Определение № 5871 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5871 гр. София, 16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002100676 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 1187 от 21.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 416/2024 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 12 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 11082/2022 г. на Софийския градски съд и вместо него е отхвърлил предявения от Р. Р. Такова против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата притежава на основание давностно владение за периода от 01.06.1996 г. до 21.02.2022 г. правото на собственост върху следния недвижим имот - дворно място с площ от 573 кв. м, представляващо реална част от УПИ с идентификатор ***, с площ 602 кв. м, стар № 105, кв. 209, парцел *, която част е очертана със син контур и цвят, между цифри 1-23-4-5-6-1 по скица към заключението на вещото лице С. К., находяща се на л. 402 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от въззивното решение, ведно с изградената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 267,14 кв. м, представляваща сграда с идентификатор **** със застроена площ от 149 кв. м, състояща се от първи етаж, представляващ апартамент с идентификатор *****, с площ 132,07 кв. м, и втори етаж, представляващ апартамент с идентификатор *****, с площ 135,07 кв. м, както и гараж с идентификатор ****, с площ 28 кв. м.

По делото е установено, че процесният имот е отчужден на 21.10.1980 г. по реда на чл. 100 ЗТСУ /отм./ за ЖСК, което мероприятие не е реализирано. Към момента на отчуждаването на имота в периода 1978 г. – 1981 г. собственици на същия са били Н. Х. С., Е. Х. Д., Д. Д. Д.

1 и Н. И. Б.. На тези лица са изплатени определените от оценител обезщетения и са предоставени за закупуване жилища - апартаменти в ЖСК „К. “, а имотът е станал държавен, за което е съставен АДС № * (*) от 09.02.1981 г. В акта е вписан като държавен недвижим имот с административен адрес [улица] - дворно място с площ от 573 кв. м, двуетажна жилищна сграда със смесена конструкция - като подът на първия етаж е дървен гредоред, плочата между 1-ви и 2-ри етаж е железобетонна, а таванът над 2-ри етаж е отново дървен гредоред. В акта са описани общо 4 апартамента - по два апартамента на 1-ви и на 2ри етаж (северен и южен, като южните апартаменти са с по - голяма площ). След приемане на Закона за общинска собственост в редакцията от 1996 г., на основание § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА и § 42 ПЗР на ЗИДЗОС процесните имоти са станали частна общинска собственост, за което е съставен акт за частна общинска собственост (АЧОС) № */21.01.1998 г. Улицата, на която се намира процесният имот, към настоящия момент е [улица], а преди 1990 г. е била [улица]. С решение по чл. 30 ЗНО /отм./ от 10.11.1987 г. се настанява НСП „Мерино“ в сградата на [улица], етаж 2 и в цялата сграда на [улица], и двете сгради собственост на „Държавни имоти“, които да се ползват за административни нужди.

Описаната в решението сграда на [улица] идентична с процесната по настоящото дело сграда. През 1992 г. относно двора е сключен договор за наем от страна на общината с „Мерино“ ООД /правоприемник на НСП „Мерино“/. От представеното по делото цветно копие на договор за наем от 27.03.1992 г. е установено, че семейството на ищцата /петчленно/ е настанено в апартамент от процесния имот на ет. 1, ап. 1 – южен, със срок на договора до разчистване на терена или до отмяна на отчуждаването. Ищцата е оспорила автентичността на подписа си по реда на чл. 193 ГПК и тъй като Столична община не е намерила оригинала на договора, той е изключен от доказателствата от първата инстанция.

Въззивният съд отново го е приобщил към доказателствения материал и е изслушал съдебно-графологична експертиза, съгласно заключението от която установените съвпадения в частните графични признаци са индивидуални, относително устойчиви и в своята съвкупност достатъчни, за да се направи извод, че подписите на трета страница в копието на договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот с дата 27.03.1992 г., сключен между наемодателя - дирекция „Отчуждаване, оборотен фонд и правно-технически услуги“ при у-ние „Жилищна политика“ на СГО, и Р. Р. Т., са копия на подписи, изпълнени от Р. Р. Т.. Съществуващите различия във формите и движенията при изписването на някои от елементите се дължат на вариантност при изпълнението им от лицето и не оказват влияние на направения вече положителен извод. В откритото заседание по делото вещото лице е допълнило, че не е възможно да се направи заключение дали има извършена техническа поправка в документа, т.е. дали е пренесен иначе автентичният подпис на лицето.

Въззивният съд е приел, че с оглед отсъствието на оригиналния документ ищцата е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като графологична експертиза не може да бъде извършена, респ. извършването на такава евентуално и върху копие от документа, като обект на изследване, не позволява да се изключи извършена техническа подправка на подписа върху първообраза. С оглед на това тежестта да докаже наличието на 2 валидно облигационно основание е възложена на Столична община, която черпи благоприятни правни последици от доказване наличието на договорно правоотношение между страните. По делото е представено писмо от 08.04.1992 г. на началник отдел „Стопанисване на жилищния фонд“ при СГО, адресирано до един от бившите собственици на имота, а именно Д. Д., от съдържанието на който е установено, че по данни на Р. Т. /с която е сключен временен договор за наем/ той продължава да ползва неправомерно една от стаите в жилището. Представено е и удостоверение от отдел „Общински приходи“, отдел „Слатина“, от съдържанието на което се установява, че за периода от 1996 г. до настоящия момент Р. Т. няма и не е имала декларирано недвижимо имущество на територията на [населено място]. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че имотът отговаря на разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от урегулиран поземлен имот в урбанизирана територия и същият отговаря на минималните размери по чл. 19 ЗУТ. В момента незаградената част от имота с площ от 191 кв. м е приобщена към междублоковото пространство, а там има улица. Зоната, в която се намира имотът, е за жилищно строителство, като за нея няма изискване минималният размер на УПИ да е 300 кв. м. От анализа на предходните регулационни планове е установено, че към 1979 г., когато е започнала процедурата по отчуждаването на процесния имот, е бил в сила кадастрален и регулационен план на м. „П. – Р.“, одобрен със заповед № 450 от 11.10.1975 г. Процесният имот, описан с данните по действащите към момента КККР, е идентичен с имот с пл. № * от кв. 209 (нов), стар кв. 210, нанесен в част 2-ра на плана от 1975 г. В кадастралния план, одобрен със същата заповед, са били нанесени както двуетажната жилищна сграда, така и гаражът с площ 28 кв. м, разположен по лицето на имота. Разликата в площта на имота от 29 м е по лицето на имота по източната му граница, като в КККР тази граница на имота е нанесена по линията на уличната регулация от действащия регулационен план. При направения оглед на имота в присъствието на представителя на ищеца, вещото лице е установило, че към момента на огледа сгради с идентификатори от КККР ****, ****, **** и **** /четири гаража, изградени незаконно/ не съществуват на терена. Към момента на огледа сграда с идентификатор **** - гараж от 28 кв. м, съществува. Тази сграда е с лице откъм [улица]и е разположена на южната граница на процесния по делото имот. Описаната в АДС № * (*) от 09.02.1981 г. двуетажна жилищна сграда съществува и към момента. Тази сграда е идентична със сградата, описана в АЧОС № * от 21.01.1998 г., и е идентична със сграда с идентификатор **** от действащата КККР.

Вътрешното разположение в сградата е в съответствие с описаното по отчуждителната преписка, с изключение на покрива и плочата над втори етаж. Към момента на огледа е установено направено през годините надзиждане и бетонов пояс и изграждане на нова стоманобетонна плоча, която е с 0.5 м еркерно над 2-ри етаж. Покривът на сградата е изграждан наново и към момента е изцяло от гофрирана ламарина. По стените на сградата се наблюдават множество пукнатини, характерни за слягания, някои от които са били доста големи и са запълвани със строителна пяна. Ищцата обитава първия етаж, като по нейни сведения, северният апартамент се обитава от дъщеря й, а тя обитава южния апартамент.

Вторият етаж към момента е необитаем, като се ползва като складова площ. Дворното място 3 е оградено по контура на точки 1, 2, 3, 4, 5, 1 от приложение № 1 към експертизата, като заградената площ е около 382 кв. м. Оградата е видимо стара, с нисък бетонов цокъл, метални колони и телена мрежа, покрита със строително платно. Оградената на терена площ е частично идентична с дворното място от 573 м, описано в горепосочените АДС и АЧОС.

При анализа на действащия регулационен и застроителен план за района, одобрен със заповед № РД-50-09-438 от 20.11.1984 г. на гл. арх. на София, е установено, че процесните сгради не са потвърдени като част от застроителния план на квартала. Същите попадат в обхвата на предвиден подземен гараж с вход от [улица]. За процесното дворно място не е предвиден самостоятелен УПИ, а същото попада изцяло в обхвата на УПИ * - за обществено жилищно строителство от кв. 209, като поради общинския характер на терена отреждането е за публично мероприятие. Имот с идентификатор ***, с площ от 602 кв. м, е частично идентичен с описания в АДС № * (11435) от 09.11.1981 г. и АЧОС № * от 21.01.1998 г., като разликата е минимална и по лицето на имота, като в КККР тази източна граница е нанесена по уличната регулационна линия, а не по границата на стария имот. На място имотът е заграден и ползван по съществуващата на място ограда по точки 1, 2, 3, 4, 5, 1 и е частично идентичен с описания в двата акта имот, като представлява част от него. Жилищна сграда с идентификатор **** е със застроена площ от 149 кв. м, на два етажа, с обща площ от 602 кв. м, и е идентична с описаната в АДС от 09.11.1981 г. и АЧОС от 21.01.1998 г. сграда. Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 28 кв. м, представляваща една сграда - двоен гараж, не е описана в актовете за държавна и общинска собственост. Те са били изградени след 14.11.1958 г. без позволителен билет и по тази причина не са били оценявани. От показанията на свидетелите Д. и Б.-Ш. е установено, че ищцата живее в имота от 1991 г.

Имотът представлявал къща на два етажа, имало гараж в двора и отвън още няколко гаража, които се ползвали. Къщата била на два етажа. Първоначално имотът бил обитаван и от една фирма, която също ползвала помещенията, но тя била за много кратко време /около 2 години/, като след пожар през 1993 г. - 1994 г. тя го е напуснала. След пожара, който почти унищожил всичко, ремонтът на къщата бил извършен от ищцата и съпруга й. И двете свидетелки не знаят и не посочват как първоначално е било установено това обитаване - въз основа на заповед, договор за наем или чрез завладяване на чужд имот. Същевременно няма данни семейството на ищцата да е манифестирало пред Столична община намерението си да владее процесния имот, като не е декларирало същия в отдел местни данъци и такси респ. не са плащани данък сгради или такса смет. За правно ирелевантно към предмета на делото е прието обстоятелството, че семейството на В. Т. е риегистрирано в „Електрохолд продажби“ ЕАД и „Софийска вода“ АД, като абонат на услуги на посочения адрес, доколкото тези дружества са трети за производството лица, нямащи отношение към Столична община.