Решение № 1634 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1634 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330113433 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. М. А., ЕГН ********** против „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 370 лева – недължимо платена по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 31.07.2024 год., до окончателното й плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и ответника бил сключен договор за кредит ***, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 2600 лева при фиксиран лихвен процент 30 % и годишен процент на разходите – 35.42%. Съгласно чл.5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определените в договора условия. Уговорено било, че при неизпълнение на условията, визирани в чл.5 от договора, кредитополучателят дължал неустойка на основание чл.11 от договора в размер на 749.88., която той следвало да заплаща разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като в договора липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, уточняващи кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. В конкретния случай било посочено, че ГПР е 35.42%, , но от 1 съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Посоченото в договора - обща сума за плащане в размер на 2738.12 лв. и ГПР в размер на 35.42 % не отговаряло на уговорените в действителност в договора. Излагат се доводи за наличие на скрити разходи изначално още при отпускане на кредита, както и наличие на заблуждаваща търговска практика, по смисъла на потребителското общностно право. Уговорената неустойка не притежавала присъщите за неустойката обезпечителната и обезщетителната функция, а водела единствено до оскъпяване на кредита, както и до сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява печалба за заемодателя. Същата била скрита, доколкото не била посочена в общата сума за погасяване на кредита и не била включена в годишния процент на разходите. Счита, че така уговорената неустойка е следвало по силата на чл. 11. ал. 1 т. 10 от ЗКП да бъде взета предвид при изчисляване на годишния процент на разходите, тъй като по същността си не представлява неустойка, а скрита печалба на дружеството кредитор Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на императивната забрана на чл.

19, ал. 4 ЗПК, като не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че с фиксираната неустойка по процесния договор за паричен заем, се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите до 50%, което от своя страна влече и неизпълнение на задължението за посочване на задължително съдържание на договора за потребителски кредит - размера на годишния процент на разходите, което от своя страна води до нищожност както на процесния договор, така и на клаузата за уговореното допълнително оскъпяване - неустойката. От своя страна клаузата за договорната лихва противоречала на добрите нрави, тъй като надхвърляла трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Счита, че с уговорената неустойка се нарушавала разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, доколкото не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита и попада в обхвата на чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО, което било още едно основание за приемане на клаузата относно общата сума, дължима от заемателя, за неравноправна и влечаща цялостна недействителност на договора, по смисъла на чл. 4 от Директива 93/13/ЕО.

Въз основа изложеното счита, че процесният договор се явява недействителен и моли съда да го обяви за такъв. Сочи, че недействителността на договора влечала след себе си като последствие това, че потребителят връщал само чистата стойност на полученото. В този смисъл твърди, че на ищцата следва да се върне сумата от 370 лева, която тя била платила над заемната сума от 2600 лева. Иска се от съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си - адв. Х. М., 2 оспорва исковете. Посочва се, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, доколкото същият е образувал две отделни производства с цел генериране на допълнителни разноски. Поради изложеното се претендира същите да бъдат съединени на основание чл. 213 ГПК, а при условията на евентуалност - ако не бъдат съединени, да не се присъждат разноски за повече от едно производство. Отрича пороци на договора или отделните му клаузи.

Твърди, че са спазени изискванията, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Заявява, че уговорената между страните по договора за кредит неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по кредита. Посочва, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а оспорената от ищцата неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител. Излага твърдения, че предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е практика, която не води задължително до неравноправие в правата и задълженията на страните. Сочи, че за ответника съществувала възможността в рамките на 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка.

Разполагал и с възможност да предостави различно заместващо обезпечение.

Ответникът счита, че процесната неустойка не противоречи на добрите нрави.

Поддържа, че кредитополучателят е имал възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и в този смисъл клаузата е индивидуално уговорена. Счита, че предвид наличието на трайни отношения между потребителя и ответното дружество и сключването на девет договора при идентични условия е налице индивидуално договоряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Счита, че доколкото не е налице недействителност на сключения между страните договор, то и платените по него суми от ответника са получени на валидно правно основание и не подлежат на връщане.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 12489 от 09.10.2024 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит ***, със заемна сума от 2600 лева, при фиксиран лихвен процент 30 % и годишен процент на разходите – 35.42%, както и че вземането за неустойка не е включено в ГПР.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит № *** /л.8-11 / и по – специално клаузата на чл. 5, ал.1 и ал. 2 от Договора между страните е постигната договореност задължението по договора да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл. 5, ал.2 от Договора, при неизпълнението на което от ищеца, съобразно клаузата на чл. 11 от Договора се дължи сумата в размер на 749.88 лева като неустойка.

3

Видно от заклюението на вещото лице, по допуснатата съдебно счетоводна експертиз /л. 70,71/, неоспорена от страните, по процесиня Договор за потребителски кредит № *** е платена сумата от общо 2970 лева, които са разпределени от дружеството както следва главница – 2600 лева, договорна лихва – 57.76 и неустойка – 312.24 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Сити Кеш" АД като заемодател и Е. М. А., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2600 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, а ответника – на кредитор, съгласно чл. 9 ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 749.88 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: поръчител (едно или две физически лица) или 2) банкова гаранция.

Поръчителите следва да отговарят на установените в чл. 5, ал. 1 от договора, кумулативно поставени условия, а именно: в случай на един поръчител, последният да има осигурителен в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания 4 от тях доход. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 11, ал. 1 от Договора, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 749.88 лева. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 11 и чл. 5 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора, което обаче не е включено при формирането на ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са красноречиво илюстрирани от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за „неустойка при липса на обезпечение” към всяка анюитетна вноска. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.