Решение № 1001 от 18.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Перник, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720102201 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127а от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба на В. М. Р., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Ю.Р.

М.а, с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния им представител – адв.

Е. С., против бащата на детето Р. Г. М., с ЕГН: **********, с която се иска: съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника Р. Г.

М. за срок до навършване пълнолетие на детето 1/ майката на детето В. М. Р. да има право да подаде пред органите на МВР всички необходими документи за издаване на международен паспорт на детето; 2/ детето да има право да пътува, придружено от своята майка, до държавите членки на ЕС, считано от датата на постановяване на съдебно решение, за следните периоди: от 30ти май до 15ти септември; от 20ти декември до 5ти януари, по време на учебните ваканции и неучебните дни, определени със заповед на министъра на образованието и науката за съответната година, по време на официалните празници по чл. 154, ал. 1 от КТ, както и всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, като конкретните пътувания да не съвпадат с дните, в които бащата има определен режим на лични отношения с детето – съгласно Решение № 1674/04.11.2019 г. по гр.д. № 3568/2019 г. на РС Перник.

В исковата молба се твърди, че В. М. Р. и Р. Г. М. живеели на семейни начала като от съвместното им съжителство се родило детето им Ю.Р. М.а.

След раздялата на родителите между тях възникнал спор относно родителските права и режима на лични отношения с детето. Поради това и между тях било постановено съдебно решение – Решение № 1674/04.11.2019 1 г. по гр.д. № 3568/2019 г. на РС Перник, с което родителските права били предоставени на майката, а с бащата бил определен режим на лични контакти.

След раздялата майката с детето останали да живеят в нейно наследствено жилище – апартамент в гр. Перник.

На следващо място се твърди, че детето вече било на възраст, в която имало възможност да се изразява и да комуникира свободно. Възприемало околния свят и се интересувало от него и от пътуванията и преживяванията на връстниците си. Тези свои впечатления детето споделяло с майка си.

Поради това и последната имала желание детето да пътува с нея до нови места, да се среща със свои близки и да опознава други култури. Излагат се подробни доводи, че запознаването със света извън пределите на Р. България било в интерес на детето и щяло да съдейства за разширяване на общата му култура, а можело да се окаже и необходимо да пътува като започне училище във връзка с учебни мероприятия. Уточнява се, че детето имало и братовчеди, които редовно пътували на почивка в съседна Гърция и детето многократно изразявало желание да ги придружи. Освен това детето вече било записано и на школа по латино танци, от където също организирали екскурзии за участие в мероприятия в чужбина, отново най-често в Гърция.

По делото обаче се твърди, че отношенията между родителите били влошени и между тях липсвала адекватна комуникация. Поради това и бащата отказвал да даде съгласие детето да пътува в чужбина. С това си поведение според майката същият вредял на детето като го лишавал от възможност да се развива и да общува пълноценно с близките си, както и да опознава нови култури. Аргументи за отказа си, според майката, бащата не давал.

На последно място се излагат доводи, че майката има трайно установен начин на живот в Р. България вкл. собствени имоти и постоянен трудов договор и нямала намерение да емигрира с детето в чужбина.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: копие от удостоверение за раждане, копие от Решение № 1674/04.11.2019 г. по гр.д. № 3568/2019 г. на РС Перник, служебна бележка от детска градина, нотариален акт, договор за продажба на държавен недвижим имот, удостоверение за наследници, удостоверение от работодател и допълнително споразумение.

Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез неговата майка. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба. В същия се твърди, че действително страните са родители на малолетното дете Ю.Р. М.а като помежду им има постановено съдебно решение, уреждащо въпросите досежно родителските права и режима на лични контакти с бащата.

Предвид претенциите с исковата молба ответникът изрично заявява, че дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето.

Заедно с това ответникът декларира и че не се противопоставя детето му да пътува придружавано от своята майка до държавите членки на ЕС – при 2 условие, че тези пътувания не нарушават по никакъв начин режима му на лични контакти с детето, установен с цитираното съдебно решение.

По доводите в исковата молба ответникът изразява обаче становище, че същите категорично не отговарят на истината. В тази връзка посочва, че от 2020 г. в международен план била налице епидемия от „Ковид 19“ и поради това от началото на пандемията до нейния края – на 05.05.2023 г. ответникът действително не давал съгласие детето му да пътува в чужбина. Това обаче било продиктувано от опасенията му за здравето на детето и предвид ниската му възраст, което правело неудачно през пандемия детето да пътува в чужбина. След май месец 2023 г. ищцата по никакъв начин не търсила ответника и не искала от него съгласие детето да пътува в чужбина.

На следващо място се твърди, че детето действително ходело на курсове по латино танци, но таксите за същите се заплащали по равно от двамата родители, като бащата всякога когато имал възможност водел детето на танци. Поради това и бащата имал контакт с школата, но от там никога не му били споменавали за организиране на мероприятия в чужбина. От своя страна самото дете също никога не било споделяло с баща си свои желания да пътува в чужбина. Освен това дъщерята на ответника нямала никакви познания по чужд език и била на ниска възраст, което неминуемо означавало, че детето ще е затруднено в чужбина вкл. да разширява мирогледа си и да общува пълноценно.

На последно място ответникът изразява опасения, че даване на разрешение за пътуване в големи периоди би нарушило режима му на лични контакти с детето. Обръща внимание и че майката била живяла дълги години в Гърция, поради което и именно искала да пътува отново до там, още повече че дори по време на съвместното им съжителство изразявала желание отново да заживее в Гърция. Ответникът допълва и че в годините майката често неоснователно нарушавала режима му на лични контакти с детето. Поради това се иска пътуванията да бъдат по-малко и за по-кратък срок и при всички случаи да не нарушават режима му.

С тези аргументи ответникът иска производството досежно даване разрешение за издаване на паспорт да се прекрати, а в останалата част претенциите да бъдат уважени, но при изрично условие периодите да бъдат съобразени с режима му на лични контакти.

Не се представят писмени доказателства.

В хода на делото е представен и приет социален доклад от ДСП Перник с вх. № 18133/31.08.2023 г. Представени са и допълнителни доказателства: писмо от ОДМВР Първо РУ Перник, удостоверение от клуб по спортни танци „С 2018 г.“ гр. Перник, както и два броя обяви от сайтове за недвижими имоти.

По делото са разпитани двама свидетели: Р.Л.Д. /брат на ищцата/ и Б.М.Б.

Преди първото съдебно заседание от ищцата е постъпила допълнителна молба, с която уточнява, че иска разрешение детето да пътува 30 дни в периода от 30-ти май до 15-ти септември, несъвпадащи с режима на лични 3 контакти на бащата; от 20-ти декември до 31-ви декември през четните години, от 1-ви януари до 5-ти януари през нечетните години, по време на учебните ваканции и неучебните дни, определени със заповед на министъра на образованието и науката за съответната година, по време на официалните празници по чл. 154, ал. 1 от КТ, както и всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, като конкретните пътувания да не съвпадат с дните, в които бащата има определен режим на лични отношения с детето.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.10.2023 г., процесуалният представител на ищцата – адв. С. счита, че са налице основанията за уважаване на исковете. Поддържа, че от съвкупния доказателствен материал се установява, че е в интерес на детето да пътува в чужбина до посочените държави. Поддържа и че обратно не се била установила вероятност майката да злоупотреби с евентуално издадено разрешение за пътуване, доколкото същата нямала намерение да се премести да живее в чужбина.

Ищцата лично излага доводи, че според нея в интерес на детето й да пътува. Правила опити с ответника да разрешат спора извънсъдебно, но същите останали без резултат. Поради това и иска да й бъде издадено исканото разрешение.

Процесуалният представител на ответника адв. В. излага доводи, че действително в интерес на детето е да пътува. Посочва, че ответникът не възразява срещу издаването на паспорт на детето. Поддържа обаче че детето било малко, за да пътува в чужбина, а ищцата в миналото била изразявала намерения да се установи в чужбина, както и склонност да не зачита режима на лични контакти на бащата. Поради това счита, че претенцията в тази й част следва да бъде отхвърлена. Евентуално иска да бъде дадено разрешение детето да пътува за по-кратки периоди, с оглед обезпечаване спазване режима на лични контакти на ответника.

Ответникът, редовно призован, посочва, че иска решение в интерес на детето. Поддържа, че единственото му желание е да вижда дъщеря си редовно, защото има силна връзка с нея и двамата са много привързани.

Намира, че детето е още малко да пътува в чужбина и се опасява ищцата да не злоупотреби като отведе детето извън страната.

Страните правят взаимни възражения за прекомерност на претендираните от насрещната страна адвокатски възнаграждения. От ищцата са представени писмени бележки.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че същите са били във фактическо съжителство, от което е родено и детето им – Ю.Р. М.а, с ЕГН: **********, родено на 25.01.2018 г. – малолетно.

От представено по делото Решение № 1674/04.11.2019 г. по гр.д. № 3568/2019 г. на РС Перник се установява, че родителските права върху детето са възложени на майката. От своя страна с бащата е определен режим на 4 лични контакти, както следва: след навършване на тригодишна възраст на детето бащата да има право да вижда и взема детето с преспиване 1/всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, 2/един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката;

3/през Коледните празници в нечетните години; 4/ през новогодишните празници и през Великденските празници в четни години, както и по друго време съобразно предварителна уговорка с майката.

Изслушана лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание, проведено на 02.11.2023 г., ищцата В. М. Р. разказва, че отношенията й с ответника са ограничени да необходимото по повод дъщеря им.

Посочва, че желае детето да пътува, доколкото искала най-доброто за дъщеря си – последната да вижда повече неща от света. Поддържа, че ответникът й отказвал даване на разрешение, доколкото считал, че именно ищцата била тази, която иска да пътува. Уточнява, че държавите, които иска да посети детето са основно Гърция, както и други по-близки държавни от ЕС съобразно възможностите си.

По повод съмненията на ответника ищцата разказва, че действително в миналото е живяла в Гърция, но е приключила с живота си там и от седем години живее в България. Допълва и че работи на постоянен трудов договор.