Определение № 1424 от 05.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. Благоевград, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200501225 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Адвокат А. З. Д. от САК обжалва определение № 1338 от 28.08.2026 г., постановено по гражданско дело № 704 от 2026 г. на Районен съд Благоевград, в частта, с която е отхвърлена молбата му за изменение на решението досежно възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв. В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен в атакуваната му част. Развиват се подробни съображения, доводи и аргументи за това. Моли се за неговата отмяна и изменение на решението в частта за споменатото адвокатско възнаграждение, като последното бъде увеличено.

Определение № 1338 е обжалвано и от „Вивус.БГ“ ЕООД. Дружеството го атакува в частта, с която е отхвърлена неговата молба за изменение на решението и намаляване или неприсъждане на възнаграждението на адвокат Д.. Излагат се причини за това. Моли се за отмяна на обжалваната част на определението и уважаване на молбата на фирмата с правно основание чл. 248 от ГПК.

Подадени са отговори на частните жалби.

Окръжен съд Благоевград констатира, че жалбите отговарят на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадени са срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страни, които имат правен интерес от обжалването, с оглед на което се явяват редовни и допустими.

Отговорите също съответстват на изискванията на процесуалния закон.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1

6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** и ***, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая не е налице незаконосъобразност на акта на първата инстанция.

Същият е правилен. Спазен е материалният закон. Няма нарушение на съдопроизводствените правила. Определението е прекрасно обосновано.

Окръжен съд Благоевград напълно споделя мотивите, изложени от районната инстанция, и няма какво повече да добави към тях.

Адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга в случая следва да е в размер, отговарящ на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25 от НЗПП и каквото би му се присъдило, ако потребителят беше ползвал безплатна правна помощ по реда на чл. 95 и следв. от ГПК по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт. Правилно районният съд е преценил, че размерът на адвокатското възнаграждение не трябва да бъде увеличаван над 368,14 евро с ДДС, която сума изцяло съответства на положения труд. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано. Присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер наистина не отговаря на въпросните критерии и би било прекомерно и категорично непропорционално спрямо извършената работа и действителната правна и фактическа сложност на конкретното първоинстанционно производство.

Очевидно е, че делото няма фактическа сложност. Не са събирани доказателства, освен приложения към исковата молба договор. Проведено е само едно открито съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са взели участие.

Както много правилно е отбелязал и районният съд, справедливостта е една и тя следва да се постигне както за ищеца, така и за ответника в производството.

Дори и като се изходи от защитавания материален интерес, такова възнаграждение, каквото се претендира от адвокат Д., действително се явява 2 прекомерно.

Няма никаква опасност да се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект на свободна и лоялна конкуренция. В случая първата инстанция не е извършила произволно и под пазарните нива намаление на разноските за адвокатско възнаграждение. Намалението нито е произволно, нито е драстично. То е достатъчно обосновано с обективни фактори.

Изтъкнатите от адвоката съображения във връзка с вида на адвокатската професия, покриването на разходи и формирането на печалба, са изцяло принципни и не са свързани с конкретно осъществената по делото правна защита, а с извънпроцесуални отношения и с естеството на услугите, предоставени от адвокат на клиент. Размерът на разноските категорично не следва да се влияе в съществена степен от тези отношения и от изложените от адвокат Д. неюридически аргументи.

Също принципни, абстрактни и хипотетични са доводите на адвоката за потенциално некачествено оказване на адвокатски услуги и евентуално възпиране на адвокатите да водят дела срещу дружества за бързи кредити, поради което правилно районният съд не ги е обсъдил и взел предвид при постановяването на обжалвания си акт.

Съобразени са принципните постановки на решението по дело С-438 от 2022 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на правния спор. Не е извършено произволно намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като за произволност може да се говори единствено тогава, когато съдът формира изводи, без да се съобразява с каквито и да било критерии. Взети са предвид и съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. След отчитане на съображенията за справедливост, районният съд се е съобразил и с разумния характер на разноските. Взета е под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител на ищцата документи и книжа по делото, но следва да се има предвид и фактът, че единствено е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, като действително нито един от двамата не се е явил в насроченото и проведено открито съдебно заседание.

Правото на възстановяване включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Първо следва да се приложи критерият за разумност, а след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Разубеждаващият ефект, на който се позовава адвокат Д., е коментиран от СЕС в решението му по дело С-57 от 2015 г., на плоскостта на превантивния ефект, който би имал срещу последващи нарушения. Спорът по конкретното дело обаче е съвсем различен и касае обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит, което се извършва еднократно при уважаването на иска и от този момент се приема, че договорът не поражда повече правни 3 последици за страните, т. е. не е възможно да се говори за повторно сключване на същия договор или за повторно нарушение. Прилагането на концепцията за разубеждаващия ефект следва да се съобразява със спецификата на всеки отделен правен казус.

В настоящия случай не е налице и обсъденото от СЕС в делото Cipolla „прекалено стриктно прилагане на правилата за защита на конкуренцията по отношение на някои категории услуги“, тъй като преценката е индивидуална.

Решението по делото Cipolla не касае хипотезата на безплатна правна помощ, каквато е осъществена в конкретния казус. Не може да се сподели опасението, че определяне на подобен размер на адвокатско възнаграждение ще доведе до това, че потребителите на адвокатски услуги ще избират най-евтиното предложение и няма да се търсят висококвалифицирани услуги. Този довод би бил основателен тогава, когато се касае за предварително уговорено адвокатско възнаграждение, но не и когато се отнася до безплатна правна помощ, тъй като в последната хипотеза потребителят на адвокатска услуга няма да избере адвокат с оглед на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, просто защото той не го плаща в случая. Описаната от адвокат Д. опасност адвокатите да започнат да работят не с цел качество на услугите, а с цел по-голям оборот, тъй като щели да бъдат демотивирани да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица, може да възникне само ако се приеме, че е налице константна, трайна и тенденциозна практика по намаляване на адвокатските възнаграждения, а към настоящия момент не може да се говори за подобно явление, още повече че преценката се извършва за всяко дело поотделно. Този довод би имал основание, ако се приеме, че един адвокат формира своята печалба основно от дела, по които оказва безплатна правна помощ. Това обаче е строго индивидуално за всеки отделен адвокат и няма как съдът да знае какъв вид дела включва практиката на съответния адвокат. Хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е изключение от общото правило, съгласно което адвокатският труд е възмезден и клиентът заплаща хонорара. Абсолютизирането на адвокатските възнаграждения за безплатна правна помощ като едва ли не единствен източник на доходи за един адвокат е аргумент, който наистина не може да бъде споделен.

Поддържаното от „Вивус.БГ“ ЕООД становище, че е налице злоупотреба с право и изобщо не се дължи адвокатско възнаграждение, също се явява неоснователно. Титулярът на процесуални права по принцип е свободен в преценката си дали и кога да ги упражни. Предявяването на иск поначало е правомерно действие, израз на упражняване на законовоустановена възможност за защита на нарушени материални права. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице само тогава, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Злоупотреба е налице и когато се предявява иск само с цел да се увреди насрещната страна. Може да се приеме 4 за недобросъвестно и процесуалното поведение, при което ищецът предявява множество частични искове, тъй като при предявявано на първия от тези частични искове същият вече е имал възможност да провери размера на вземането си. В случая няма доказателства, че ищцата не е заявила всичките си права, които може да черпи от един договор. Възможността на страната да предяви искове за вземания по други договори няма отношение към отговорността за разноски по настоящото дело. Това процесуално поведение съответства на принципа на процесуална икономия, тъй като свързаните претенции са разгледани в едно дело. Обстоятелството, че исковете са уважени изцяло, допълнително изключва извода, че сезирането на съда е било лишено от легитимен защитен интерес или е било насочено единствено към генериране на разноски.

Районният съд е съобразил обема на реално извършената от адвоката работа, като е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Касае за претенции за недействителност на облигационно правоотношение, които от една страна не предполагат, а в действителност и не разкриват особености, които да ги отличават с фактическа и/или правна сложност спрямо друг подобен тип дела. Подобен вид претенции са масови. В тях не се забелязват индивидуални специфики /доколкото и самите договори за кредит не са индивидуално уговорени/, които да предполагат необходимостта от завишен обем на адвокатския труд. Действията и по двата иска - както по подготовка на делото, така и като мотиви в исковата молба - са почти идентични, като осъдителният иск е обусловен от действията и доказването по иска за нищожност. Не без значение е и фактът, че материалният интерес, особено по осъдителния иск, е сравнително нисък. Реално участие на страните в проведеното открито съдебно заседание няма. Следващото се адвокатско възнаграждение действително трябва да е в размер на 306,78 евро общо по двата иска, като следва да се съобрази и фактът, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, или следва да се присъди възнаграждение в размер на 368,14 евро с ДДС. Определянето на възнаграждение под този размер наистина не би било съответно на усилията, които адвокатът полага за защита на интересите на клиента си в дадено исково производство по дело без фактическа и правна сложност. Независимо от конкретното производство, пълномощникът на страната следва да се запознае с документите, които му предоставя клиентът преди да заведе делото, да изготви искова молба, да начертае защитна линия, да прецени дали и какви доказателствени искания да направи и т. н. В случая всичко това е извършено от адвокат Д., същият е депозирал молба преди откритото съдебно заседание пред районния съд и се е запознал с извършените от насрещната страна и съда процесуални действия. Ето защо, оценявайки както материалния интерес по делото, така и положения труд от адвоката на ищцата, който е намерил отражение в предприетите от него действия в производството пред първата инстанция, посоченото възнаграждение е справедливо. Макар в случая да се касае за еднотипни искове на потребител за недействителност на договор за кредит с финансова 5 институция, по които е формирана константна съдебна практика, включително и на СЕС и ВКС, не би могло да се приеме, че делото е с толкова драстично по-ниска правна и фактическа сложност, колкото настоява ответното търговско дружество. Следва да се съобрази в тази връзка и предприетата от ответника активна защита с твърдения за неоснователност на исковете.