Определение № 1785 от 10.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1785 гр. Варна, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500951 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 , със седалище и адрес: град София, бул.

„България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, против Разпореждане № 12440/02.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2443/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу длъжника Т. Ж. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Валентина Терешкова“ № 3, за сумата от 146,13 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., сумата от 56,09 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

В жалбата се твърди, че съдът е превишил своите правомощия и неправилно е констатирал, че вземането е в прекомерен размер. Поддържа се, че не е извършен задълбочен анализ на кумулативните критерии на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи. Излага се, че клаузата за лихвата за забава не е неравноправна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 2443/2023 г. по описа на ВРС, е образувано по заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. Ж. Т., за следните суми: сумата 3500,00 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 40006570975/10.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 1

– 28.02.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 1343,44 лв., представляващо дължимо възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 05.12.2021 г. – 04.12.2022 г., сумата от 875,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и закупена услуга Фаст; сумата 2450,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата 30,00 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; сумата от 86,36 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.12.2022 г. – 27.02.2023 г., сумата от 33,15 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 04.12.2022 г. – 27.02.2023 г., сумата от 21,59 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 04.12.2022 г. – 27.02.2023 г., сумата от 60,44 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода 04.12.2022 г. – 27.02.2023 г., сумата от 146,13 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., сумата от 56,09 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., сумата от 36,53 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., сумата от 102,29 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г.

Относно вземанията за обезщетения за забава за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г. с уточняващата молба от 13.03.2023г. заявителят поддържа, че същите са формирани от лихвен процент, съставляващ сбор от ОЛП + 10 % и договорна лихва, в случая 41,00 %.

С разпореждане № 12440/02.04.2023 г. в обжлваната му част заявлението е отхвърлено досежно обезщетенията за забава за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., по съображения, че размерът им надхвърля законната лихва, поради което са в противоречие с чл.33 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.

410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. За периода, в който е начислена, законната лихва възлиза на 10,00 % - 11,30 % (при лихвен процент на законната лихва съставен от съответния определен от БНБ основен лихвен процент от 0,00 % - 1,30 % и десет пункта надбавка).

В разглеждания случай се претендира мораторна неустойка, която по твърдения на самия заявител е формирана като сбор от договорната лихва (41%) и законната лихва (10%). С получената ставка от 51% са олихвени падежиралите вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Този алгоритъм на изчисление води до двукратно начисляване на 2 възнаградителната лихва и е в противоречие с клаузата на чл.12.1. от договора, ограничаваща отговорността на длъжника за забава само до размера на законната лихва.

При тези фактически твърдения съдът намира, че самата неусточена клауза на чл.12.1. от договора не е неравноправна, нито нищожна, но искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за мораторната неустойка се явява противоречащо на закона и в частност на чл.33 от ЗПК, поради което подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12440/02.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2443/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 , със седалище и адрес: град София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу длъжника Т. Ж. Т., ЕГН **********, адрес: гр.

Варна, ул. „Валентина Терешкова“ № 3, за сумата от 146,13 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., сумата от 56,09 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.12.2021 г. – 04.12.2022 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3