Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 515 от 28.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 316/2025
Вид
Определение № 515
Подписан
28.05.2025
В сила
28.05.2025
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Ловеч, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500316 по описа за 2025 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №260004/6.03.2025 г. постановено по ч.гр.д.№971/19 г. по описа на Тетевенски районен съд е отхвърлено заявлението по образуваното ч.гр.д.№971/19 г. по описа на ТРС подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от юрисконсулт Алб.Бл. против длъжника Р. А. Р. ЕГН ********** от с.***** за сумите договорна лихва 15,05 лв за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. за допълнителни услуги сумата от 37,50 лв за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 99 лв. за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. законна лихва от датата на заявлението, лихва за забава 19,12 лв. за период 11.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда лихва за забава по договора за допълнителни услуги 8,29 лв.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАДСофия срещу разпореждане №260004/6.03.2025 г. постановено по ч.гр.д.№971/19 г. по описа на Тетевенски районен съд в частта досежно отказа за издаване на заповед за изпълнение по отношение на следните суми:15,05 лв. договорна лихва, 37,50 лв. допълнителни услуги, 99 лв. застрахователна премия, 19,12 лв. лихва за забава и 8,29 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги. Цитира подробно условията на договора за потребителски кредит досежно клаузите „Разглеждане до минути“ сключен между кредитора „Микро Кредит“ АД и длъжника, като счита, че тези суми са дължими и се позовава на практика на ОС. Счита, че наличието на неравноправни клаузи не води до недействителност на целя договор, а той се прилага без тези части, поради което съдът е следвало да присъди договорна лихва и лихва за забава, без да присъжда сумите по неравноправните клаузи.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд в атакуваната част 1 като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№971/2019 г.по описа на РС-Тетевен намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 19.03.2025 г., а жалбата е подадена на 21.03.2025 ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№971/19 г. на РС-Тетевен се установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *****, по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№30003911/17.01.2019 г. пред СРС, който с определение №251330/22.10.2019 г. го прекратява и го изпраща по подсъдност на РС-Тетевен по постоянен адрес на длъжника.

ТРС с определение №488/9.12.2019 г. прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на РС-София по постоянен адрес на ответника.

СГС е постановил определение №2023/3.02.25 г., с което по повдигната препирня за подсъдност е определил ТРС за компетентен да се произнесе по така подаденото заявление.

От подаденото заявление се установява, че то е с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Р. А. Р. ЕГН ********** за сумата от 300 лв. главница, възнаградителна лихва 15,05 лв. за периода от 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г., сума за допълнителни услуги 37,50 лв. за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 99 лв. за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. законна лихва от датата на заявлението, лихва за забава 19,12 лв. за период 11.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда лихва за забава по договора за допълнителни услуги 8,29 лв. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит CrediHome+ №1182-00029481 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1182-00029481 сключени между Микро Кредит АД и Р. А. Р. ЕГН ********** на 11.12.2017 г. като впоследствие вземанията по двата договора за прехвърлени от страна на Микро Кредит АД в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чиито правоприемник сега е заявителя „Агенция за събиране на вземания“ АД, по силата на приложение №1/10.05.2018 г. към рамков договор за продажба на вземания/цесия/ от дата 16.01.2015 г. Излага в т.12, че длъжникът е бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Твърди се, че заемополучателят се е задължил да върне сумата заедно с договорната лихва на 5 равни месечни погасителни вноски в размер на 63,01 лв, като първата погасителна вноска е платима на 10.01.2018 г. Излага, че е сключен и втори договор от същата дата между същите страни за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome+ №1182-00029481 , съгласно който клиентът дължи заплащане на пакетна цена от допълнителни услуги в размер на 37,50 лв, като му е предоставена възможност да я заплати на 5 бр.равни месечни вноски, всяка в размер на 7,50 лв. при първа погасителна вноска, платима на 10.01.2018 г.. Изтъква, че на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник е 2 предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“ АД, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от заемополучателя. Съгласно този договор той се е задължил да върне на заемодателя платената от него застрахователна премия в срок от 5 месеца на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 19,80 лв, платими от 10.01.2018 г. или общата сума за застрахователена премия 99 лв. Изтъква, че на длъжника е начислена лихва за забава, която е в размер на 19.,13 по договора за заем за периода 11.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда и по договора за допълнителни услуги 8,29 лв. за периода от 11.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението, като размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърди, че срокът на договора е изтекъл на 10.05.2018 г. с последната погасителна вноска и заемополучателят не е извършил плащане по дължимия към дружеството заем.

Претендира дължимост общо на сумата 478,96 лв, от които главница 300 лв, договорна лихва 15,05 лв за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. за допълнителни услуги сумата от 37,50 лв за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 99 лв. за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. законна лихва от датата на заявлението, лихва за забава 19,12 лв. за период 11.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда лихва за забава по договора за допълнителни услуги 8,29 лв, както и съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 50 лв.

С разпореждане №26003/24.02.2025 г. постановено по ч.гр.д.№971/19 г. Тетевенски районен съд е оставил без движение заявлението като е указал на заявителя да уточни получил ли е длъжника уведомително писмо по чл.99 от ЗЗД и кога.

Подадена е молба с вх.№260029/28.02.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ АД, с която уточнява, че заявителят е получил уведомителното писмо за цесията на 18.01.2019 г.

Постановено е разпореждане №260004/6.03.2025 г. постановено по ч.гр.д.№971/19 г. по описа на Тетевенски районен съд е отхвърлено заявлението по образуваното ч.гр.д.

№971/19 г. по описа на ТРС подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от юрисконсулт Алб.Бл. против длъжника Р. А. Р. ЕГН ********** от с.***** за сумите договорна лихва 15,05 лв за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. за допълнителни услуги сумата от 37,50 лв за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 99 лв. за периода 10.01.2018 г. до 10.05.2018 г. законна лихва от датата на заявлението, лихва за забава 19,12 лв. за период 11.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда лихва за забава по договора за допълнителни услуги 8,29 лв, а за сумата от главницата в размер на 300 лв. е издадена заповед за изпълнение №260000/6.03.2025 г.

3

В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11 т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК е присъдил само чистата стойност на главницата.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

Ловешки окръжен съд също приема, че претенцията за допълнителни услуги касаещи пакет „разглеждане до минути“/предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции,и право на допълнителни промоционални условия, връщане в 30 дневен срок е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от изложеното в частната жалба изброяване на допълнителните услуги за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е, че се касае за дейности, които са свързани с усвояване и управление на кредита и представляват договорни права: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските, преференциално разглеждане на искането и т.н. по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти, каквито в случая следва да са страните по договора и тези възможности са пряко свързани с договорните правоотношения. В този смисъл съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че те са незадължителни. Категорично тези така наречените допълнителни услуги са предоставени във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидени са по повод усвояването и управлението на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК. Тази клауза води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на чл.33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на ТРС по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая в претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, се установява, че в претенцията е включена и разсрочената вноската за застраховки. Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който кредитодателят е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в 4 случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните вноски е застрахователна компания „Уника Живот“ АД, а не Микро Кредит“ АД. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.