцата не е отправяно искане за погасяване по давност на сумите, което „Топлофикация София“ ЕАД да не е съобразило. Поддържа се, че дружеството прилага погасителната давност, която отчита при сключване на споразумение с клиента, каквото искане в случая не е отправено от ищцата. Ето защо, ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото дело, поради което и при определяне на отговорността за разноски приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗЗД. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция поради наличието на облигационна връзка между ищеца и ответното дружество, а при уважаване на евентуалната претенция – за погасяване на вземанията по давност, за присъждане на разноски в полза на топлофикационното дружество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

2

Съдът приема, че предмет на делото е една искова претенция, насочена към отричане дължимостта на конкретно по вид и размер вземане, основана на различни твърдения за недължимост, а не самостоятелни искове при условията на евенуталност, както е отразено в проекта за доклад, което не обуславя промяна в дадената правна квалификация на иска и в разпределената между страните доказателствена тежест в процеса.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.

Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да установи: съществуването през процесния период на облигационно правоотношение с наследодателя на ищцата/с последната, обусловено от притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ищцата; че за процесния период ответникът е доставял в имота топлинна енергия в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми; респ. предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима.

Между страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в представения и приет по делото заверен препис от справка относно неплатени към 28.03.2024 г. задължения за топлинна енергия и услугата дялово разпределение към „Топлофикация София“ ЕАД за имот с адрес: /адрес/, с клиентски номер 1000455598 с титуляр Т.В.Г., сочещи, че по партидата на този имот от „Топлофикация София“ ЕАД са начислени и фактурирани задължения, в т.ч. по фактури за периода от м.01.2010 г. – м.12.2011 г., както следва: документ № 22002765 за м.01.2010 г. на стойност от 122,44 лева – дължима главница; документ № 22414169 за м.02.2010 г. на стойност от 108,81 лева – дължима главница, документ № 22826262 за м.03.2010 г. на стойност от 102,07 левадължима главница, документ № 23235564 за м.04.2010 г. на стойност от 79,34 лева – дължима главница, документ № 23641750 за м.05.2010 г. на стойност от 66,69 лева – дължима главница, документ № 23969958 за м.06.2010 г. на стойност от 50,99 лева – дължима главница, документ № 24315042 за м.07.2010 г. на стойност от 56,49 лева – дължима главница, документ № 24900075 за м.07.2010 г. на стойност от 35,92 лева – дължима главница, документ № 24900076 за м. 07.2010 г. на стойност от 28,73 лева – дължима главница, документ № 24900078 за м.07.2010 г. на стойност от 9,64 лева – дължима главница, документ № 26629874 за м.08.2010 г. на стойност от 43,97 лева – дължима главница, документ № 26992402 за м.09.2010 г. на стойност от 55,75 лева – дължима главница, документ № 27534541 за м.10.2010 г. на стойност от 81,16 лева – дължима главница, документ № 28020326 за м.11.2010 г. на стойност от 97,56 лева – дължима главница, документ № 28443521 за м.12.2010 г. на стойност от 143,95 лева – дължима главница, документ № 28861633 за м.01.2011 г. на стойност от 143,05 лева – дължима главница, документ № 29281130 за м.02.2011 г. на стойност от 126,88 лева – дължима главница, документ № 29703678 за м.03.2011 г. на стойност от 119,94 лева – дължима главница, документ № 30132542 за м.04.2011 г. на стойност от 83,47 лева – дължима 3 главница, документ № 30545425 м.05.2011 г. 61,46 лева; документ № 30875633 за м.06.2011 г. на стойност от 59,40 лева – дължима главница, документ № 31231665 за м.07.2011 г. на стойност от 49,31 лева – дължима главница, документ № 31734928 м.07.2011 г. на стойност от 10,77 лева – дължима главница, документ № 31734929 за м.07.2011 г. на стойност от 46,72 лева – дължима главница, документ № 31734930 за м.07.2011 г. на стойност от 31,90 лева – дължима главница, документ № 32990527 за м.08.2011 г. на стойност от 48,63 лева – дължима главница, документ № 33339045 м.09.2011 г. на стойност от 20,20 лева – дължима главница, документ № 33863543 за м.10.2011 г. на стойност от 55,23 лева – дължима главница, документ № 34321464 за м.11.2011 г. на стойност от 99,55 лева – дължима главница и документ № 34764712 за м.12.2011 г. на стойност от 114,58 лева – дължима главница, или общ размер на фактурираните задължения за този период от 2154,60 лева.

От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници с изх. № РОБ20-УГ51-3901/07.10.2020 г., издадено от Столична община, район Оборище се установява, че лицето Т.В.Г. е починало на 06.09.2020 г., оставяйки за свои законни наследници дъщерите си Ж. П. Аврамова и П. П. И. (ищцата по делото).