Присъда № 108 от 02.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2902/2022
- Вид
- Присъда № 108
- Подписан
- 02.08.2023
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Стефан Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 119 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 120 · Закон за движението по пътищата
- чл. 120, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 12, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.3, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 31, ал.7, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
І.
Делото е разгледано от СГС като първа инстанция по обвинението срещу подсъдимия Б.И.В., с ЕГН: **********, за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК – за това, че около 08.05 ч. на 24 юли 2021 г. в гр.
София, при управляване на моторно превозно средство (товарен автомобил „Даф“, с рег. № РК **** АХ) в района на кръстовището между булевардите „Цар Борис III“ и „Никола Петков“, нарушил правилата за движение по чл. 6, т.1, чл. 12, ал.1, чл. 119 ал.1 и чл. 120, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДвП и така - на пешеходна пътека по непредпазливост причинил смъртта на Я.В.Л., с ЕГН: **********.
Пострадалите от деянието по обвинителния акт роднини[1] на починалия Я.Л. – Р.Л. (съпруга), А.Л. (син) и А.Т. (майка) не са предявили граждански искове срещу подсъдимия, а по устна молба[2] на общия им повереник (адв. Д.) са конституирани единствено като частни обвинители в съдебното производство.
Прокурорът и повереникът на частните обвинители поддържат изцяло фактическата и правната страна на обвинението; намират го за доказано от автотехническите експертизи и от показанията на св. Е., която е възприела движението на процесния товарен автомобил в последните му метри преди произшествието. И държавното, и частното обвинение считат, че причината за настъпилото ПТП е несвоевременната реакция на водача (подс. В.) да използва ръчната спирачка преди „стоп-линията“ на светофара, след като е установил, че педалът на конвенционалната спирачна система „пропада“ и не работи. Различни са, обаче, вижданията им относно дължимото наказание: според СГП, то трябва да е 2 години ЛС (с приложение на чл.
55, ал.1, т.1 НК), с отложено изпълнение при 4-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК (за срок, равен на лишаването от свобода); според повереника – ефективно 3-годишно лишаване от свобода.
Пледоарията на адв. Л.В., защитник на подс. В., развива тезата за случайно деяние по чл. 15 НК, доколкото се твърди, че В. не е могъл да предвиди общественоопасните последици на поведението си; бил е (според защитата) в обективна невъзможност да спре управлявания от него товарен автомобил, въпреки светещия червен сигнал на светофара пред него, защото от момента, в който е разбрал, че спирачната система на превозното средство не работи (около 21 метра преди удара в пресичащия пешеходец), не е разполагал с разстояние, в рамките да което да употреби успешно ръчната спирачка (чието евентуално използване би му позволило да спре за около 27 метра). Следвало, също така, да се отчете и нужното време за човешка реакция между 2 и 10 секунди. Адвокат В. е категорична, че предприетата от подсъдимия маневра „на дясно“ непосредствено преди самия удар в пешеходеца Л. е била „максимално добрата и възможна“, но в общия механизъм на произшествието принос има и починалият Л..
В личната си защитна реч подс. В. изразява съжаление за случилото се и твърди, че е направил всичко възможно, за да го избегне.
ІІ.
ФАКТИТЕ по делото, които съдът намери за установени, са следните:
Подсъдимият Б.И.В., с ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр. Перник.
Същият е българин и български гражданин; със средно образование; неосъждан (реабилитиран)[3], неженен; работещ като шофьор и живущ в гр. Перник, бул. ****.
Към инкриминираната дата 24.07.2021 г. В. притежавал товарен автомобил „Даф“, модел „ФА 45.130“ (рег. № РК **** АХ [4]), и валидно до 22.12.2021 г. свидетелство за управление на МПС (№ 281311740)[5] за категории „B C DE M CE D C1E AM TKT“.
Последно издаденото удостоверение за техническа изправност на камиона датирало от 1
18.03.2021 г.[6] и било със срок на действие – 6 месеца.
Около 08.05 ч. на 24 юли 2021 г., идвайки от гр. Перник, подс. В. управлявал горепосоченото превозно средство по столичния булевард „Цар Борис III“ в посока от кв. Княжево към регулираното със светофар кръстовище с бул. „Никола Петков“ (Околовръстното шосе на гр. София). В каросерията камионът бил натоварен с повече от 3 тона въглища. Пътното платно, в което се движил при приближаването си към предстоящото кръстовище, било еднопосочно; с три ленти (разделени помежду им с двойна непрекъсната линия), всяка от които (според фигуриращата в тях полуизтрита маркировка) – предназначена за различна посока на движение: лявата – за завой на ляво; средната – за продължаване направо; дясната – за завой на дясно. От двете си страни платното за движение било обградено от изградени „острови“ с бордюри; този от дясно (широк 8 метра) го разделял от трамвайното трасе, а този от ляво (с ширина 1 метър) – от платното за насрещно движение (в посока към кв. „Княжево“). Под монтираните три светофарни секции на трите пътни ленти в платното имало полуизтрита бяла маркировка на т.нар. „стоп-линия“, която водачите на ППС нямали право да преминават при светещ червен сигнал (чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДвП). След „стоплинията“ се намирала маркировката на широката 3 метра пешеходната пътека (тип „М 8.2“), а на двата разделителни острова (от ляво и от дясно на пътното платно) били поставени стълбовете, на които имало работещи пешеходни светофари.
При приближаването си към описаното кръстовище около 08.05 ч. на 24.07.21 г. подс. В. престроил управлявания от него товарен автомобил в лявата лента за движение, която била празна, тъй като възнамерявал да завие на ляво по бул. „Никола Петков“, с планиран курс до кв. „Горна Баня“. Около 39 секунди преди да достигне „стоп-линията“ на светофара скоростта му на движение била около 42 км/ч. В този момент светофарите и над трите пътни ленти (лява, средна и дясно) сигнализирали червен сигнал, с който подсъдимият (по силата на чл. 6, т.1 ЗДвП) следвало да се съобрази. В съседната (средна) лента за движение в същата посока вече имало колона чакащи „на червено“ автомобили. Приближавайки третия от чакащите автомобили и намирайки се на разстояние около 22 метра преди „стоп-линията“ и пешеходната пътека, скоростта на т.а. „Даф“ вече била редуцирана до около 16 км./ч. Тогава подсъдимият установил, че поради внезапно възникнала неизправност педалът на крачната спирачна система пропада и тя не работи. Светофарът, обаче, продължавал да свети червено и – за да спре камиона преди „стоп-линията“ – В. започнал да борави със скоростните предавки, намалявайки ги към по-ниска с цел „убиване“ на скоростта и подал звуков сигнал с клаксона. Тъй като при скорост на камиона от 16 км./ч. не дръпнал своевременно (в рамките на житейски допустимите 2 секунди за реакция) ръчната спирачка (което щяло да му позволи да спре за разстояние от около 17 м.), управляваното от подсъдимия превозно средство продължило да се движи към приближаващото кръстовище. Водачът В. ясно виждал, че по бул. „Никола Петков“ от лявата страна на кръстовището влиза колона от превозни средства, сред които автобус на градския транспорт и разбрал, че не можел да спре преди светофара. Така, преминал на червен сигнал „стоп – линията“, дръпнал в последния момент ръчната спирачка и предприел рязка маневра на дясно (пред чакащата колона от автомобили в средната лента), навлизайки на пешеходната пътека.
Междувременно, още докато се намирал на около 22, 44 метра преди предстоящия удар, по въпросната пешеходна пътека пресичане в посока от дясно (трамвайната спирка) на ляво (островът между двете пътни платна) предприели две лица – пешеходка с неустановена самоличност и Я.В.Л. (на 41 г.) [7], които тръгнали по пешеходната пътека на платното при все още светещ за тях червен (забранителен) сигнал (около 2 секунди преди включване на разрешителния зелен сигнал).
2
Стъпването им на платното за движение, обаче, е можело да бъде възприето от подс.
В. още в първия момент (22, 44 м. преди удара). Оттук нататък, след навлизането на камиона в зоната на пешеходната пътека и предприетия от В. рязък завой надясно, предната дясна зона на превозното средство ударила (със скорост около 15 км./ч.) пресичащия пешеходец Л., като съприкосновението настъпило в зоната на пешеходната пътека пред средната лента за движение (формално измерено като координати – на около 21, 5 м. вляво от десния край на локалното платно за движение на бул. „Цар Борис III“). Към момента на удара между управляваното от подс. В. МПС и Я.Л. пешеходният светофар вече бил в режим на зелен (разрешителен) сигнал за пресичане. Намиращата се в близост до Л. пешеходка (неустановена по делото) успяла да избегне удара, продължила с пресичането и не се завърнала на местопроизшествието.
Ударен от навлезлия на пешеходната пътека камион, пешеходецът Я.Л. загубил равновесие и паднал на земята, като тялото му - след като попаднало под предното дясно колело на превозното средство, било влачено около 3,7 м. и прегазено чрез причиняване на множество травми и наранявания: гръдна травма (счупени ребра с разкъсване на плеврите и белите дробове, хемопневноторакс, счупване на 11 гръден прешлен), коремно-поясно-тазова травма (наличие на травматичен джоб в областта, счупване на бодилестите израстъци на прешлените, разкъсване и счупване на дясна кръстно-хълбочна става, изронване на лява хълбочна кост, разкъсвания на слезката, размачкване на черния дроб, кръвонасядания в капсулите на бъбреците), охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Веднага след окончателното спиране на управлявания от него т.а. „Даф“ в зоната на преминаващата в близост трамвайна линия, подс. В. излязъл от камиона и внимателно започнал да издърпва попадналото отдолу тяло на пешеходеца Л., който все още давал признаци на живот (пулс и дишане). В същото време, на висок глас подканил намиращите се в близост граждани да повикат линейка и полиция. До пристигане на линейката, обаче, настъпила смъртта на Л. (дължаща се на съчетаните гръдна и поясно-тазова-коремна травма) и медицинският екип не констатирал жизнени показатели.
В хода на първоначално предприетите неотложни действия по разследването (чл. 212, ал.2 НПК) не последвало задържане и изземване на процесния товарен автомобил като веществено доказателство. Превозното средство било репатрирано до намиращ се в близост паркинг (кв. Княжево, пл. „Сред село“) и три дни по-късно (едва на 27.07.2021 г.) изследвано от вещото лице по първата автотехническа експертиза.
ІII.
Анализът на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по това дело е значително улеснен от обстоятелството, че голяма част от фактите, свързани с механизма на изследваното транспортно произшествие и ролята на всеки от участниците в него, могат да бъдат изведени посредством видеозаписите от намиращите се в зоната на процесното кръстовище камери за наблюдение. Снимковият материал от тях е бил предаден за нуждите на разследването[8] и изследван първоначално от екипа на комплексната медицинска, видео и авто-техническа експертиза[9], в чиято съдържателна част отделно заснетите сюжети (в статичен вид) са онагледени и последователно (хронологично) подредени[10]. Погледнати дори извън рамките на експертното заключение, в наказателното производство коментираните записи от видеокамерите съставляват на самостоятелно основание (чл. 109 НПК) легитимно използваеми (допустими) веществени доказателства, които са изключително обективен източник на информация, защото – за разлика от свидетелските показания – те не съдържат субективни оценки, липса на спомени, изкривяване на възприетото и „премълчаване“ на някои факти. Чрез тях, на първо място, се изяснява с голяма степен на точност 3 времето, в което са се случили изследваните факти, защото всяка от снимките на произшествието отразява и съответния час – ударът е настъпил в 08.02 ч. на 24.07.2021 г., което ориентировъчно съвпада с времевите рамки на деянието, инкриминирано в обвинителния акт („на 24.07.2021 г. около 08.05 ч….“). Освен това, при защитата на експертизата в о.с.з. на 28.11.2022 г. в.л. Пиер Василев (част от екипа) изрично разясни[11], че се касае за хронология (дата, час, минути), отговаряща на „реалния час на събитията“.
Голяма част от обясненията на подс. В.[12] могат да бъдат ползвани с доверие, защото звучат добросъвестно, логично и съответни на останалите контролни доказателства, ползвани за проверка на тяхната достоверност. Именно от изявленията на подсъдимия, например, става ясно, че управляваният от него т.а. „Даф“, модел „ФА 45.130“ (рег. № РК **** АХ), е навлязъл в гр. София (с курс от Перник, през с.