Решение № 188 от 01.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000311 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по двe въззивни жалби, подадени от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д. М.. С първата от тях се обжалва решение № 494/12.12.2021 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 158/21 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за горницата над 76 525.35 швейцарски франка до претендирания частичен размер от 88 645.60 швейцарски франка, представляващи частичен иск от общо 107 814.10 швейцарски франка непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот *****/***** г. за периода 10.12.2015 г. до 02.12.2020 г. и остатъка от падежиралата главница след предсрочно обявяване на кредита за изискуем.

Със същата се обжалва постановеното съдебно решение и в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 218,59 швейцарски франка, представляваща застраховки, за сумата от 1013.20 швейцарски франка, представляваща такси за управление на кредита, както и за сумата от 264 лв. - разходи за нотариални такси по кредита.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Инвокират се подробни аргументи за липса на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Твърди се, че изводът на Варненския 1 окръжен съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит противоречи на практиката на СЕС. Претендира се, че след като е предявен частичен иск, приетата за надвнесена сума от кредитополучателите следва да се приспада от общото задължение, а не от претендираната част.

Сочи се, че направените разходи за връчване на нотариални покани – за съобщаване на цесията и обявяване на предсрочната изискуемост са направени от банката в изпълнение на законовите изисквания и същите са включени в извлечението от счетоводните книги на банката и в справката по чл. 366 ГПК, която е приложена по делото, поради което същите й се следват.

Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от А. Г. и Г. Г., чрез адв. М. К., в който се релевират доводи за неоснователността на въззивната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

Твърди се, че банката не е посочила никакви доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на преддоговорни отношения, съответно индивидуално договаряне, както и че приложимият по кредита лихвен процент и неговата промяна са в резултат на изменение на обективни обстоятелства, стоящи извън нейния контрол. Намират за недоказано от въззивника, че кредитът е поискан, реално предоставен и съответно дължим в швейцарски франкове, както и че прехвърлянето на валутния риск изцяло в тежест на кредитополучателя е извършено след като ясно и еднозначно са били разяснени възможните икономически последици. Намират, че неравновесието между правата и задълженията на страните по процесния договор е очевидно и изцяло във вреда на икономически по-слабата страна.

Считат за несъстоятелни аргументите, че прихващането следва да е сторено с размера на цялото твърдяно вземане, а не с това на частично предявеното, тъй като начинът на опреД.е на претенцията на ищеца не е предмет на спорното производство. Молят за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Претендират разноски. Няма доказателствени искания.

Подадена е втора въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адв.

Д. М. срещу решение № 80/09.03.2022 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 158/21 г., с което е допълнен диспозитивът на решение № 494/12.12.2021 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 158/21 г., като е постановено, че присъдената в швейцарски франкове сума, е платима от ответниците и в лева, по курса, определен в договора при усвояването на сумата, а именно 1.2885 лв. за 1 швейцарски франк.

Въззивникът счита решението за неправилно и недопустимо поради произнасяне „свръхпетитум“. Излага подробни съображения за липса на основание за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 от ГПК.

Счита, че решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС, според която кредитът се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен. Моли за обезсилване на обжалваното решение, като 2 недопустимо, съответно отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от страна на А. Г. и Г.

Г..

На 01.07.2022 г., в хода на въззивното производство, е починал въззиваемият Г. П. Г., като на осн. чл. 227 от ГПК като страни в производството са конституирани наследниците му по закон - П. Г. Г. и Н. Г.

Г..

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и ангажират настоящата съдебна инстанция с произнасяне по същество.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната част, както и в частта, с която предявеният иск за сумата от 974,70 лева, представляваща разходи за нотариални такси и разноски по кредита, на осн. чл.13, ал.2 от договора, е отхвърлен за сумата от 710.70 лева (разликата над обжалваните 264 лева до претендираните 974,70 лева по същия иск), поради което същото е влязло в законна сила в посочените части.

По делото е постъпила писмена молба с вх. № 1666/06.03.2024 г., в която процесуалният представител на въззиваемите адв. М. К. сочи, че страните по делото са постигнали споразумение за окончателно уреждане на отношенията им по повод на процесния договор за кредит и в изпълнение на същото заявява от името на доверителите си, че последните признават съществуването на задълженията, предмет на производството пред Апелативен съд – Варна. Моли за постановяване на съдебно решение, съобразно изявлението. Към молбата е представен заверен препис от сключено на 19.02.2024 г. извънсъдебно споразумение между „Юробанк България“ АД, от една страна и А. П. Г., Н. Г. Г. и П. Г. Г. - от друга страна, с което страните са признали размера на дълга по Договора за кредит за покупка на недвижим имот *****/***** г. В т.4 от споразумението въззиваемите са се задължили да депозират молба по настоящото дело, с която признават задълженията си към банката, във връзка с които е образувано съдебното производство.

В проведеното о. с. з. от 22.05.2024 г., процесуалният представител на въззивника „Юробанк България“ АД не се явява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа въззивните жалби и иска отмяна на първоинстанционното решение. Моли направеното от въззиваемите ответници волеизявление с молба с вх. № 1666/06.03.2024 г. да се приеме като признание на иска и да се постанови решение, като при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК. При условията на евентуалност, моли да се уважат депозираните въззивни жалби с оглед на всички събрани по делото доказателства Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна.

3

В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемите не се явява.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Г. П. Г. и А. П. Г. за осъждането им да заплатят солидарно на банката следните суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот *****/***** г., както следва: главница в размер на 88 645.60 швейцарски франка, представляваща частичен иск от общо 107 814.10 швейцарски франка - сбор от вноските за непогасена главница за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. и остатъка от падежиралата главница след предсрочно обявяване на кредита за изискуем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; такси в размер на 1 013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г.; застраховки в размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.; както и разноски по кредита в размер на 974.70 лева за периода 18.09.2018 г. 02.12.2020 г.

С уточняващи молби по делото ищецът конкретизира отделните си претенции по период и основание, като сочи, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.12.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) главницата не се дължи на отделни вноски до 2035 г., а като едно цяло, като от непогасена по давност главница общо в размер на 107814.10 швейцарски франка за периода 10.12.2015 г. - 02.12.2020 г., като предявява частична претенция за сумата от 88 645.60 швейцарски франка.

Претендираните непогасени по давност такси по договора в размер на 1013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. - 02.12.2020 г. ищецът сочи, че представляват такси/комисионни за управление на кредита в размер на 0.03 % върху размера на непогасената главница към датата на начисляването им, дължими на основание чл. 4, т.2 от договора. Неизтеклите по давност застраховки в размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. 02.12.2020 г. се начисляват на основание чл. 14 от договора за кредит.

Претендираните разноски по кредита в размер на 974.70 лева за периода 18.09.2018 г. - 02.12.2020 г., са формирани по следния начин: 604.46 лева нотариална такса за подновяване на договорна ипотека, на основание чл. 13, ал. 2 от договора, 106.24 лева - такса към АВ и такса за банков превод във връзка с договорната ипотека и 264 лева такси за изготвяне и връчване на нотариални покани до длъжниците.

В отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените искове по основание и размер на претендираните суми. Считат за неравноправни клаузите на договора, свързани с предмета му, ползването и издължаването на кредита, превалутирането и дължимата лихва, даващи право на първоначалния кредитор да увеличава приложимия лихвен процент, както и да преизчислява размера на дължимите погасителни вноски през курса на 4 швейцарски франк - чл. 1, т.1 и т. 3, чл. 2, т. 1 и т. 3, чл. 3, т. 1 и т. 5, чл. 6.1 до чл. 6.8., чл. 22, т.1 и чл.23, т. 2 от договора, съответно твърдят тяхната нищожност по смисъла на ЗЗП, предвид качеството потребител на кредитополучателите. Сочат, че отпуснатият кредит е в размер на 77 000 евро, а при погасяването му кредиторът преизчислява размера на месечните вноски в швейцарски франкове, като прилага определен от него курс на шв. франк, който от сключването на договора до момента се е увеличил значително.

Твърдят, че банката събира под формата на месечни вноски сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в евро, в резултат на което главницата се е увеличила, вместо да намалява, а договорения лихвен процент е бил многократно едностранно увеличаван. Сочат липса на съгласие за сключването на договора относно размера на кредита в шв. франкове, тъй като на кредитополучателите е известна единствено отпуснатата сума в евро.

Претендират нищожност на съгласието за поемане на валутния риск, тъй като е получено вследствие въвеждане на потребителя в заблуда, като твърдят, че следва да се приложи лихвен процент в размер на БЛП на кредитора за евро, след като кредитът е отпуснат и усвоен в тази валута. Сочат, че липсва предварително оповестяване на риска от курсовите разлики, респективно договарянето на валутно обвързано кредитиране не може да се приеме за индивидуално. Правят възражение за прихващане в случай, че съдът приеме дължимост на суми в полза на ищеца с надплатени суми по анюитетни вноски за главница и лихви следствие неправомерното превалутиране.

Разпечатката съдържа 41 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd51ee52-936c-44b4-8667-c35e5060d40b