Решение № 91 от 06.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ботевград, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ****** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810102335 по описа за 2025 годИ.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.33, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

И. Д. С. от Ботевград, ж.к. *****, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Х. Р. от САК, моли да бъде прогласен по отношение на „*****“ЕАД с ЕИК: ***** и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул.******№**** за нищожен сключения между тях Договор за потребителски кредит № 7200312078287 от 12.02.2024г., тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.33, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, както да заплати и направените разноски по делото, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з ищецът И. Д. С. от Ботевград, чрез пълномощник Х. Р. от САК е депозирал писмено становище с вх.№ 2123 от 17.02.2026г. по пощата с п.кл. от 13.02.2026г., в което заявява, че моли да бъде уважен иска, както и да се присъдят направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение в размер на 460.16 евро/900лв./ .

Ответникът-„*****“ЕАД с ЕИК: *****, чрез пълномощник юрк. *****, е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 1173 от 02.02.2026г., изпратен чрез ЕПЕП с дата от 30.01.2026г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва иска като твърди, че е недопустим, тъй като ищецът не е представил цитирания от него писмен договор за кредит. При условията на евентуалност, ако договорът за кредит се представи, твърди, че искът е недоказан и моли да бъде отхвърлен. Ответникът прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК на адвокатския хонорар, който да бъде намален до минимум. Моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

1

В с.з. ответникът „*****“ЕАД, чрез пълномощник юрк. ***** е депозирал писмена молба с вх.№ 3669 от 18.03.2026г. през ЕПЕП, с която оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по подробно изложените в молбата съображения, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като не представя списък за разноските по делото по чл.80 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от приложеното заверено копие от Договор за потребителски кредит № 7200312078287 от 12.02.2024г., се установява, че на 12.02.2024г. между „*****“ЕАД в качеството на кредитор и ищеца И. Д. С. в качеството на потребител е сключен описания по-горе договор за кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя паричен заем в размер на 6000лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 36 месеца на тридесет и шест месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 355.06лв., последната в размер на 354.97лв., при ГЛП в размер на 34.12 % и ГПР в размер на 38.78 %.

Страните в договора за кредит са уговорили: размер на кредита:6000лв.; размер на застрахователна премия: 1936.44лв., общ размер на кредита:7 936.44лв. и обща сума, дължима от потребителя: 12782.07лв.

В договора е инкорпориран погасителния план. Съгласно договора, същият е сключен за срок до 25.02.2027г.

Ответникът не оспорва факта, че застрахователната премия, фИ.нсирана от банката, не е включена в общите разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор.

Приложено е копие от Застрахователен сертификат № №172003120782872024 с приложимите Общи условия и предварителна информация, от които се установява, че е сключен договор за застраховка между застраховател, застраховащ и застрахован, отразени в описания по-горе сертификат. Застраховката е в полза на кредитора за обезпечаване на вземането му от застрахования по договора за потребителски кредит, като предоставя застрахователна закрила при настъпване на рискове, които могат да доведат до загуба на доход и невъзможност за погасяване на кредита.

Освен това е предоставена преддоговорна информация, в това число и Стандартен европейски формуляр.

Съдът, използвайки онлайн Калкулатор.бг изчисли размера на ГПР на процесния договор за кредит, включвайки размера на дадената заемна сума от 6000лв. за срок от 36 месеца, при ГЛП от 34.12% и застрахователна премия от 1936.44лв. и ГПР е в размер на 76.27%, която сума надвишава повече от пет пъти законна лихва в страната.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявеният положителен установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК е допустим, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

Разгледан по същество главният иск з а признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 7200312078287 от 2

12.02.2024г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:

Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 7200312078287 от 12.02.2024г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства – писмени доказателства и направеното от съда изчисление на ГПР с помощта на Онлайн Калкулатор.бг, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 38.78%, а възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 34.12%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В случая още при сключване на договора е предвидено, че застрахователната премия от общо 1936.44лв. ще се заплаща разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, при отпусната заемна сума от 6000лв. Според отразеното в договора, сключен между страните, към всяка месечна вноска за главница е добавена и тази за застрахователна премия, т.е. застрахователната премия е част от посочената главница по месеци за целия срок на договора.

Съгласно сключеният между страните договор е предвидено застрахователната премия да се кумулира към погасителните вноски за главница и води до скрито оскъпяване на заема.

Включени по този начин към погасителните вноски, застрахователната премия на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора.

Именно затова процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата 3 недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга страна към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.

Съдът намира, че посоченият в процесния договор за потребителски кредит ГПР не отговаря на действителния, т. е. само формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, поставящ като императивно изискване договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение N o 1 начин. Посоченият размер на ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена в Република България. Видно от представения договор обаче, така посоченият размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно застрахователна премия в размер на 1936.44лв. Същата неправилно е включена в размера на кредита, тъй като представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена в Република България, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието “общ разход по кредита за потребителя”, съдържаща се в &1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 “обща сума, дължима от потребителя” е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.