Решение № 2207 от 05.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2207 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110120080 по описа за 2025 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД, ЕИК ..........., представлявано от ПП, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу Б. Т. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

София, ЖК В-1, бл....., вх. В, ет.7, ап.6, със съдебен адрес: гр. София, ***А, вх. А, ет.

3, кантора 337, чрез адвокат С. С., за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата от 1132,47 лева (хиляда сто тридесет и два лева и 47 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 227,82 лева (двеста двадесет и седем лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 13.09.2024 г., сумата от 17,30 лева (седемнадесет лева и 30 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 3,79 лева (три лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.09.2024 г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, Ж.К. В-1, бл....., вх. В, ет.7, ап. 66, аб. №294229 за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че между страните има сключен договор за доставка на топлинна енергия в обекта на топлоснабдяване и правото на собственост на ответника върху този обект.

1

Оспорва твърденията, че ответникът е ползвал топлинна енергия на претендираната стойност като количество и качество, както и оспорва исковата претенция по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че искът не е доказан и в частта относно лихвите. Оспорва иска за цената за услугата дялово разпределение. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Третото лице-помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва иска, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление на 26.09.2024 г. по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 57196/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като длъжникът е получил заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не са установени месторабота и място на упражняване на търговска дейност, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е подал Молба-декларация с вх. № 1727/04.08.1997 г. за разкриване на партида за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. Надежда 5, бл....., вх. В, ет.7, ап. 66, идентичен с процесния, съгласно Писмо от Район „В“, СО от 26.01.2011 г. Ответникът е придобил имота с Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт от 1986 г. Дарителите, родителите на ответника И. С. С.а и Трендафил Кръстев С., са си запазили правото на ползване пожизнено. Ползвателите на имота са починали, както следва – И. С.а е починала на 19.08.2019 г., а Трендафил С. е починал на 20.03.2005 г., видно от представените и приети по делото Препис-извлечения от актове за смърт (л.72-73). Ответникът не оспорва тези доказателства, нито качеството си на потребител на топлинна енергия в процесния топлоснабдяем имот, поради което съдът приема, че това се установява по безспорен начин по делото.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Далсия Елвеко“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала водомерите в имота с изключение на периода 2021-2022 година, когато ответникът не е осигурил достъп по време на годишния отчет, поради което е изчислен служебен разход на 2 максимална мощност за 3 отоплителни тела, съгласно НТ. По време на отчетите с изключение на месец май 2020 г., са били попълнени документи за отчет, подписани от потребители. Отчетите са били коректно отразени в изравнителните сметки за съответния период. По данни на фирмата за дялово разпределение в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, като е имало два броя щранг-лири за отопление. За последните се е изчислявала служебна топлинна енергия, отдадена от щранговете, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и е начислявана топлинна енергия за топла вода, като през периода 1.05.2021–30.04.2022 г. разходът за топла вода се изчислява на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ.

В съдебно заседание вещото лице обяснява, че когато на фирмата за дялово разпределение не й е осигурен достъп, тя начислява служебно топлинна енергия за брой отоплителни тела, колкото е допустимо да има в имота. При последващ период, когато е бил направен отчет, е било установено, че няма радиатори и уреди, поради което топлинна енергия за отопление не е начислявана, извън тази за щранг-лирите. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 905.69 лв., в това число и сума за сградна инсталация в размер на 283.00 лв., а за подгряване на топла вода – 837.59 лв., или общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 1743.28 лв. за процесния имот.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 1132.47 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 17.30 лв.

Съответно лихвите за периода възлизат общо на 231.61 лв., а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 3.79 лв. за периода от изпадане на ответника в забава до 13.09.2024 г. Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи, представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което той е приел същите и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия, отдавана от щранг-лирите в жилището му, както и тази, отдадена от сградната инсталация.

Следва да се вземе предвид, че за част от периода главницата за доставената топлинна енергия в имота е начислена „на база“, но този начин на изчисление на дължимите суми се е наложил след неосигуряване на достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна в имота, както и поради липса на монтиран водомер за отчет на топла вода в същия, което се установява от заключението по 3 техническата експертиза, приета като неоспорена от страните. Като не са осигурили достъп до имота си за отчет на уредите в него и не е монтирали водомер за отчет на разхода на топлата вода, ответникът сам са се поставили в това положение, поради което начисленото по посочения от наредбата метод следва да се приеме за реално потребеното. Никой не може да черпи права от собственото си неизправно поведение в конкретния случай по договор за доставка на топлинна енергия. Служебното начисляване на суми за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника е извършено, съгласно нормативната уредба, действаща към процесния период. Ответникът не е оспорил начислените му суми при извършване на годишните отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение. Ето защо, съдът счита, че са доказани претендираните от ищцовото дружество главници за топлинна енергия в размерите, установени от двете експертизи, изслушани и приети по делото като неоспорени, а именно – за доставена топлинна енергия в размер на 1743.28 лв., която сума е установена от вещото лице по техническата експертиза, и за услугата дялово разпределение за периода 17.30 лв., установена от вещото лице по счетоводната експертиза, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и неоспорени от страните.

По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).

Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е недоказано и следва да бъде отхвърлено.

Ответникът е навел възражение за погасяване на част от вземанията с изтекла погасителна давност, поради което съдът извърши проверка дали същото е основателно.

Предвид това, че исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57196/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 26.09.2024 г. С оглед характера на вземанията, които са периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В конкретния случай, погасени по давност биха били всички вземания с падеж преди 26.09.2021г. Следва обаче да се съобрази и спирането на давностните срокове през периода на обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, който период е до 20.05.2020 г. Съобразявайки този период, погасени биха били суми за периода до 18 юли 2021 г. Процесният период започва от 01.05.2021 г., поради което съдът счита, че възражението за погасяване на вземанията по давност, е основателно за периода месец май – месец юли 2021 г., включително. Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, сумите, които са погасени по давност за главница за топлинна енергия възлиза на 60.24 лв. Суми за услугата дялово разпределение няма погасени по давност, тъй като се претендират за период от месец юли 2022 г. Следва исковата претенция да се уважи за 4 главница за топлинна енергия в пълен размер, предвид това, че вещото лице по СТЕ е установило, че дължима е сума от 1743.28 лв., а с исковата молба се претендира такава в размер на 1132.47 лв., а за услугата за дялово разпределение в пълен размер от 17,30 лв. В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени – за лихвите – на посочените по-горе мотиви.