Решение № 16 от 09.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Русе, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520201742 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. К. Н., подадена против наказателно постановление № 22-1085-000604/10.05.2022г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, са наложени административни наказания, както следва: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 2, , т. 11 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, тъй като за настъпилото ПТП жалбоподателят е бил уведомен едва на 10.05.2022г. от полицейски служител. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е извършил ПТП и след като е бил уведомен за такова е посетил изхода на пазара, като е видял, че бариерата работи и има минимална деформация, а по неговия автомобил има само две леки наклонени линии боя, разделени от 2-3 см., получени от спускаща се бариера, която е широка 10 см.

В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа депозираната 1 жалба. Излага доводи, че докато е карал назад, не е имало бариера, а същата се е спуснала, след като той вече е продължил движението си напред, поради и което е бил в състояние да възприеме настъпилото ПТП, за да остане.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, изложени в депозираната жалба и развити в хода и по реда на съдебните прения, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 565128/02.03.2022г. против жалбоподателя, за това, че на 25.02.2022г., в 13,52 часа, в град Русе, ул. „Пазарна“, изход от Общински пазар, като водач на лек автомобил Рено Лагуна, с рег. № Р 41 83 ВХ, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлявайки посоченото МПС е извършил следните нарушения: 1. Предприема маневра движение назад без да се е убедил, че пътят зад него е свободен и със задна част на моторното превозно средство блъска автоматична бариера на изхода на Общински пазар – Русе, причинявайки ПТП с материални щети; 2. Като участник в ПТП с имуществени вреди, не е изпълнил задължението си като водач да окаже съдействие за установяване вредите от произшествието.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 40, ал. 1, пр. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал АУАН без да изложи възражения срещу същия. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

2

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, са наложени административни наказания, както следва: по т.

1 от НП, на основание чл. 183, ал. 2, , т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на актосъставител свидетел – К. К. К. и свидетелят – очевидец М. С. А., както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства – Докладна записка относно съставен АУАН № 565128, АУАН № 565128/02.03.2022г., Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, обяснение, 2 бр. снимки, протокол за ПТП № 1814008/02.03.2022г. и справка за нарушител.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като всички приобщени в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

Както от гласните доказателства – показанията на свидетелите К. К.

К. и М. С. А., така и от писмените доказателства – Протокол за ПТП № 1814008/02.03.2022г. и веществените доказателствени средства – 2 бр. снимки на хартиен носител, съдът намира за безспорно установено и доказано, настъпилото ПТП и участието на жалбоподателя в него. От показанията на свидетеля-очевидец М. С. А., съдът намира за напълно опровергана тезата на жалбоподателя, че съприкосновението е настъпило по време на пускане на бариерата и жалбоподателят не е разбрал, за настъпилото ПТП. Видно от 3 показанията на свидетеля А., чиито показания кредитира, тъй като не са налице данни за възможна заинтересованост в същите, свидетелката изрично посочва „Бариерата беше пусната и той я бутна, а на той да е бил и бариерата да е идвала отгоре“ и „Погледна към мен и към бариерата, защото аз подвикнах“. Показанията на посочената свидетелка се намират и в съответствие с правилата на формалната и житейска логика, с оглед установените увреждания по бариерата и по автомобила, управляван от жалбоподателя.

Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията на жалбоподателя за липса на причинени материални щети по бариерата, тъй като видно от приобщената снимка, същата е изкривена.

Съдът намира за установено и доказано от всички доказателства по делото, че след настъпилото ПТП, жалбоподателят е напуснал мястото на същото, което е наложило впоследствие същият да бъде установен от органите на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, след уведомяването им за настъпилото ПТП от Общински пазари – Русе..

В резултат на извършената оценка на събраните в хода на производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства не само не е опровергана доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани съдържащите се в същия фактически констатации.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка се налагат следните правни изводи.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение, датата, мястото, часът и начина на извършване на всяко едно от двете нарушения. Всяко едно от нарушенията е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на 4 привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Без опора в доказателствата по делото е тезата на жалбоподателя, че същият е бил уведомен за настъпилото ПТП една на 10.05.2022г. Видно от представената по делото декларация от 02.03.2022г. и акта за установяване на административно нарушение от същата дата, и двете са подписани лично от жалбоподателя на 02.03.2022г., поради и което съдът намира, за напълно опровергани твърденията на жалбоподателя в жалбата, че не е бил уведомен за настъпилото ПТП.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и извършената оценка на същите, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил всеки един от двата състава на вменените му във вина административни нарушения.

По т. 1 от наказателното постановление на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на това нарушение, тъй като в качеството си на водач на МПС, при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и в резултат на това е причинил ПТП с материални щети.

Правилно е приложена от страна на административнонаказващия орган санкционната разпоредба, в която санкцията е в абсолютен размер, поради и което в тази си част, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

5

По т. 2 от наказателното постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че същият е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, причинените увреждания по процесната бариера са възникнали в процеса на движението на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, поради и което е налице настъпило пътнотранспортно произшествие.

Жалбоподателят има качеството „Участник в пътнотранспортно произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са се породили и задълженията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с имуществени вреди.