Решение № 301 от 23.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330120266 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове на Н. И. А., която чрез своя процесуален представител твърди, че на 20.04.2022 г. е сключила с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № *********. В исковата молба се излага, че договорът е нищожен поради противоречие с чл.

11, ал. 1 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като се претендира връщане на сумата от 100.00 лева, платена като възнаградителна лихва. Успоредно с основния договор е сключен и акцесорен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД от 20.04.2022 г., който ищцата също счита за нищожен. Поддържа се, че фиксираният лихвен процент от 40.00 % нарушава добрите нрави, а обявеният ГПР от 48.84 % е негоден и заблуждаващ, тъй като в него не е включена таксата за поръчителство, което е нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Стойността на първия установителен иск е 6500.00 лв., а на втория – 2000.00 лв.. Ищцата моли съда да осъди двамата ответници да върнат съответно по 460,35 евро и 1700.13 евро, представляващи недължимо платени суми за лихва и такса гаранция за периода от 20.04.2022 г. до 29.03.2023 г..

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв, с който моли да бъде отхвърлен иска.

1

При разглеждане на спора по същество съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа точно посочен ГПР, а в настоящия случай е установено, че кредиторът е пропуснал да включи в общия разход по кредита възнаграждението за дружеството-поръчител. Тъй като това плащане е пряко свързано с договора за заем и е известно на кредитора, то по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК следва да бъде част от ГПР. Невярното посочване на ГПР съставлява „заблуждаваща търговска практика“ по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и води до нищожност на кредитната сделка на основание чл. 22 от ЗПК.

На второ място, клаузата за възнаградителна лихва в размер на 40.00 % годишно противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Приложимата съдебна практика, включително Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС и Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д.

№ 6295/2014 г. на ВКС, приема, че лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, е нищожна. В конкретния случай договореният процент драстично надхвърля този праг.

Относно договора с „Ай Тръст“ ЕООД, съдът приема, че той е лишен от правно основание, тъй като длъжникът не получава насрещна престация за заплатеното възнаграждение за поръчителство. Конструкцията, при която потребителят заплаща за обезпечаване на собствения си дълг, нарушава принципа на справедливост и чл. 143, т. 19 от ЗЗП (препратка чрез чл. 143 от ЗЗП и чл. 190 от ГПК за доказване). Тъй като главният дълг по договора от 20.04.2022 г. е нищожен, акцесорният договор за гаранция също не поражда правно действие.

Ето защо претенциите за възстановяване на сумите следва да се уважат.

Следва и да се присъдят разноски в полза на ищеца.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на Н. И. А., ЕГН

**********, договор за паричен заем № ********* от 20.04.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на Н. И. А., 2

ЕГН **********, сумата от 460,35 евро, представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /25.11.2024г/до окончателното изплащане.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на поръчителство/гаранция от 20.04.2022 г., сключен между Н. И. А., ЕГН **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплати на Н. И. А., ЕГН **********, сумата от 1700.13 евро, представляваща платена без основание такса гаранция/поръчителство за периода от 20.04.2022 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба/25.11.2024г/ до окончателното изплащане.

Осъжда Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 да заплати на Н. И. А., ЕГН **********, направените по делото разноски съгласно представените доказателства в 127.28 евро.

Осъжда Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899да заплати на адв Е. И. ЕАД на осн. 38 ЗА за проц. представителство на Н. И. А. сума в размер на 200 евро/ с ДДС/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3