Решение № 3447 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3447 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110171255 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от 30.12.2022 г., предявена от Е. Д. М. и уточнена с молба от 20.02.2023 г., молба от 22.12.2023 г., молба от 12.02.2024 г., молба от 17.06.2024 г. и молба от 12.12.2024 г. срещу Административен съд – София -град /АССГ/, с която е предявен е осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на адм.д. № 6987/2016 г. по описа на АССГ, за периода от 26.05.2022 г. до 20.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата. В уточнителна молба от 20.02.2023 г. твърди, че производството по делото не било приключило, поради което ищецът не бил подавал заявление по реда на глава IIIа от ЗСВ. Сочи, че вследствие на бавенето на делото е претърпял чувство на безизходица, безпокойство, безпомощност, безнадеждност, унижение, страх, ужас, притеснение, унищожаване на вярата в правосъдието и държавата. Накърнени били оправданите му очаквания, вследствие на което развил паник-атаки, депресия и хипертония. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника АССГ, подаден чрез упълномощен представител съдия З. И.. Предявеният иск се оспорва като недопустим с твърденията, че ответникът не преследва легитимен интерес и с предявяване на исковата молба злоупотребява с права. Сочи, че идентична на исковата претенция е предмет на по гр.д. № 27702/2023 г. и адм. д. № 1401/2024 г. Оспорва исковата молба с доводите, че същата е нередовна и не се установявало какво е конкретното противоправно поведение не ответника. Оспорва искът по основание и размер. Сочи, че неразглеждането на делото в разумен срок не се дължи единствено на действията на съдиите, а отговорност носят Държавата и ВСС поради неизпълнението на чл. 16 ЗСВ и необезпечаване на кадровата обезпеченост на съда. Възразява, че не е допуснато необосновано забавяне на 1 делото. Твърди, че ищецът е „системен заявител на искови претенции“, поради което е страна по множество дела и не могат да се разграничат негативните му изживявания по всяко дело. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски за юрисконосултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от служебно назначеният адв. Ю., който поддържа исковите претенции.

Ответникът Административен съд – София град не изпраща процесуален представител.

Прокуратурата на Република България, призована по реда на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, се представлява от прокурор Ц., която счита иска за недоказан.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от твърдяно нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на конкретно административно дело.

Съдът, при служебна проверка, както и с оглед изричния довод, изложен с отговора на исковата молба, намира, че процесната искова претенция е процесуално допустима. В тази връзка следва да се посочи, че действително с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, вр. чл. 2б ЗОДОВ се въвежда задължителна процесуална предпоставка, обуславящи допустимостта на иска за обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, а именно изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която да няма постигнато споразумение. Същевременно посоченото изискване касае исковете за обезщетение за вреди от нарушаване на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключените съдебни производства, предвид възможността, следваща от чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за предявяването на иск за обезщетение за вреди и по висящо производство. В настоящия случай, по делото не е спорно, а и от приети писмени доказателства се установява, че към момента на предявяване на исковата молба – 30.12.2022 г., производството по адм. дело № 6987/2016 г. по описа на АССГ е образувано и висящо такова, като не е приключило с окончателен съдебен акт. Изяснява се, че съдебно решение е постановено след образуване на настоящото дело по искова молба от 05.04.2022 г. Според настоящия съставе приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуване в обратния смисъл би противоречало на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда – в т. см. Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о., ГК. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Гл. ІІІа ЗСВ и да няма постигнато споразумение, а приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск. Ето защо, процесната искова претенция се явява процесуално допустима, което обуславя разглеждането й по същество.

Възникването в полза на ищеца на вземане за обезщетение, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) образувано административно дело № 6987/2016 г. по описа на АССГ, по което същият да има качеството на страна – ищец; 2) това административно дело 2 да не е приключило в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото;

3) вследствие именно от забавянето ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди; 4) размерът на вредите. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи възраженията си за изключване или намаляване на отговорността му, в частност като установи, че делото е било разгледано и решено в рамките на разумния срок, а ако има забавяне, то последното се дължи на обективни причини, на действия и/или бездействия на ищеца по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ. Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ, изключващ търсенето на обезщетение по общия такъв – арг. чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. Посочената разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ следва да се разглежда в пряка връзка с разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България, предвиждаща отговорност на държавата за всички вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи или длъжностни лица, както и с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, въвеждаща принципа за непосредствената приложимост на ратифицираните международни договори, обнародвани и влезли в сила, в частност и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Всеки национален съд на държава – страна по Конвенцията е национален съд по см. на чл. 13 от последната и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право, което Конвенцията признава. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС такова право е разглеждането и решаването на делото в разумен срок, от независим и безпристрастен съд.

Същевременно, съдът съобрази, че легитимирана да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ за вреди от нарушаване на това право е страната в съответното производство. Наред с това, в разпоредбата на чл. 34 КЗПЧОС е предвидено правото на физическото или юридическо лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяно нарушение на Конвенцията, да претендира такова, в частност при нарушение на разпоредбата на чл. 6, въвеждаща правото на справедлив съдебен процес, в частност и чрез гледане на делото в разумен срок.

В настоящия случай, по делото е безспорно, че се касае за образувано и водено административно дело № 6987/2016 г. пред АССГ, по което дело ищецът Е. М. има процесуалното качество на страна като ищец.

Наличието на образувано съдебно производство, страна по което е ищецът по настоящото дело свидетелства за активната му материалноправна легитимация в настоящия процес, като носител на правото да търси обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по реда на чл. 2б и сл. ЗОДОВ.

Спорно по делото е дали административно дело № 6987/2016 г. пред АССГ е разгледано в разумен срок, предвид доводите на ответната страна относно периода от време, изминал от образуването му, както и извършените конкретни процесуални действия в рамките на същото, респективно налице ли са обективни обстоятелства, попречили на ответника да се произнесе в разумен срок.

При определяне дали съответното съдебно производство е разгледано в разумен срок, съдът следва да съобрази цялата продължителност на процеса. Същевременно преценката относно наличие на нарушение на правото по чл. 6 от Конвенцията се извършва по 3 критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, а именно: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички останали релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение е наличието на положени усилията за ускоряване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне – в този с Решение № 66/02.04.2015 г. по гр. дело № 5813/2014 г. III г. о. на ВКС.

По настоящото делото в изпълнение съдебно разпореждане е приложен препис от Решение № 5849/09.10.2023 г. по адм.д. № 6987/2016 г. по описа на АССГ, а ответникът е представил като писмено доказателство служебна справка относно движението на делото, която не е оспорена от страна на ищеца и е приета като доказателство. Установява се, че адм.д. № 6987/2016 г. е образувано по искова молба на Е. Д. М. с вх. № 18935/13.07.2016 г., предявена срещу Министерство на правосъдието /МП/с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лева, причинени на ищеца на 06.06.2016 г., доведен от СЦЗ в СРС-НО, поставен в ареста на СРС, ***************************** за нечовешки условия, вследствие от незаконосъобразни действия и бездействия на служители при МП. С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото по реда на ЗПП. С определение от 17.01.2022 г., съдът освобождава ищеца от заплащане на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и предоставя правна помощ на Е. Д. М. изразяваща се в процесуално представителство по делото. Дава възможност за писмен отговор на ответника Министерство на правосъдието и насрочва за 28.02.2022 г. С разпореждане от 21.01.2022 г. съдът е назначил за процесуален представител на Е. М., адвокат Л. Д. К.. На 22.02.2022 г. по делото е постъпил писмен отговор от Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието.На 28.02.2022 г. е проведено съдебно заседание, като съдът намира, че следва да отложи делото за запознаване на ищеца и неговия процесуален представител с писмения отговор, постъпил на 22.02.2022 г. и указва на ответника да представи всички доказателства, че помещенията, в които е настанен отговарят на правилата и нормите за безопасност и охрана в едномесечен срок от получаване на съобщението. Отлага и насрочва делото за 16.05.2022 г., като дава възможност на адв. К. в едномесечен срок да формулира доказателствени искания предвид писмения отговор на Главна дирекция „Охрана“ при МП. В изпълнение на дадените указания на 21.03.2022 г. е постъпило писмено становище от адв. Л. К. в качеството му на процесуален представител на Е. М.. На 30.03.2022 г. по делото са постъпили писмени доказателства за установяване условията в помещенията за временен престой и изолация в сградата на СРС, ***************, от Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието. На 16.05.2022 г. е проведено съдебно заседание, на което са докладвани постъпилите документи. Ищецът е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели и да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза - психолог. Съдът задължава ГД „Охрана“ да предостави информация - дали посочените свидетели М. С. П. и М. Г. Ц. са пребивавали за периода 06.06.2016 г. - 12.06.2016 г. в помещенията за временен престой в СРС, с оглед допускането им като свидетели по настоящото дело. Съгласно протоколното определение съдът изисква от ГД „Изпълнение на наказанията“ медицинската документация, изготвена за периода 2016 г. - след престоя на ищеца на 06.06.2016 г. в съответното помещение. Съдът указва на страната, че ще се произнесе по исканията за назначаване на експертизи в закрито заседание и приема писмените доказателства, 4 представени от ответника и насрочва делото за 11.07.2022 г. На 03.06.2022 г. по делото е постъпило писмо от ГД „Охрана“, с което уведомяват съда, че Книгите за пребивавали лица в помещенията за временен престой и изолация за периода до 31.12.2016 г. са унищожени след изтекъл срок за съхранение с Акт за унищожаване с per. № 4516/11.04.2022 г. по описа на РД „Охрана - София“. По делото е постъпила медицинска документация относно здравословното състояние на Е. М. заведена с вх. № 21180/07.06.2022 г. представена от ГД „ИН“, Затвора - гр. София. Проведено е съдебно заседание на 11.07.2022 г. допуснато е събиране на гласни доказателства на ищеца. Делото е отложено за разглеждане за 14.11.2022 г. в случай, че бъде потвърдено пребиваването на някои от допуснатите до разпит лица делото да се докладва в закрито съдебно заседание, за призоваването им чрез видеоконферентна връзка за следващото съдебно заседание. Във връзка с постъпили книжа по делото относно допуснатите като свидетели лица, на проведеното на 14.11.2022 г. съдът допуска до разпит по делото свидетеля Б. К. К. посочен в справката предоставена от затвора.