Решение № 37 от 15.05.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Асеновград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 68 от 09.12.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, Ивайло Г. Йотков, с което на „***Р“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от И. З. – управител, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за извършено нарушение по чл.83 ал.2, вр. с ал.1 т.1 от Закона за защитените територии.

В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Д. се навеждат основания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, отрича се факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му и в задължителното му съдържание,както и за неправилно приложение на материалния закон.

Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна, Директора на РИОСВ – Пловдив, се представлява от юрисконсулт С., който моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:

На 14.05.2024 г. била извършена проверка от служители РИОСВПловдив, сред които и актосъставителят М. М. на защитена местност „Марциганица“ с. Добростан общ. Асеновград, при която било констатирано, че в нейните граници дружеството жалбоподател „***Р“ ЕООД, собственик на хижа „Марциганица“ е осъществило строителство на външен басейн до 100 куб.м., находящ се непосредствено пред главния вход на хижата. При 1 проверката на место, присъствал управителят на дружеството – И. З..

Защитена местност „Марциганица“ представлявала защитена територия по смисъла на чл. 5 т.6 от ЗЗТ, като въвеждането на статута и на защитена местност бил уреден със Заповед № 55/29.01.1980 г. на КОПС на МС.

Съгласно т. 2 от цитираната Заповед в границите на защитената местност се забранява всякакво строителство освен предвиденото в устройствения проект на защитената територия. При тези констатации, контролните органи приели, че е налице състав на административно нарушение, тъй като дружеството, експлоатиращо хижата „***Р“ ЕООД чрез строителството на басейна е нарушило режима на защитената местност. За констатираното нарушение в РИОСВ– гр. Пловдив на 23.07.2024 г. бил съставен АУАН в присъствието на управителя – И. З., който го подписал без възражения. Писмено възражение било подадено в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Същото било счетено за неоснователно от АНО и въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, тя е частично основателна, но само досежно размера на наложената имуществена санкция.

При проверка на процедурата, съдът намери, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма са и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН и с тях надлежно е установено извършено административно нарушение. Правилно описаното нарушение е квалифицирано по чл. 83 ал.2, във вр. с ал.1 т.1 от ЗЗТ, която норма предвижда имуществена санкция за юридическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима определен в заповедта за обявяване или в утвърдените планове и проекти за управление. Ал. 2 предвижда, че когато тази дейност е строителство, имуществената санкция е в по-висок диапазон от 5000 лв. до 50000 лв.

Неоснователно е възражението, изложено в жалбата за липса на задължителен реквизит в НП, касаещ датата на извършване на нарушението.

Доколкото основният състав предвижда, че изпълнителното деяние е осъществяване на дейност в нарушение на режима на защитената местност, то строителството на басейна и неговото съществуване в разрез с императивната забрана установена в него, на практика води до състояние на несъвместимост и респективно до непрекъснато нарушаване на режима, включително и към датата на установяване на нарушението. Ето защо, съдът намира, че нарушението е правилно квалифицирано, правилно е описано с всички елементи на неговия обективен състав и правилно е съотнесено към съотвестващата му санкционна разпоредба.

При оразмеряване на имуществената санкция обаче съдът намира, че не е приложен правилно основния критерий по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В тази връзка не са взети в предвид, както вида и размера на построения обект, а именно сравнително малък басейн пред входа на хижата, който в крайна сметка е принадлежност към самата хижата, която така или иначе е съществувала като туристически обект още към момента на 2 обявяването на „Марциганица“ за защитена местност и явно е допринесъл за нейното осъвременяване и възможността й да функционира отново след дългогодишно изоставяне. Следва да се има в предвид и обстоятелството, че статута на защитена местност “Марциганица“ е въведен с горецитираната Заповед № 55 на КООС при МС на НРБ, още през 1980 г., т.е. преди 45 години, като въпреки предвиденото в т. 2 - устройствен проект на защитената територия, така и не е бил създаден. Към днешна дата за защитена местност „Марциганица“, така и не е бил създаден и приет и план за управление съгласно изискванията на сега действащия ЗЗТ. Нещо повече, дружеството жалбоподател добросъвестно още на 22.12.2021 г. е подало уведомление за инвестиционно предложение, касаещо изграждането на открития басейн и е стартирана процедура по оценка на съвместимост в РИОСВ- Пловдив, която обаче е продължила необосновано дълъг период от време около две години и половина, през който период самият контролен орган въпреки разменяната кореспонденция в нито един момент не е формирал извод, нито е уведомил заявителя за несъвместимост на инвестиционното предложение със статута на защитена местност „Марциганица“, като това се случва за първи едва с Решението за прекратяване на процедурата по оценка на съвместимост на 13.05.2024 г. На следващо място, не е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и факта, че „***“ е изградило обекта , но след като в негова полза е било издадено надлежно разрешение за строеж от компетентния орган Община Асеновград, като добросъвестно е считало , че спазва законния ред. Въпреки, че не дерогира извършването на нарушението, това обстоятелство само по себе си обуславя извода за много по–ниска тежест на нарушението. Поради тези съображения и в контекста на така установената във въззивното производство по-малка тежест на конкретното нарушение, съдът намира, че наложената имуществена санкция в размер на 20 000 лв., макар и ориентирана под средния размер на законовия диапазон, се явава завишена и несъответна с критериите на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, основния сред които е тежестта на нарушението, което налага нейната редукция към минимума, като най- правилен и справедлив размер съгласно горните критерии съдът намира, че се явява имуществена санкция в размер от 10 000 лв.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, жалбоподателят заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

3

Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата, тъй като в конкретния случай имуществената санкция е намалена наполовина.

Административнонаказващият орган е представляван от юрисконсулт, и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 900 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

С оглед изхода на делото и при спазване на принципа за съразмерност на претендираните разноски с уважената, респективно отхвърлената част от жалбата, който резултат от гледна точка на размера на намалената имуществена санкция е пропорционално равен, Съдът намира, че на страните не следва да си присъждат взаимно разноски

Ето защо, поради изложените съображения и на основание чл.63 ал.2 т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 68 от 09.12.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив Ивайло Г. Йотков, с което на „***Р“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от И. З. – управител е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за извършено нарушение по чл.83 ал.2, вр. с ал.1 т.1 от Закона за защитените територии, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 10 000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4