Решение № 115 от 08.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 201/2026
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Светлозар Георгиев Георгиев, Станчо Радев Савов, Даниела Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 331 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Варна, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлозар Г. Георгиев
Членове:
Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600201 по описа за 2026 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор при РП Варна срещу присъда постановена на 22.10.2025г. по НОХД №2951/202025г. по описа на РС –Варна.
С постановения съдебен акт подсъдимата М. А. Д. ЕГН: ********** е призната за невиновна в това на 09.05.2024 г. в село З., област Варна, при работа с газов нагревателен уред – котлон на пропан бутан, по непредпазливост да е запалила чужд имот със значителна стойност – къща, намираща се в село З., област Варна, на ул. „*****, намираща се в режим на съсобственост между М. А. Д. и А.Н.Д., на обща стойност 257 652.00 лева, от което последвала смъртта на Й. Д. С., поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът я е оправдал по така възведеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 вр. с чл. 330, ал. 1 от НК В протеста по същество се сочи , че първоинстанционния съдебен акт е неправилен и необоснован, предлага се неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт с който подсъдимата да бъде призната за виновна за престъплението, за което й е повдигнато обвинение. В допълнителните мотиви към протеста се навеждат доводи за неправилността на постановената оправдателна присъда. Сочи се, че от доказателствата по делото може да се 1 направи извод за съставомерност на извършеното от подсъдимата престъпление. Прави се анализ на събраните доказателства, като отново се предлага подсъдимата да бъде призната за виновна по обвинението за което е предадена на съд. Прави се аналогия със съдебна практика по други текстове от закона, които предполагат постановяване на осъдителна присъда.
В съдебното заседание представителя на въззивната прокуратура поддържа протеста, ката излага и допълнителни доводи в насока за признаване на подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение.
Основния аргумент който се изтъква, е че имота не е изцяло собствен на подсъдимата, поради което и е осъдеществен състава на престъплението за което е предадена на съд.
Адвокат Т. в качеството на защитник на подсъдимата, счита протеста за неоснователен, а решението на РС Варна за обосновано и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
След преценка на доводите, изложени от прокуратурата в протеста и допълнителното изложение към него, въззивната жалба ведно с допълненията, като взе предвид позициите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК, въззивният съд намери протеста за неоснователен по следните съображения:
От фактическа страна първоинстанционния съд е приел за установено следното:
Подс. М. А. Д. живеела заедно със съпруга си св.Антон Д. в къща, находяща се на ул. „***** в с. З., обл. Варна. Къщата била на три етажа, като била съсобствена между подс. Д. и нейния съпруг, съвместно придобита от тях през 1997г.
Подс. Д. и съпругът й нощували в различни стаи, разположени на втория етаж на къщата. В къщата живеела майката на подс. Д., а именно Й. Д. С., родена на ****** г., която имала множество здравословни проблеми и на практика била неподвижна, тъй като не можела да ходи, а единствено се изправяла, и сядала на леглото. Й. Д. С. обитавала стая, разположена на първия етаж в къщата, като срещу нейната стая се намирало помещение, обзаведено като хол с кухненска част, което се ползвало и като помещение за готвене от подс. Д..
Около 20:00 часа на 08.05.2024 г. подс. Д. решила да сготви, като поставила пилешко месо да се вари в тенджера под налягане, която била пълна с вода. Тенджерата била поставена да се нагрява на газов кoтлoн, кoйтo подс.
Д. запалила. Котлонът бил с размери 50 см. на 30 см, снабден с гaзoвa бутилка.
2
Газовата бутилка била с вместимост 27.4 куб. дм. и била пълна с пропан – бутан. Газовата бутилка била вградена в дървен шкаф, a самият котлон бил вграден в дървен плот. Над котлона имало поставен метален ширм. Hа цялата стена, където бил инсталиран газовия котлон имало разположени дървени кукненски шкафове. B помещението имало и дървен кухненски „остров“, разположен на около метър от газовия котлон. B кухнята имало и две дървени кухненски маси и дИ.и с тапицерия от изкуствена кожа и десет на брой дървени столове. По тавана имало изградени декоративни дървени греди.
След като сложила тенджерата на котлона подс. Д. се качила в своята стая, разположена на втория етаж в къщата, гледала телевизия някъде до към 23:00 часа, след което заспала, като същевременно напълно забравила, че е оставила включен газовия котлон, върху който била поставила тенджера под налягане.
Тенджерата под налягане била оставена без надзор от подс. Д., докато продължавала да ври, поставена върху запаления газов котлон. Около 00:50 часа на 09.05.2024 г. водата от тенджерата се изпарила напълно. B тенджерата останало само пилешкото месо. Така материалът, от който била изработена самата тенджера започнал да се нагрява и да тлее, което довело до деформирането и разхерметизирането на самата тенджера. След това пилешкото месо се възпламенило. Започнал да тлее и самият котлон. Тлеенето на тенджерата и котлона, а също и възпламененото месо довели до възпламеняване на дървения плот, около котлона. След като дървеният плот се възпламенил, огънят преминал върху вградения кухненски шкаф, върху дървените кухненски шкафове, намиращи се над котлона, a след това и върху цялото кухненско помещение. Възникналото пламъчно горене бързо се развило и разпространило, поради което се създало голямо количество гъст и задушлив дим с висока температура, който започнал да се движи отдолу нагоре и отвътре навън. Пожарът се развил и обхванал обема на хола с кухненската част и трапезарията на първия етаж. От високата температура се счупили стъклата на прозорците на горящото помещение. Това довело до навлизане на свеж въздух и започнало бурно горене на дървената облицовка, разположена по стените и тавана на стаята, дървените маси, столове и холна гарнитура с тапицерия от изкуствена кожа. Вратата между кухнята и коридора на първия етаж била отворена. Вратата на стаята, където се намирала Й. Д. С. също била отворена. Отделените гъсти димни газове с висока температура, сажди , въглероден диоксид и въглероден окис, навлезли в коридора и в стаята 3 на Й. Д. С., като изпълнили свободния обем от въздух. Трудноподвижната възрастна жена Й. Д. С. започнала да вдишва от димните газове с високо съдържание на въглероден окис, като същевременно не успяла нито да повика помощ, нито да се евакуира по някакъв начин. Вследствие на вдишаните отровни газове, Й. Д. С. починала около 01:00 часа на 09.05.2024 г.
Същевременно димът започнал да прониква и на втория етаж от къщата, където св. А.Н.Д. спял. Миризмата от дима събудила св. Д. около 01.00 часа.
Св. Д. незабавно започнал да обикаля етажа, за да разбере източника на дима, като така св. Д. излязъл на терасата на втория етаж и видял, че от първия етаж на къщата излизат пламъци и гъст дим. Св. Д. веднага отишъл в стаята, където спяла неговата съпруга й я събудил, като подс. Д. силно се изплашила и се сетила, че е забравила върху газовия котлон тенджерата под налягане, като започнала силно да плаче. Св. Д. отворил вратата към стълбището, за да слезе на първия етаж. Поради гъстия дим oт пожара обаче, св. Д. се видял в невъзможност да слезе по стълбите и се върнал като дори не успял да затвори вратата. Така гъстият дим започнал да изпълва и втория етаж на къщата. Св.
Д. и подс. Д. достигнали до една от терасите на втория етаж на къщата, като св. Д. успял да скочи долу на двора в къщата и веднага се опитал да стигне дo помещението на първия етаж, в което се намирала Й. Д. С.. Св. Д. отворил входната врата на къщата, но поради изключително гъстия дим не успял да влезе. Св. Д. и подс. Д. започнали да викат за помощ, като виковете им събудили св. Я. Г.Н., който живеел в съседен на техния недвижим имот. Св.
Николов забелязъл пожара, който горял в къщата на сем. Д.и и около 01:13 часа подал сигнал на телефон „112“. Същевременно виковете за помощ събудили и св. А. И.ов Ш., който също живеел в съседство на къщата на сем.
Д.и. След като се събудил св. Ш. видял, че подс. Д. не може да слезе от терасата на втория етаж в горящата къща, поради което веднага взел една стълба, с помощта на която самият той и св. Д. успели да помогнат на подс. Д. да слезе на безопасно място в двора. Същевременно около 01:20 часа пристигнал екип на РСПБЗН – гр. Варна, като огнеборците успели да овладеят и впоследствие окончателно да ликвидират пожара около 02:00 часа. Ha място пристигнал и екип на ЦCMП — гр. Варна, като същевременно пожарникарите извадили тялото на починалата Й. Д. С., а лекарския екип констатирал смъртта й.
Горната фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е 4 приел за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства -показанията на разпитаните по делото свидетели и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Установената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата и защитника й.
След като е извършил преценка на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е достигнал до правилни правни изводи, а именно, че подсъдимата не е осъществила от обективна стрна състава на престъплението по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 вр. с чл.
330, ал. 1 от НК и в частност на 09.05.2024 г. в село З., област Варна, при работа с газов нагревателен уред – котлон на пропан бутан, по непредпазливост да е запалила чужд имот със значителна стойност – къща, намираща се в село З., област Варна, на ул. „*****, намираща се в режим на съсобственост между М. А. Д. и А.Н.Д., на обща стойност 257 652.00 лева, от което последвала смъртта на Й. Д. С..
Основният въпрос , който е по настоящото дело и който следва да получи отговор е дали имота, който е бил запален от подсъдимата е чужд за нея или не е чужд, като съответно от отговора на този въпрос може да се стигне до извод дали подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъплението за което е предадена на съд.
Отговор на този въпрос е даден от районният съд в неговите мотиви, което се споделят и от настоящия съдебен състав.
Прието е, че имота който е запален по непредпазливост, довел до летален изход за Й. Д. С., не е чужд за подс. Д., и че тя е негов съсобственик.
Напълно правилно е прието, че непредпазливият палеж /какъвто е настоящия случай/ е криминализиран от българския законодател, но предметът на престъплението по чл. 331 от НК следва да отговаря на обективния признак за имот със значителна стойност, като законодателят е поставил изискването имота да бъде чужд. Под „чужд имот“ в съдебната практика се има предвид такъв, който не е собственост на причинителя на пожара. В случая спор по отношение собствеността върху имота няма, тъй като са представените доказателства - нотариален акт за собственост върху постройка, строена върху държавна земя № 68, том XXVII, дело № 24238/ 1997 г., се установява, че имота е съсобствен между св. Д. и неговата съпруга подс. Д., т.е. имота е съпружеска имуществена общност. От своя страна 5 съпружеска имуществена общност е ,,бездялова,, което означава, че никой от съпрузите не е собственик на определена идеална част, а цялото имущество е общо и на двамата съпрузи. Предвид и на което имота, която е бил запален по непредазливост от подсъдимата не е „чужд“ за нея, поради което и деянието за което подсъдимата е предадена на съд е несъставомерно от обективна страна.
По отношение на направените възражения от представителя на прокуратурата , съдът намира за необходимо да уточни, че правилно е прието от първоинстанционният съд, че не допустимо прилагането по аналогия на практика относима за други правни норми от закона и разширително тълкуване на възможните субекти на престъплението наказуемо по по чл.