Решение № 1554 от 15.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1554 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100108334 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. В. К. срещу К. К. К., както следва:

1) иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, за установяване нищожността на саморъчно завещание от 12.12.2020 г., съставено от С.П.К. в полза на К. К. К., поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН - завещателят не е написал и подписал завещанието;

2) евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН за унищожаемост на саморъчно завещание от 12.12.2020 г., съставено от С.П.К. в полза на К. К. К., тъй като по време на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава;

3) евентуален иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН, за възстановяване запазената 1/2 идеална част от наследството, оставено от наследодателя на ищцата - С.П.К.;

4) обективно кумулативно съединен иск с всеки от исковете по чл. 42, б. „б“ ЗН и по чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН, с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено спрямо К. К. К., че Н. В. К. е собственик, като законен наследник на С.П.К., на Апартамент №51, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. *******, с площ от 68,94 кв.м., заедно с избено помещение №14 и заедно с 1,366% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху апартамента;

При условията на евентуалност, ако бъде уважен иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, се претендира на основание чл. 108 ЗС, да бъде признато за установено спрямо К. К. К., че Н.

В. К., като законен наследник на 1/2 ид.ч. от наследството на С.П.К., е собственик, на 1/2 ид.

1 ч. от горепосочения апартамент №51, както и се иска осъждането на ответника да предаде владението на 1/2 ид. ч. от имота.

В исковата молба и уточнителна молба от 08.09.2022 г. са изложени твърдения, че ищцата Н. В. К. е единствен законен наследник на своя баща В.С.К. починал на 12.04.2018 г., който от своя страна е единствен законен наследник на своя баща С.П.К., последният починал на 28.06.2022 г. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗН ищцата се явявала единствен законен наследник на своя дядо С.П.К. по право на заместване в наследяването по закон на нейния баща В.С.К..

Към момента на своята смърт С.П.К. е притежавал недвижим имот, представляващ Апартамент № 51, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******” (стар адрес ж.к. „*******”), б*******, с площ от 68,94 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 14 и заедно с 1,366% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Описаният недвижим имот бил закупен от С.П.К. по силата и при условията на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, peг. № 54, том № I/1985 г., сключен на 20.03.1985 г. с Министерство на вътрешните работи.

На 29.06.2022 г. ответникът е вписал в Агенцията по вписванията саморъчно универсално завещание от 12.12.2020 г., съставено в негова полза от завещателя С.П.К..

Твърди се, че в деня на погребението на С.К., К. К. и неговата майка предложили на ищцата още същия ден да направи отказ от своята запазена част от наследството, оставено от нейния дядо С.К., както и да продадат завещаното му жилище на трето лице и да си разделят парите, за което ищцата категорично изразила несъгласие. От момента на смъртта на С.К. тя била изцяло лишена от достъп до неговото жилище, представляващо гореописания Апартамент № 51, тъй като ответникът е сменил бравата и категорично отказвал да й предостави ключ от него.

Поддържа, че саморъчното завещание е нищожно поради нарушение на изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него.

При условията на евентуалност твърди, че саморъчното завещание от 12.12.2020 г. е унищожаемо, на основание чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН, тъй като по време на съставянето му завещателят С.П.К. не е бил способен да завещава. В тази връзка излага, че завещателят е страдал от множество заболявания, в това число заболявания на мозъка, на сърцето, високо кръвно, съдови заболявания, неврологични и други, вследствие на които към момента на съставяне на завещателното разпореждане С.П.К. не е разбирал свойството и значението на постъпките си.

При уважаването на исковете за нищожност или унищожаемост на завещанието се иска да бъде признато спрямо ответника, че ищцата е собственик на процесния апартамент и К. К. да бъде осъден да й предаде владението.

В случай че съдът намери за неоснователни исковете за нищожност или унищожаемост, се иска на основание чл. 30 ЗН на ищцата да й бъде възстановена запазената част от наследството, която се равнява на 1/2 идеална част, като при това положение се иска 2 съдът да признае, че тя е собственик на половината от процесния апартамент и ответникът да бъде осъден да предаде владението на тази част от имота.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран от отговор от К. К. К., който оспорва исковете за обявяване на процесното завещание за нищожно, евентуално за унищожаемо, тъй като то е написано и подписано от С.П.К., който към този момент е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и в частност на извършеното завещателно разпореждане. Поради неоснователността на тези искове, неоснователен се явявал и искът по чл. 108 ЗС за признаване на ищцата за собственик на целия апартамент и осъждането на ответника да й предаде владението върху него.

С отговора на исковата молба се признава, че Н. В. К. е единствен наследник по закон на С.К., както и се признава иска по чл. 30 ЗН и правото на ищцата да й бъде възстановена запазената част от наследството в претендирания обем от ½ ид. ч., като за такава част се явявал основателен и искът по чл. 108 ЗС.

Счита, че завещанието е породило присъщите си правни последици и го легитимира като единствен собственик на имота, поради което той не го владее без основание, като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата: че ищцата е единствен наследник по закон на С.П.К.; че ответникът владее процесния апартамент след смъртта на С.П.К., както и че последният приживе е придобил собствеността му по силата и при условията на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен на 20.03.1985 г.; че към момента на смъртта му това е бил единственият, притежаван от него, недвижим имот.

Съгласно удостоверение изх. № РИЛ 22-УГ01-3282 от 05.07.2022 г., издадено от СО, р-н „Илинден“, С.П.К. е починал на 28.06.2022 г., като е оставил за свой наследник по закон ищцата Н. В. К., която се явява наследник по право на заместване на своя баща В.С.К.

(починал на 12.04.2018 г.). От удостоверение изх. № РИЛ 18-УГ01-2600 от 22.05.2018 г. е видно, че единствен наследник на В.С.К. е ищцата Н. В. К..

На л. 16 от делото е представено саморъчно завещание от 12.12.2020 г., обявено с протокол рег. № 7493 от 15.07.2022 г., по описа на нотариус М.И., рег. №260 в НК, съставено от С.П.К. в полза на К. К. К., със следното съдържание: „Долуподписаният С.П.К., с ЕГН *******, завещавам на К. К. К., с ЕГН ********** цялото си движимо имущество, недвижимо имущество, пари и ценности, които притежавам към момента на моята смърт.“.

Текстът на завещанието недвусмислено сочи, че извършените с него разпореждания се отнасят до цялото имущество на завещателя, поради което завещанието има характера на общо (универсално) и придават качеството наследник на К. К. К. (чл. 16, ал. 1 ЗН).

По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН:

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е 3 подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. При оспорване завещанието като нищожно на основание чл. 42, б. „Б“ от ЗН, вр. чл. 25 ал. 1 пр. 1 и 3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ответника, като ползващ се от него, е да докаже, че то е изцяло написано и подписано от завещателя С.П.К..

За установяване на тези обстоятелства са приети първоначална и повторна съдебнопочеркови експертизи, чиито заключения са еднозначни, че ръкописният текст и подписът, положен от името на С.П.К., в процесното завещание, са изпълнени именно от това лице.

Оспорването от страна на ищцата на експертизите с доводите, развити при приемането им в съдебни заседания и в писменото становище от 09.01.2024 г., съдът намира за неоснователни.

При приемането на първоначалната СПЕ вещото лице Д. К. В. е посочило, че според него подписът е положен от С.К., уточнявайки, че е дал заключение, че „допуска“, че подписът е на това лице, тъй като в оригинала на завещанието подписът е положен в края на десния вертикален срез на листа и завършващата част на подписа не се вижда дали евентуално след него има допълнителни елементи, каквито се наблюдават в подписите, използвани за сравнителен материал.

За изясняване на това обстоятелство по делото е приета и повторна тройна съдебно – почеркова експертиза, като заключението на вещите лица е, че текстът е написан и подписът е положен от лицето С.К..

Ищцата оспорва изцяло, както единичната, така и тройната СПЕ, като изтъква съществена разлика при оспорения подпис и свързването на буква „с“ и буква „к“ в него, счита че има разлика в изписването на буквите „к“, „а“, „в“, „д“, „ж“, „ъ“, „и“, „ц“, „щ“, „з“, „П“, „С“ и числата „2“, „7“, „9“, както и в наклона и големината им, в завещанието и в сравнителния материал.

Възраженията в тази насока съдът намира за неоснователни, защото липсата на визуална идентичност между буквите в текста, помежду им и съпоставен със сравнителния материал, и четиримата експерти - графолози еднозначно са обяснили със съществуващата вариантност в почерка и подписа при всеки един човек, доколкото изписване и подписване по абсолютно един и същи начин два пъти не е възможно. Съществено обстоятелство, което мотивира съда изцяло да кредитира заключенията, е установеното съвпадение в общите и частните графически признаци между почерка, отразен в оспорения ръкописен текст, и почерка, отразен в образците от С.П.К., които са характерни, индивидуални, и в своята съвкупност достатъчни за извода, че в оспорения текст са се отразили еднакви писмено двигателни навици в сравнение с тези в образците, т.е. този ръкописен текст е написан от С.П.К.. Както е отбелязано от експертите, изследването е проведено под микроскопско наблюдение на отделните букви, за да се установи именно наличието на тези общи и характерни признаци в почерка на С.К., което обстоятелство също е аргумент да се приеме, че експертизите са професионално и компетентно изготвени, противно на твърденията на адвоката на ищцата, изложени в писмените бележки.

В съдебно заседание при приемане на тройната СПЕ вещите лица са пояснили, че известната визуална отлика на подписа, която процесуалният представител на ищцата 4 изтъква, се дължи единствено на вариантност, наложила се от факта, че при изписване на буквата „к“ подписващият е излязъл от листа, с което е завършило и движението на ръката му. Вещото лице Г. изрично е подчертало (л. 4 от съдебния протокол), че при положения подпис липсва основно заключителната част от буквата „к“, която обаче няма съществена стойност за целите на графологическото изследване на авторството на подписа, тъй като се състои от лесно възпроизводими движения, като и без тази част може да се направи идентификация.

С оглед приетите две СПЕ и безпротиворечивото им заключение за авторството на текста и подписа на процесното завещание (подписано е от С.П.К.), съдът приеме, че ответникът е доказал, че са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради което искът по чл. 42, б. „б“ от ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.