Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261877 от 17.12.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10104/2020
Вид
Решение № 261877
Подписан
17.12.2020
В сила
17.12.2020
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл.140 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.143 ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17.12.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на седми декември две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10104 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10104/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ГД „П.б.и з.на н.“ срещу решение №129395 от 23.06.2020 г постановено по гр.д.№73446/2019 г на СРС , 78 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш сумата от 1621 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г – 01.12.2019 г , ведно със законната лихва от 17.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 212,49 лева лихва за забава върху посочената главница за периода 17.01.2017 г – 17.12.2019 г ; както и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не трябва да се прилага НСОРЗ и не е налице празнота в нормативната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него наредби .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 17.07.2020 г и е обжалвано в срок на 22.07.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна

:

За да уважи исковете СРС е приел , че според ССЕ ищецът е положил извънреден труд и обезщетението за същия е в размер на 1621 лева . Върху тази сума се дължат и лихви за забава .

Решението на СРС е неправилно . Видно от заключението на ССЕ изслушана пред СРС процесната сума от 1621 лева обезщетение за извънреден труд е получена след преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 .

Според настоящия съд това е незаконосъобразно

. Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.

Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.

В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба

№ 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване .

Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143.

Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.

Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Следователно , в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се достига до резултат на положен извънреден труд.

Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете да се отхвърлят . Разноски пред СРС и СГС се дължат от ищеца , а ответникът не дължи разноски на ищеца и на съда .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №129395 от 23.06.2020 г постановено по гр.д.№73446/2019 г на СРС , 78 състав ; в частта , с която ГД „П.б.и з.на н.“ е осъдена да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш сумата от 1621 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г – 01.12.2019 г , ведно със законната лихва от 17.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 212,49 лева лихва за забава върху посочената главница за периода 17.01.2017 г – 17.12.2019 г; както и в частта , в която ГД „П.б.и з.на н.“ е осъдена е осъдена да заплати на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш сумата от 335,45 лева разноски пред СРС и да заплати на СРС 303,36 лева такси и разноски по чл.78 ал.6 ГПК ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш да се осъди ГД „П.б.и з.на н.“ да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1621 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г – 01.12.2019 г , ведно със законната лихва от 17.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 212,49 лева лихва за забава върху посочената главница за периода 17.01.2017 г – 17.12.2019 г.

ОСЪЖДА Р.И.Д. ЕГН

********** от с.Врачеш да заплати на ГД „П.б.и з.на н.“ допълнително още 95,85 лева разноски пред СРС и 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.