Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1931 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1506/2026
Вид
Определение № 1931
Подписан
16.07.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Анна Иванова, Борислав Терзиев, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.127,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1931 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501506 по описа за 2026 година

Производство по чл.407, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№23684/24.06.2026 г. от Г. С. Д. , ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адвокат С. П., против разпореждане №11016 от 11.06.2025г., постановено по гр.д. №9216/2024г. на Районен съд- Пловдив-24 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й от 01.06.2026 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение №1915/23.04.2026 г. по гр.д.№ №9216/2024г. на ПРС,24 гр.с. по предявените против „Изи Асет Менидждмънт“АД искове с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендира разноски.

От ответникат по ч.жалба „Изи Асет Менидждмънт“АД не е постъпил отговор на ЧЖ.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена на 23.06.2026 г., а обжалваното разпореждане е получено на 22.06.2026 г. -в законоустановения 2-седмичен срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна. Съображения:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата за издаване на ИЛ по влязлото в сила решение, като е приел, че ищцата злоупотребява с процесуалните си права и неспазване принципа за добросъвестност по чл.3 от ГПК, тъй като въпреки двукратните указания на съда не е изпълнила задължението си по 1 чл.127,ал.4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин за плащане за доброволно изпълнение на задължението на ответника.

В ЧЖ се излагат съображения, че разпореждането е неправилно тъй като производството по издаване на ИЛ е самостоятелно и формално, в което съдът не преразглежда развитието на исковия процес и не санкцонира процесуалното поведение на страната, каквото не е предвидено в закона – законът не предвижда като условие за издаване на ИЛ посочаване на банкова сметка на взискателя.

ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

Предпоставки за издаване на ИЛ съгласно чл.405 и чл.406 ГПК са: да е подадена писмена молба за издаване на ИЛ; да е издаден акт по чл.404 ГПК, който подлежи на принудително изпълнение; актът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тези условия са изпълнени.

Съгласно чл.404,т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влязлите в сила решения на съдилищата – решението по гр.д.9216/2024 г. на ПРС, 24 гр.с. е влязло в сила и подлежи на прин.изпълнение.

Съгласно чл.127,ал.4 ГПК по осъдителен иск за пърично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане. За неизпълнението на тази норма,обаче, не е предвидена санкция, по аргумент от чл.129 ГПК, където е казно, че когато ИМ не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128 ГПК – ИМ се оставя БД зо остраняване на нередовностите в 1-седчмичен срок, а когато не са отстранени в срока – ИЕМ се връща.

В този смисъл непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане не е условия за отказ от издаване на ИЛ, когато са налице предпоставките за това.

С оглед на горното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №11016 от 11.06.2025г., постановено по гр.д. №9216/2024г. на Районен съд- Пловдив-24 гр.с., с което е оставена без уважение молбата Г. С. Д. , ЕГН ********** от 01.06.2026 г. за издаване на изпълнителен лист по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив-24 гр.с за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3