Решение № 269 от 21.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Враца, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500662 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 5014/10.9.2024 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, на Д. Д. А. и М. Ц. А., с ЕГН ********** и ********** от гр. София - ответници в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 5.9.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. М. Г. - АК-Враца против Решение №161/19.7.2024 г. г. на Районен съд - Бяла Слатина, Гражданско отделение 2-ри състав по гр.д. 1202/2023 по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК в отношенията между ищците Ц. Г. П., ЕГН **********, и П. Г. С., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ц. Й. В. – АК-Враца, и ответниците И. Г. П., ЕГН **********, Г. И. П., ЕГН **********, И.

И. П., ЕГН **********, последните трима с постоянен адрес: ***, Д. Д. А., ЕГН **********, и М. Ц. А., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, чрез адв.М. Г. от АК-Враца:- че ответниците, в качеството им на наследници на Ц. П. А., ЕГН **********, починал на ***, не са собственици на притежаваните от ищците по 1/20 идеална част за всеки ищец от земите, възстановени на наследниците на А. И. Г.: поземлен имот № 074036 с посевна площ от 6,000 дка, четвърта категория, в м.

„Падниата“ при граници: №074044, №074035, №073014, №073015, №074037; поземлен имот № 077005 с посевна площ от 6.499 дка, четвърта категория, в м. „Креща“, при граници: №077004, №054062, №077006, №077035, №077036; поземлен имот №100004 с посевна площ от 8,00дка, четвърта категория, имот в м.“Крайщето“, при граници:

№100005, №100011, №100001, №100003, №000186; - че ответниците, в качеството им на наследници на Ц. П. А., ЕГН **********, починал на ***, не са собственици на притежаваните от ищците по 3/60 идеални части за всеки ищец от земите, възстановени на наследниците на Й. М. Т.: поземлен имот №095007 с посевна площ от 1

25,563 дка, осма категория, в м.“Циганчака“, при граници: №095040, №095008, №095033, №095034, №095006;- че ответниците, в качеството им на наследници на Ц.

П. А., ЕГН **********, починал на ***, не са собственици на притежаваните от ищците по 1/4 идеална част за всеки ищец от земите, възстановени на наследниците на П. А. И.: поземлен имот №077004 с посевна площ от 8,501 дка, четвърта категория, имот в м.“Креща“, при граници: №077003, №04062, №077005, №077036, №077037, №077038; поземлен имот №098011 с посевна площ от 3,750 дка, четвърта категория, в м.“Крайщето“, при граници: №098011, №098012, №098019, №098018, №098010 и №098043; поземлен имот№098039 с посевна площ от 5,499 дка, четвърта категория, в м.“Рътлака“, при граници: №098038, №098042, №098040, №098042.

Отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен Нотариален акт № 142, т.VI,рег. №5781, дело № 1037/23.12.2015г. по описа на нотариус Г. Х., №***, с район на действие РС-Бяла Слатина, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина вх.рег. № 5749/23.12.2015г., Акт № 187,т.12,дело № 2176/2015г., извършен по обстоятелствена проверка, с който Ц. П. А., ЕГН **********, починал на ***, е признат за собственик по давностно владение на процесните недвижими имоти в частта до 1/10 идеална част от поземлен имот № 074036 с посевна площ от 6,000 дка, четвърта категория, в м.

„Падниата“ при граници: №074044, №074035, №073014, №073015, №074037; поземлен имот № 077005 с посевна площ от 6.499 дка, четвърта категория, в м. „Креща“, при граници: №077004, №054062, №077006, №077035, №077036; поземлен имот №100004 с посевна площ от 8,00дка, четвърта категория, имот в м.“Крайщето“, при граници:

№100005, №100011, №100001, №100003, №000186; в частта до 1/10 идеална част от поземлен имот №095007 с посевна площ от 25,563 дка, осма категория, в м.“Циганчака“, при граници: №095040, №095008, №095033, №095034, №095006; в частта до 1/2 идеална част от поземлен имот №077004 с посевна площ от 8,501 дка, четвърта категория, имот в м.“Креща“, при граници: №077003, №04062, №077005, №077036, №077037, №077038; поземлен имот №098011 с посевна площ от 3,750 дка, четвърта категория, в м.“Крайщето“, при граници: №098011, №098012, №098019, №098018, №098010 и №098043; поземлен имот№098039 с посевна площ от 5,499 дка, четвърта категория, в м.“Рътлака“, при граници: №098038, №098042, №098040, №098042.

Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Г. П., ЕГН **********, Г. И. П., ЕГН **********, И. И. П., ЕГН **********, последните трима с постоянен адрес: ***, Д. Д.

А., ЕГН **********, и М. Ц. А., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, чрез адв.М. Г. от АК Враца, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. Г. П., ЕГН **********, и П. Г. С., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ц. Й. - В. – АК-Враца, сумата в размер на 1 797,04лв./хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и четири стотинки/ - разноски в производството.

Жалбоподателите обжалват решението като постановено с процесуални нарушения и в протИ.речие с материалния закон.

Твърдят, че мотивите били бланкетни и постановени по различна съдебна практика.

Оспорват правния интерес на ищците за предявяване на отрицателния установителен иск. В определението по чл. 140 от ГПК, както и от доклада по чл.146 от ГПК не били приети обстоятелства, от които съдът да посочи на страните, че ищците са обосновали правният си интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Твърдят, че по делото се събрали доказателства за правото на собственост на ответниците за съществуването на отричаното от ищите право на собственост, удостоверено с нот.акт № 142 т.VI н.дело № 1037/2015 г на нотариус Г. Х. в полза на наследодателят на ответниците, което обърнало доказателствената тежест в настоящият процес.

2

Твърдят, че в хода на делото пред първоинстанционния съд не се доказали твърденията на ищците, с които обосновават правният си интерес за водене на отрицателен установителен иск по отношение на наследниците на Ц. П. А.. Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд приел, че няма доказателства за оповествяването от страна на Ц. П. А. към ищците на установяване на владението върху процесните имоти, тъй като не се представили доказателства от страна на ищците, че такова оповествяване не е било известно на всички наследници на А. И. Г., Й. М. Т. и П. А. И., което от съществено значение на установяването на факта на демонстриране на владение от страна на Ц. А. и което следва да бъде доказано от ищците, които се легитимирали като наследници на тези наследодатели в хода на делото.

Твърдят, че исковата молба по която е образувано делото е нередовна, тъй като правата на ищците не са указани в исковата молба, такива права не били посочени и в доклада по чл. 146 от ГПК. Ищците не били единствени наследници на А. И. Г., Й. М.

Т. и П. А. И. видно от представените удостоверения за наследници.

Позовават се на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК, че никой не може да предяви чужди права от свое име пред съд. Поради това, ищците към образуване на иска не сочели основания, с които да се легитимират за единствени наследници, а в исковата им молба, както и в хода на цялото производство, същите заявяват претенция за признаване на ответниците, че не са собственици на описаните в исковата молба и в нотариалният акт земеделски земи. При тези доказателства първоинстанционният съд следвало да остави исковата молба без движение с указания да посочат в какъв обем права ответниците на са собственици. В решението не било изяснено в каква част ответниците не били собственици на процесните имоти в качеството им на наследници на Ц. П. и в каква част ищците са собственици на процесните имоти като наследници на общите наследодатели.

Лисвали мотивите на съда на какво правно основание приема посочените идеални части за несобствени на ответниците, както и на какво основание приема, че размерът на идеалните части на ищците са в този обем, при положение, че не били събирани никакви доказателства в тази насока, включително дали са налице откази от наследство, което има значение за правилното разрешаване на спора.

Твърдят, че първоинстанционният съд не се е произнесъл кои показания на свидетелите отчита като верни, кои не зачита като такива, и в съвкупност при обсъждането им как ги преценява спрямо събраните по делото други доказателства.

Поддържа, че извършената от първоинстанционния съд преценка както на показанията на разпитаните свидетели, така и на останалите, събрани по делото доказателства, е в протИ.речие с тази практика на ВКС. В решението липсва описание на свидетелските показания, не е посочено какво се приема за установено въз основа на тях, нито са изложени съображения за начина, по който следва да бъде извършена тяхната преценка.

Твърдят, че свидетелските показания следвало да се преценяват в смисъл, че ищците не са били посещавали село ***, в чието землище се намират процесните имоти до смъртта на Ц. П., като Ц. П. е посетила свидетелката Н. в качеството й на длъжностно лице през 2023 година за снабдяване на удостоверение за наследници на наследодателите А. И. Г., Й. М. Т. и П. А. И..

Първоинстанционният съд не отчел обстоятелството, че в полза на наследодателите на ищците са възстановени 12 броя имоти, а собствеността на Ц. П. е призната за 7 от тях, което да се приеме, че Ц. П. е упражнявал фактическа власт като владелец, а не като държател, върху конкретни имоти, които действително са били в негово владение и които е считал за собствени и е демострирал това свое отношение явно и пред трети лица. Поради това, че изминали повече от 5 години от снабдяването с констативен нотариален акт до смъртта на Ц. А. през 2023 година, имотите са 3 придобити и по реда на чл.79, ал.2 от 3С при добросъвестно владение от страна на Ц.

А., като считам, че следва да бъде зачетена изтеклата придобивна давност по реда на чл.79, ал.2 от 3С към момента на завеждане на иска. В тази връзка съдът неправилно е приел, че следва да бъде зачетена 10 годишен давностен срок от деня на снабдяването с констативен нотариален акт до деня на завеждане на иск.

Твърдят, че първоинстанционният съд не е обсъдил и приложил разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. По смисъла на този текст, в полза на Ц. П. А. също е започнала да тече кратката 5 годишна давност, като в този смисъл ТР 10/2012 година на ВКС, ОСГК сочи, че е допустимо придобИ.ето на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗ3, на основание 5 годишен давностен срок по чл.79, ал.2 от 3С след влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ (22.11.1997 ), когато заличеният давностен срок е бил 5 годишен. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че в хипотезата, при която решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давностният срок за придобИ.е на имота започва да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността.

При тези основания, видно от датата на постановяване на решенията за възстановяване на собствеността - 1999 година до 2015 година изминал срок, и по дълъг от 5 години, като следвало да се зачете в полза на Ц. П. А. упражняването на фактическа власт върху процесните имоти в този период, като владението и своенето на имотите било явно, непрекъснато и несмущавано. Поддържат, че поради това следва да се зачете, че към момента на издаването на констативният нотариален акт за признаване правото на собственост по давностно владение, нотариусът правилно е направил констатациите си при спазване на разпоредбите на закона. При това положение, от този момент до завеждане на иска е изминал и срок от повече от 5 години, който срок също е в полза на Ц. П., в който срок ищците не са оспорили признатото му право на собственост, а към настоящият момент не могат да оспорят и изтеклият срок в периода от 1999 до 2015 година, тъй като тази придобивна давност не е прекъсвана или спирана по реда на чл.115 и чл.116 от 33Д. Позовава се на съдебна практика утвърдената си практика /напр. решение № 17/19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г., II г. о./, в което ВКС приема, че владението по смисъла на чл. 79 3С не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др., а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. След като е доказано, че фактическата власт е установена към определен начален момент, за да се приеме, че владението е постоянно, т. е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се е възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. Дори владелчески действия да не са осъществявани през продължителен период от време, то по силата на презумпцията на чл. 83 3С следва, че владението е продължило през целия период. Самите действия, чрез които се изразява волята за владение на вещта, зависят от нейното предназначение, начин на ползване и състояние. Преценката дали е осъществен обективният елемент на владението се извършва конкретно при отчитане установен начален момент на фактическата власт, предприети спрямо имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата на фактически действия от трети лица и при приложение на презумпцията на чл. 83 3С.