Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 13.02.2026, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Административно наказателно дело 198/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
13.02.2026
В сила
12.03.2026
Състав
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.45,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 4 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • § 1, т. 2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда
  • параграф 1, т. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Балчик, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно наказателно дело № 20253210200198 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ****, със седалище и адрес на управление: с****, представлявано от управителя В. Л. А., против Наказателно постановление **** издадено от директора на ****, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 7000,00лева., за нарушение на чл. 93, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Оспорва се извършването на соченото в НП нарушение и се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложеното наказание към предвидения законов минимум. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание дружество се представлява от адв.И. и Т. от ****, които поддържат жалбата на заявените в нея основания и молят за отмяна на НП, в условията на евентуалност изменение, досежно размера на санкцията.

Представени са и писмени бележки.

АНО-Директора на **** в с.з. се представлява от юрк. Н., който пледира 1 за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направил е и възражение за прекомерност на размера на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното:

На **** е извършена проверка на строителен обект ****,от служители на Дирекция ****свидетелите К. А. А. ,съвместно с колегата й Е. И. К.

.Проверката била във вр.с установяване дали се спазва трудовото законодателство на строителен обект **** с адрес: **** При проверката било установено,че строителните дейности се извършват от дружеството жалбоподател по силата на сключен договор с възложителя ****.

При проверката се установило,че на строителната площадка е монтирано метално скеле за извършване на изолационни строителни дейности.Служителите на **** установили,че на монтираното метално скеле не е монтирана стълба за качване и слизане по него.

След приключване на проверката св.А. ,на осн.чл.45,ал.1 от АПК изготвила призовка в която призовала управителя на дружеството да се яви в **** и да представи документи във вр.със СМР на обекта.

Призовката била връчена на ел.техник Д. на 03.06.2025г.

Констатациите от проверката св.А. обективирала в протокол за извършена проверка № **** г., в който е отразено, че нарушението е отстранено в хода на проверката.

При извършената проверка и във вр.с констатациите по нея служители на **** изготвили и фотоснимки,приложени в кориците на делото.

На **** свид. К. А. А. съставила АУАН на дружество,в който посочила нарушение на чл.93,ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

АУАН бил надлежно връчен на управителя на дружеството,който след като се е запознал с него ,го е подписал без възражения.

Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

2

Въз основа на констатациите от проверката и съставеният АУАН,АНО,в лицето на Директора на ****, издал процесното наказателно постановление.

НП е връчено на управителя на дружеството на 25.08.2025г.

Жалбата срещу НП е депозирана в ДИТ.Добрич ,заведена с вх.****депозирана в деловодството.

С оглед датата на депозирането й и връчване на НП,съдът приема,че жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна имаща интерес от изхода на спора,поради което и следва да се приеме за процесуално допустима,по същество съдът приема че е основателно но единствено досежно размера на наложената санкция.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства- протокол за извършена проверка № **** г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, писма изх. № ****констативни протоколи във вр.с явяването на представител на дружеството по съставяне и връчване на АУАН,приложеният снимков материал и заключението по назначената СТЕ .

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите К. А. , като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира частично свидетелските показания на свидетелите Й.

А. А. и С. И. С.. Съдът намира за недостоверни показанията на свидетелите в частта, в която заявяват, че в деня на проверката скелето е било в процес на монтаж,както и че монтажните и строителни дейности по полагане на изолация не били все още започнати.Тези твърдения на свидетелите не кореспондират на първо място с приложените по делото снимков материал,от които е видно както че изолационен материал е бил положен по фасадата на сградата,така и от приложените досие от СМР на обекта,както и протоколи удостоверяващи етапите на започване и приключване,съгласно досието представено по искане на съда от възложителя РД ПБЗН-Добрич .

По отношение на заключението на СТЕ, съдът приема че същото следва да бъде кредитирано в делото т.к. експертизата е изготвена компетентно, 3 даден е отговор на поставените въпроси, не възвниква съмнение за правилността и обектовността й. В с.з.в.л. на въпрос на съда категорично посочи, че скелето е от това което е установено по време на проверката и на което не е била монтирана стълба и това което дружеството в последствие е закупило и използвало на обекта са идентични ,но от различен производител.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните писмени и гласни доказателства, настоящият състав в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.

42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението,посочено в НП е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект да разбере в какво е обвинен.

В § 1, т. 9 от ЗЗБУТ е дефиниран критерият за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - това са наймалките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа.

С Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителните площадки, арг. чл.

1 и 2 от същата. Чл. 93, ал. 1 от Наредбата допуска изкачване и слизане по скеле само по обезопасени проходи чрез стълби, които са елемент на скелето.

Не е спорно между страните, че жалбоподателят има качеството на строител на процесния строителен обект, съгласно Разрешение за строеж № ****издадено от Гл. архитект на ****

Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от Закона за устройство на територията "Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа 4 в съответствие с издадените строителни книжа. "

С разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство на територията е вменено, че Строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.

На основание параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ , доколкото дружеството жалбоподател е юридически лице, вписано в Търговския регистър, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, то същото има качеството работодател и при нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд следва да бъде подведено под административнонаказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. "изкачване и слизане по скеле се допуска само по обезопасени проходи чрез стълби, които са елемент на скелето", което видно от събрания по делото доказателствен материал не е извършено.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

93, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, която допуска изкачване и слизане по скеле да става само по обезопасени проходи чрез стълби, които са елемент на скелето. Безспорно е по делото, че това нарушение е допуснато от работодателя. Той е допуснал на строителния обект, на който се явява строител по смисъла на ЗУТ, да не бъдат монтирани всички елементи на използването скеле, а именно стълби.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателят, че скелето е имало стълба и последната била монтирана, доколкото,констатациите от проверката сочат именно противното.Тук следва да се посочи и казаното от в.л.относно идентичността на скелетата,това установено при проверката и в последствие закупеното и поставено нова ,както и това че в деня на проверката стълбата не е монтирана .

Безспорно е по делото, че това нарушение е допуснато от работодателя, защото именно като такъв е допуснал на строителния обект, на който се явява 5 строител по смисъла на ЗУТ, да не бъдат монтирани всички елементи на използването скеле, в случая стълби.

Според разпоредбата на чл. 4 от ЗЗБУТ задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите е на работодателя, какъвто е всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието по аргумент от § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ .

Задължението по чл. 93, ал. 1 от Наредбата е било налице за наказаното дружество, което е строител на процесния строеж .

Съгласно чл. 416, ал. 1 изречение второ от Кодекса на труда редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото производство, не бяха ангажирани доказателства, които да оборят изложените факти в акта за установяване на административно нарушение.

На основание чл. 413, ал. 2 от КТ "Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева".

В случая административно наказателната отговорност на дружеството е ангажирана законосъобразно, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ , като правилно е определен вида на санкцията ,а именно имуществената санкция ,доколкото санкционираното дружество е ЮЛ и същото подлежи на санкциониране по разбиранията на ЗАНН, не с наказание Глоба, а с Имуществена санкция.

По изложените съображения, съдът намира за доказан осъществения от страна на дружеството - жалбоподател фактически състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЮЛ, чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е обективна и безвиновна такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.