Решение № 19 от 26.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20213100900697 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ИГН. СТ. СТ. от гр.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ***, ет.5, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът З. А.

ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД да заплати на ИГН. СТ. СТ. сумата от 66587лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психични проблеми, в резултат на настъпило ПТП на 17.08.20г., причинено от С. Н. С., при управление на МПС – л. а. Мерцедес Е 200 с рег.№ * **** **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.20г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1913,50лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 17.08.20г., в гр.Варна при управление на л.а.

Мерцедес Е 200 с рег.№ * **** **, водачът С. Н. С. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищ. ИГН. СТ. СТ., изразяваща се в двуглезенно счупване на големия и малкия пищял на лявата подбедрица което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца.

Излага, че с определение по НОХД №3012/21г. по описа на ВРС, С. Н. С. е признат за виновен в осъществяването на състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода , отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Сочи, че към 1 момента на ПТП л.а. Мерцедес Е 200 с рег.№ * **** ** е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество, валидна от 27.07.20г. до 26.07.21г. Твърди, че вследствие на ПТП ищецът е постъпил в МБАЛ Св.Анна, където останал на стационарно лечение от 17.08.20г. до 23.08.20г. Твърди, че след хоспитализацията било установено, че има счупване на големия и малкия пищял на лявата подбедрица, разкъсно-контузна рана по дясната предмишница, множество ожулвания по крайниците. Сочи, че поставения му синдезмален винт бил премахнат след два месеца. Излага, че поради силните болки първите месеци е приемал допълнително болкоуспокояващи, като по време на лечението не можел да се справя сам с физиолог.си нужди и бил обгрижван и обслужван от близките си. Сочи, че изпадал в стрес и паника, когато покрай него преминава кола, като изпитвал страх да управлява мотор или кола. Твърди, че към момента не се е възстановил напълно, като накуцвал с левия крак и не можел да се движи нормално, като изпитвал чувството, че е в тежест на семейството си. Излага, че бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, като стеснена била талокруралната става. Твърди, че отправил претенция за заплащане на причинените му имуществени и неимущ.вреди, като застрахователят отказал да заплати съотв.обезщетение. С допълн.искова молба оспорва изложените в отговора възражения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за неимущ.вреди по основание и размер, а иска за имущ.вреди като недопустим. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на л.а.Мерцедес Е 200 с рег.№ * **** **, както и факта на осъщественото ПТП. Оспорва вида и характера на вредите и тяхната продължителност.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимущ.вреди, който бил завишен.

Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва иска за имущ.вреди по основание, като сочи, че някои разходи били неотносими към процесното ПТП, а други не установявали направеното плащане. Оспорва иска за лихва, като счита, че най-рано такава е дължима от 03.12.20г. С допълнителения отговор поддържа възраженията си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №3012/2021г. на ВРС, с протоколно определение от 04.10.2021г. е одобрено споразумение, с което е прието за установено, че С.

Н. С. е осъществил престъпление по чл.343, ал.1, б.б, вр. чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 17.08.20г. в гр.Варна, при управление на МПС- л. а. Мерцедес Е 200 с рег.№ * **** ** нарушил правилата за движение по пътищата- чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ИГН. СТ. СТ., изразяваща се в двуглезенно счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица, което обусловило трайно затруднение в движението на левия долен клайник за период от 4-5 месеца, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца , отложено по реда 2 на чл.66 НК.

По делото не е спорен между страните и факта на наличието на застр.договор, обективиран в застр.полица № BG/23/120002065832, по риск ГО на автомобилистите, валидна за периода 27.07.20г. до 26.07.21г., сключена за л.а.Мерцедес Е 200 с рег.№ * **** **.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Л.С.а и св.И.Петров, които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от съда, се установява, че първоначално при ищеца е настъпила реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията, а към момента са налице данни за тревожно депресивно разстройство.

Вещото лице сочи, че липсва документация за проведено лечение, като за повлияване на тревожността и депресията било необходимо да се проведе такова, което обикновено продължава около 6 месеца.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че при ПТП ищецът е получил двуглезенно счупване на лява подбедрица, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 4-5 месеца , разкъсно-контузна рана на дясна предмишница и охлузване на горни и долни крайници, обусловили по своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещото лице сочи, че е проведено хирургично лечение като счупените кости са съединени с метал, а на 16.10.20г. бил отстранен винта, който свързва двете кости на подбедрицата.

Установило е още, че на 16.07.21г. е отстранен метала, съединяващ счупените кости, като обичайният срок на лечение бил около 8-12 месеца, ако не настъпят усложнения. Сочи, че лечението е приключило, като ограничението в движенията на глезенната става в посока свиване към гърба на стъпалото най-вероятно ще остане завинаги, като то не пречи на нормалната походка, но затруднява бързото ходене, бягането и клякането. Дава заключение, че след операцията левият крайник не можел да се натоварва за около 2 месеца, след което започвало бавно раздвижване и натоварване, а ищецът бил временно нетрудоспособен от 17.08.20г. до 07.06.21г. и от 16.07.до 04.11.21г.

Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се установява по данните от НОХД №3012/21г., че автомобилът се е движел в дясна пътна лента за движение направо и е навлязъл в лява пътна лента за движение направо, в която се е движел мотоциклетиста, като между тях настъпва съприкосновение. Заключава, че скоростта на мотоциклета преди ПТП е била 56,93км/ч, а на автомобила- 43,09км/ч. Дава заключение, че преди ПТП ищецът е имал пряка видимост към автомобила, като не е имал техн.възможност да предотврати ПТП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица валидна за периода от 27.07.20г. до 26.07.21г . за л.а.Мерцедес Е 200 с рег.№ * **** **, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установява, че с влязло в сила определение от 04.10.2021г. по НОХД №3012/21г. на ВРС, е одобрено споразумение, по силата на което С.Н.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.б, вр. чл. 342, ал.1 НК. Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила определение обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника престъпление на 17.08.20г., при което са причинени посочените увреждания са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице - причинител на вредата и ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно 4 съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.