Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37878 от 11.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54314/2024
Вид
Определение № 37878
Подписан
11.09.2025
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37878 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело № 20241110154314 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 173463/19.05.2025г., адвокат Т. М. Д., като представител на ищеца – Г. Е. И. моли съда да допълни постановеното по делото решение от 30.04.2025г. в частта за разноските, като присъди разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева на ищеца. Изложено е в молбата, че съдът неправилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК, доколкото е налице първата предпоставка, тъй като ответникът действително е признал иска, но не и втората, тъй като е дал повод за образуване на делото, доколкото за процесното вземане е образувал изпълнително производство срещу ищеца.

В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът не е взел становище по молбата.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на допълване на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 16.05.2025г., а молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 19.05.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

1

По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Действително в практиката се извежда разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответникът разполага с изпълнителен титул за вземането, предмет на иска, съответно е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу ищеца. В горния смисъл Определение № 2367 от 15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV Г О , Определение № 3252 от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III ГО, Определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II ТО, Определение № 3557 от 8.07.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2383/2025 г., III ГО. Приема се че в тази хипотеза доколкото се е снабдил с изпълнителен титул и е образувал изпълнително производство следва да понесе отговорността за разноските по предявен от длъжника срещу него иск. Тази практика обаче не припокрива изцяло различните хипотези, срещащи се в практиката по подобни казуси. В случай като настоящият, не може да не се отчете обстоятелството, въпреки образуваното изпълнително производство, че в периода от м.11.2018г. до м.11.2023г., ответното дружество е бездействало в хода на изпълнителното производството, въпреки перемпцията не е образувало ново изпълнително дело и не е сезирало ЧСИ с искане за извършване на нови същински изпълнителни дейстивя. В тази връзка съдът също е цитирал практика в решението си, поради което намира, че тафтологично не следва да преповтаря вече изложеното.

По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 173463/19.05.2025г., подадена от адвокат Т. М. Д., като представител на ищеца – Г. Е. И. за допълване на постановеното по делото решение от 30.04.2025г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2