Определение № 512 от 01.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. С., 01.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

ЛИ. М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500133 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260189/13.12.2022г. на И. К., имаща характер на частна жалба срещу Решение № 168/07.11.2022г. по гр.д.

944/2020г. на РС – гр. Е.П., което, според предмета на произнасянето, представлява определение, с което районният съд е оставил без уважение искането на страната по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 128/28.07.2022г. по същото дело в частта му за разноските.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно бил оставил без уважение искането на страната за присъждане на разноски в нейна полза, които следвало да бъдат определени по реда на Наредбата за командировките в страната, в случай че не бъдат уважени съгласно представения списък по чл.

81 от ГПК в последното по делото открито заседание. Жалбоподателят намира за неправилен и отказа на съда да присъди на адв. Ж. възнаграждение за процесуално представителство по прекратеното с протоколно определение от 10.11.2020г. гр.д. 43820/2019г. по описа на СРС, ГО, 128-ми състав. Счита, че СРС, в качеството си на ответник, сам е образувал неправилно делото пред себе си, без то да му е подсъдно, и с това е удължил процеса, а същевременно с окончателния акт се дължало произнасяне по направените в производството разноски. Моли съда да отмени обжалвания акт и да му бъдат присъдени претендираните суми. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Не е внесена държавна такса за разглеждането й, но такава не се дължи, с оглед освобождаването на жалбоподателя от такси и разноски в производството с определение, постановено по гр.д. 43820/ 2019г. по описа на СРС.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По искова молба на И. К., инкорпорирана в депозирана пред Софийски 1 градски съд въззивна жалба, е образувано гр.д. 43820/2019г. по описа на СРС, с искане, ответникът СРС да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение от 500 евро за причинени неимуществени вреди по реда на чл. 2б от ЗОДОВ. С протоколно определение от 10.11.2020г. СРС е констатирал, че делото не му е подсъдно на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, поради което е прекратил производството пред себе си и е препратил делото по подсъдност на РС – Е.П..

Пред РС – Е.П. делото е образувано под № 944/2020г. В хода на последното заседание по него, процесуалният представител на ищеца е представил списък на разноските (л. 230). Претендирал е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА; разноски за транспорт и свидетели при довеждане на 10.11.2020г. - 30лв.; разноски за транспорт и командировъчни на 02.02.2021г. 30лв.; разноски за транспорт и свидетели при довеждане на 25.03.2021г. – 70лв.; разноски за транспорт и командировъчни на 27.04.2021г. – 30лв.; разноски за транспорт и командировъчни на 20.07.2021г. – 30лв.; разноски за транспорт и командировъчни на 24.03.2022г. - 30лв.; разноски за транспорт и командировъчни на 28.04.2022г. – 30лв.

С решение № 128/28.07.2022г. районният съд е уважил изцяло претенцията на ищеца. Произнасяйки се по разноските по делото, съдът е осъдил ответника да заплати на адв. Ж., пълномощник на ищеца, адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., с което е изчерпано произнасянето му по този въпрос. Решението е съобщено на ищеца чрез личното му връчване на 10.08.2022г.

С молба от 12.09.2022г. ищецът е посочил, че отправя искане по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК за допълване на решението, тъй като липсва произнасяне за осъждането на ответника да заплати:

Държавната такса по делото, от която ищецът е освободен;

Разноските за вещо лице, платени от бюджета на съда;

Разноските, направени от ищеца за явяване във всички заседания;

Разноските за довеждане на свидетели;

Допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за явяване в повече от две съдебни заседания;

Присъждане на допълнителни 300лв. за участие в прекратеното гр.д.

43820/ 2019г. по описа на СРС, 128 състав.

За да обоснове допустимостта на молбата, ищецът се е позовал на извършено от съда процесуално нарушение, допуснато при връчване на преписа от обжалваното решение на него в качеството му на страна по делото, а не на неговия процесуален представител адв. Ж., който е научил за решението при съобщаването му от страната едва на 31.08.2022г. Въз основа на това е изтъкнал, че молбата следва да се счита депозирана в рамките на законоустановения срок.

Молбата е връчена на насрещната страна за становище, но такова не е постъпило.

С Решение № 168/ 07.11.2022г. районният съд е преценил, че искането обуславя провеждане на производство по реда на чл. 250 ГПК, като е постановил съдебен акт - Решение № 168/07.11.2022г., с който е допълнил Решение № 128/28.07.2022г., както следва:

2

Софийският районен съд е осъден да заплати на РС – гр. Е.П. разноски по делото в размер на 337 лв.

Софийският районен съд е осъден да заплати на адв. Ж. сумата в размер на 500лв. на основание чл. 7, ал. 9 от НМРАВ № 1 от 09.07.2004г.

Оставено е без уважение искането на страната за присъждане на разноски за пътни и дневни от гр. С. до гр. Е.П.; за довеждане и осигуряване на свидетели; за лично явяване на ищеца; за лично явяване по делото на упълномощения от ищеца адвокат.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В производствата по разглеждане на частни жалби съдът служебно проверява допустимостта на акта в обжалваната му част.

В изпълнение на тези свои служебни правомощия, настоящата инстанция констатира, че обжалваният акт е постановен при липса на надлежно сезиране на съда, поради което в обжалваната част същият е недопустим, тъй като молбата по чл. 248 от ГПК е била просрочена и не е следвало да бъде разглеждана по същество от ЕПРС. Видно от намиращото се на л. 241 от делото на РС – гр. Е.П. съобщение за връчване на Решение № 128/28.07.2022г., ищецът е бил уведомен лично за този акт на 10.08.2022г.

Същевременно, молбата за допълване на решението в частта за разноските (л.

246 от първоинстанционното дело) е подадена едва на 12.09.2022г., т.е. извън законоустановения двуседмичен срок за обжалване на съдебното решение (по аргумент от чл. 241, ал. 2 вр. чл. 259 от ГПК).

Настоящият съдебен състав намира, че в случая се прилага именно този срок поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно е, че срокът за подаване на молба за изменение или допълване на съдебен акт в частта за разноските започва да тече от различен начален момент в зависимост от обжалваемостта на акта.

При това, формулировката на тази разпоредба не предоставя възможност за избор на начало на срока, в който страна по делото може да упражни правото си да подаде молба за изменение или допълване на решението в частта за разноските. Нормативно определените два различни начални момента са приложими в различни хипотези. В първата от тях, т.е. ако решението подлежи на обжалване, срокът за изменението или допълването му в частта за разноските съвпада със срока за обжалване на самото решение (т.е. в случая – двуседмичен). И обратно - ако решението е необжалваемо, срокът е едномесечен и тече от датата на постановяването му. В същия смисъл (макар и във връзка с приложението на чл. 250 от ГПК) е и съдебната практика, обективирана напр. в Определение № 593 от 15.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 533/2012 г., I т. о., ТК.

В конкретния случай, Решение № 128/28.07.2022г. на ЕПРС по гр. д. № 944/2020 г. е подлежало на обжалване, като срокът за това е двуседмичен и започва да тече от връчването му. Видно от отрязъка от съобщение на л. 241 от първоинстанционното дело, датата на връчване на ищеца К. е 10.08.2022г.

Поради това двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 22.08.2022г. – присъствен ден. Както се обоснова по- горе, на същата дата е изтекъл и 3 срокът, в който е било възможно, К. да поиска изменение или допълване на решението в частта за разноските.

Следователно, подадената на 12.09.2022 г. молба в този смисъл се явява просрочена и не е следвало да бъде разглеждана по същество. След като въпреки това районният съд е произнесъл по нея, той е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване в обжалваната му част.

За пълнота на изложението съдът отбелязва, че молбата се явява преклудирана дори и в хипотезата, в която би обективирала искане по чл. 250 ГПК, каквото в настоящия случай категорично не е налице, с оглед естеството на допуснатия от съда пропуск да се произнесе в пълнота по разноските в производството, а не по самостоятелен иск, с който е сезиран.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че срокът е следвало да се брои от момента, в който процесуалният му представител е узнал за решението. Наистина, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Следователно, когато страната има упълномощен процесуален представител по делото, както е в и в настоящия случай, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения именно чрез това лице. В случая това изискване не е спазено, тъй като съобщението е било изпратено непосредствено на адреса на страната. Следва да се има предвид, обаче, че неспазването на поредността по чл. 39, ал. 1 от ГПК не винаги води до нередовност на връчването. На основание чл. 45, от ГПК, съдебната практика (напр. Решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 85 от 27.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 503/2017 г., III г. о., ГК) дава приоритет на личното връчване, като приема за правно релевантен факта на личното уведомяване на страната. Следователно, връчването е редовно, ако страната е приела и получила съобщението лично, респ. чрез законния си представител (ако е юридическо лице), независимо че е имала упълномощен процесуален представител. Настоящият случай е именно такъв, тъй като, независимо от наличието на процесуален представител на ищеца И. К., Решение № 128/28.07.2022г. му е било връчено лично на 10.08.2022г. Ирелевантно за изтичането на срока е обстоятелството, в кой момент процесуалният представител на страната е узнал за постановеното основно решение по делото.

По така изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение, имащо характер на определение по реда на чл. 248 от ГПК е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено в обжалваната му част.

Доколкото съдът не е сезиран с оплаквания срещу останала част от акта, същата не е предмет на инстанционен контрол и поради това е влязла в сила.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 168/07.11.2022г. по гр.д. 944/ 2020г. по описа на РС – гр. Костинброд В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на И. А. К. с ЕГН ********** и на пълномощника му по делото адв. А. Н. Ж.

4 за допълване на решението от 28.07.2022г. в частта за разноски, сторени от ищеца за явяване в съдебни заседания, както следва: за пътни и дневни от гр.

С. до гр. Е.П.; за довеждане и осигуряване на свидетели; за лично явяване на ищеца; за лично явяване по делото на упълномощения от ищеца адвокат, както и В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на адв. А. Н. Ж. от САК, пълномощник на И. А. К. с ЕГН **********, за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за прекратяване на гр.д. № 43820/2019г. пред СРС с протоколно определение от 10.11.2020г. на СРС, 128 състав, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 248 от ГПК в съответните й части.