Решение № 2114 от 12.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2114 гр. Варна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110104110 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца С. Б. В. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*****, чрез адв. А. Т. А. от АК-Варна, вписан в Единния адв. регистър с № *****, адрес гр.*****, срещу ответника П.Р.Б. , със седалище: гр.

*****, бул."*****" № 2, осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1-во от ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, както следва: - сумата от 2*****0,00лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт – изпитани стрес, страх, срам и неудобство от предстоящо осъждане, емоционална подтиснатост, затвореност, себевглъбеност и страдащо състояние, негативизъм в отношенията с лицето, с което съжителствала на семейни начала, депресивни състояния с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост, безсъние, вдигане на високо кръвно налягане, резултат на привличането й като обвиняем за тежко умишлено престъпление, както и предаването й на съд, съответно действията по претестиране на оправдателната присъда на първоинстанционния съд, които оказали силно въздействие върху нейното психическо и морално състояние, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено наказателно преследване по ДП № ***** год. по описа на РУ *****, образувано по пр.пр. № ***** г. по описа на ВПРП, срещу С. Б. В., ЕГН ********** за престъпление по по чл.183, ал.1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № ***** год. на РСъд *****, потвърдена с Решение № *****/08.10.2020 г. по внохд№*****г. по описа на ОС-*****, ведно със законната лихва за причинените неимуществени вреди, считано 25.01.2017г., датата на повдигане на незаконното обвинение.

1

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се от ищцата, че периода, през който ищцата е била обвиняема по посоченото обвинение, е 24.01.2017год. - 23.08.2018 год. Периода, през който ищцата е била подсъдима по внесения обвинителен акт е 11.07.2018 год. - 16.10.2020 год. Така общата продължителност на периода, през който е била ангажирана наказателната отговорност на ищеца по посоченото обвинение е 3 /три/ години и 10/десет/ месеца. Излага се от ищцата, че с решение № *****/12.10.2015 г. на PCВарна, е одобрено споразумение и бракът й с *****, сключен на *****г. е прекратен, като местоживеенето на децата, родени от брака - ***** е определено да е в гр.*****. Със същото решение, С. В. е била осъдена да заплаща в полза на детето ***** месечна издръжка в размер на 150.00лв, а в полза на детето ***** - месечна издръжка в размер на 170.00лева, чрез техния баща и законен представител *****. След влизане в сила на съдебното решение, в периода от 12.10.2015 до 08.02.2017 г. , В. сочи, че е изплатила чрез св.***** на двете деца общо сумата от 1120.00 лв. Толкова успяла да изплати въпреки трудностите, т.к. живеела на квартира на свободен наем и е работила на минимална заплата, най-високото заплащане, което получавала е било в размер на 610,00лв. Излага се, че по жалба на бившия й съпруг, е образувано ДП №***** год. по описа на РУ ***** при ОД на МВР *****. По него Прокурор от РП- В.*****, е приел, че в хода на ДП се събрали достатъчно и убедителни доказателства за имущественото състояние на В. и дал указания да се повдигне обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Бременната В., която карала тежка рискова бременност, въпреки препоръките на лекарите да не пътува, сочи, че е била призована в сградата на РУ *****, където й е било повдигнато обвинение. След това прокурора е заключил, че повдигнатото обвинение срещу В. е доказано по категоричен, безспорен и несъмнен начин, и е внесъл обвинителен акт в PC В.***** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Веднага след повдигане на обвинението, е предоставена декларация за съгласие и е направена криминалистична регистрация, като са взети дактилоскопни отпечатъци с мастило, ДНК материал и направени снимки. Действията, по омастиляване на пръстите й, да й бъркат с клечка в устата и да я снимат като престъпник, се сочи, че са се отразили силно негативно на психиката й. Взета й е била мярка за неотклонение „подписка". На 11.02.2017 г., обв. В., вследствие преживяния стрес, сочи, че е родила преждевременно в осмия месец две деца, близнаци - *****. Поради преждевременно раждане на двете деца и поставянето им в ковьози, детето *****, се сочи, че е получило усложнения и е с установена диагноза: фонова ретинопатия, за което е било насочено за лечение в чужбина. По отношение на същото дете е била отпусната финансова и организационна помощ от Център „Фонд за лечение на деца".

Настоява се от ищцата, че причинените болки и страдания са били над обичайните, видно от медицинските документи и принудителните пътуванията от Варна до ***** и обратно, и повдигнатото обвинение е станало причина за преждевременото раждане на В.. Сочи се, че в съдебно заседание, прокурор е поддържал обвинението срещу подсъдимата, считал за категорично доказано престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съдът е приел, че не е налице престъпление по чл.183, ал.1 от НК, т.к. липсва елемент от субективната страна - умисъл у 2 лицето за неизпълнение на задължението за издръжка. Сочи се, че Районен съд *****, трети състав на 15.11.2018г. по наказателно дело от общ характер номер 85 по описа за 2018 година, с присъда признава подсъдимата С. Б. В., за невинна в това, че след като била осъдена с решение № *****/12.10.2015 г. по гр. д. № 5458/2015 г. по описа на Районен съд Варна, влязло в сила на 12.10.2015 г. да издържа свой низходящ *****, от 12.10.2015 г., до 20.09.2016 г., в гр. *****, обл. *****, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, дължими през периода от 12.10.2015 г., до 20.09.2016 г. - 7,6 (седем цяло и шест десети) месечни вноски по 170,00 лв., на обща стойност 1292,00 лв.

(хиляда двеста деветдесет и два лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК, я оправдава, като признава, че подсъдимата С. Б. В. , е невиновна в това, че след като била осъдена с решение № *****/12.10.2015 г. по гр. д. №5458/2015г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 12.10.2015 г. да издържа свой низходящ - *****, от 12.10.2015 г., до 11.02.2017 г., в гр. *****, обл. *****, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, дължими през периода от 12.10.2015 г., до 11.02.2017 г. - 11 (единадесет) месечни вноски по 150,00 лв., на обща стойност 1650,00 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и на основание чл.304 от НПК, я оправдава. Сочи се, че присъдата е била протестирана от прокурор от РПВП пред Окръжен съд *****, по повод на което е било образувано в.н.о.х.д. №***** г. по описа на същия съд. Според изнесеното, Окръжен съд *****, Наказателно отделение, с Решение № *****/08.10.2020 г., е потвърдил оправдателната присъда на Районен съд - *****. Настоява се от ищцата, че от всички действия на ***** срещу нея, същата е претъпяла страдания, свързани с емоционалния й живот: -непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда; -наказателното преследване е дало негативно отражение върху отношенията на ищцата с мъжа, с когото живеела на семейни начала. -през цялото време на наказателното преследване ищцата е била принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняема и подсъдима й е наложило (да се явява пред разследващите органи и съдебните заседания, да тръпне от срам, че е подсъдима и от неудобство, че ще бъде осъдена); -Спряла да излиза от дома си. Започнала да има натрапчиви мисли. Имала е кризи. Отказвала е да се среща с познати, като тези депресивни състояния се проявявали с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост, удоволствие. Постепенно изцяло е загубила положителните емоционални изживявания. Преминала във все по-дълбоко потиснато, затворено, себевглъбено и страдащо състояние. Нищо не можело да й донесе радост и да предизвика дори обикновено удоволствено преживяване. Чувствала е силна емоционална потиснатост. Ищцата излага, че е получила и безсъние, трудно заспивала.

Сънят и станал повърхностен, с чести пробуждания и с кошмарни сънища. Започнала е да вдига високо кръвно налягане. От всички преживявания ,се превърнала в несигурен и тревожен индивид. Вследствие на гореописаните страдания, В. сочи, че е посещавала специализирани лечебни заведения. Сочи, че безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, дава негативно отражение върху емоционалния живот, 3 психиката и душевния мир на всяко едно лице. Продължителното наказателно преследване, живот в качеството на обвиняема и подсъдима, излага, че е създало редица неудобства на същата в чисто емоционален, човешки и морален план. Настоява се, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на *****, за което лицето с влязла в сила присъда е оправдано. Незаконното обвинение е причинило на ищцата горепосочените неимуществени вреди. Вредите, според изнесеното, се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Ищцата се сочи, че не е направила никакви разноски за защитата си, но с оглед удостовереното в писмения договор за възлагане на адвокатска услуга, с изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка безплатно представителство на лице с финансови затруднения по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв., при което отправя искане съда да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение определено по Минималният размер за този вид услуга по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

С горното се обосновава правният интерес от предявения иск.

Ответната страна П.Р.Б. , със седалище: гр. ***** бул. "*****" № 2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба. С отговоро се сочи, че иска е допустим, но същия се оспорва, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че в уточняваща искова молба, като дата на повдигане на обвинение е посочена 25.01.2017r., но не са представени никакви доказателства в тази насока. В този смисъл, се настоява, че не става ясна на коя дата В. е била привлечена в качеството на обвиняема и й е била наложена мярка за неотклонение „Подписка". Отбелязва се, че според ищцата, общата продължителност на периода през, който е била ангажирана наказателната и отговорност е била три години и десет месеца, като в периода 24.01.2017г. - 23 08.2018г. е била обвиняема, а периода 11.07.2018г. -16.10.2020г. е била подсъдима. В тази връзка се настоява, че има разминаване в посочените дати, като не е възможно обвинителният акт, с който е сезиран PC -*****, да е изготвен на 23.08.2018г., а разпореждането на съда за насрочване на делото да е с датата 11.07.2018г. Недоказана се счита и посочената от ищцата крайна дата, до която е била подсъдима - 16.10.2020г. Видно от приложеното от В. съобщение, Решение № *****/08.10.2020г. по ВНОХД № *****г. по описа на ОС - *****, с което се потвърждава присъдата по НОХД № *****г. на PC V- *****, е било изготвено на 08.10.2020г. Съобразно разпоредбата на чл. 346 от НПК, горепосоченото решение е окончателно, не подлежи на обжалване и влиза в сила от момента на постановяването му. Предвид това ***** счита, че твърденията на ищцата, че е била подсъдима до 16.10.2020г., са недоказани. Настоява се, че от изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и приложените към нея доказателства, е видно, че разследването и съдебното производство /на две инстанции/, са протекли в разумни срокове. Относно продължителността на процеса, се сочи, че следва да се има предвид, че ***** на РБългария отговаря единствено за досъдебната фаза, т.к. след приключване на досъдебного производство и внасяне на материалите в съда, ръководнорешаващият орпан е друг и от неговите действия, както и от процесуалното поведение на другите участници в процеса, зависи до голяма степен неговата продължителност. Ответната 4 страна счита, че така предявения от В. иск, за претърпени неимуществени вреди, е недоказан и не следва да бъде уважаван. Ищцата В., се сочи, че не е представила доказателства и не са надлежно доказани основните два елемента пораждащи обективната отговорност на ответника - ***** на РБ, а именно: твърдените от нея неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение, същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер.