Решение № 154 от 07.03.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Сливен, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20212230104998 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист от 14.02.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 676/2012 г. на Районен съд — Сливен, ищецът е осъден да заплати на „ОББ“ АД следните суми: 433.68 лв. непогасени вноски по Договор за кредитна карта от 27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2012 г. до окончателното й изплащане; 88.75 лв. договорна лихва за периода от 06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.; 16.40 лв. наказателна лихва за периода от 06.08.2010 г. до 12.02.2012 г.; 205 лв. разноски по делото.

Сочи се, че ответникът е предприел действия за събиране на вземането си, като е инициирал изп.д. № 297/2012 г. по описа на ЧСИ 768 М.М., което е било прекратено поради настъпила перемпция. Впоследствие, въз основа на същия Изпълнителен лист, ОББ е инициирало и висящото към момента изп.д. № 1302/2016 г. по описа на ЧСИ 915 Г.Г..

Счита се, че към момента вземанията срещу ищеца са погасени поради изтичането в негова полза на 5-годишната давност (съответно с 3-годишната за акцесорните задължения за лихви). След като изп.д. № 297/2012 г. по описа на ЧСИ 768 М.М. е било прекратено поради настъпила перемпция, всички извършени изпълнителни действия по него са обезсилени по право — включително онези, годни да прекъснат погасителната давност. По тази причина погасителната давност за процесните вземания е била прекъсната последно с влизането в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК, така че следва да се приеме, че това е станало най-късно към датата на издаване на изпълнителния лист, а именно — 14.02.2012 г., т.е. погасителната давност е изтекла на 15.02.2017 г. Следва да се приеме, че в рамките на тези 5 г. не са били валидно извършени никакви действия, годни да прекъснат давността и 1 това е така поради факта, че дори и такива да са били извършени, те са обезсилени с обратна сила поради факта на прекратяване на изпълнителното дело. Твърди се, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла в тяхна полза дори преди образуването на новото изп.д. № 1302/2016 г. по описа па ЧСИ 915 Г.Г., поради което не дължат същите. Сочи се практика в тази насока.

Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено, че ищецът Й. Д. Й. не дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД процесното парично задължение, поради изтекла погасителна давност.

В предоставения едномесечен срок чрез процесуален представител е постъпил отговор на исковата молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.

Сочи се, че на 31.01.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка“ АД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като цесионер/, по силата на който „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на цедент, прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер, портфейл от вземания, произхождащи от договори за фирмени необезпечени кредити. Предмет на посочения договор за цесия е и вземането, предмет на настоящото производство. С оглед на настъпилото частно правоприемство между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД се твърди, че настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Сочи се, че разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел действия по принудително изпълнение. В настоящия случай е в тежест на ищеца да установи правен интерес от предявяване на иска. Предвид настъпилото частно правоприемство, пасивно легитимиран в настоящото производство следва да е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение на изпълнителния лист. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимостта на процесното вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим само спрямо цесионера.

Доколкото в случая е налице настъпилото частно правоприемство по отношение на вземането, то за ищеца повече не съществува правен интерес да води иск срещу цедента, тъй като не би се постиганал целеният резултат на дадената защита с иска по чл.439 от ГПК.

Вземането, предмет на изпълнение, като материално право се удостоверява в изпълнително основание. Давността не засяга това право, а само възможността на кредитора да упражни принуда. Съответно на твърденията изложени в исковата молба, ищецът предявявайки иск по чл.439 от ГПК, търси отричане на правото на принудително изпълнение, което има процесуална природа и се удостоверява в изпълнителен лист. Ето защо, за да бъде легитимиран да отрича процесуално право, то ищецът следва да е страна и в процесуално отношение и законът да предвижда съответния иск. Именно такъв е иска на длъжника срещу предприетото спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК длъжникът може да се позове на отпадането поради новонастьпили факти както на материалното право, така и на упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния 2 лист. Затова само ако е налице процесуалното правоотношение по принудително изпълнение, длъжникът може да предяви насрещното си възражение чрез специалния отрицателен иск срещу правото на изпълнение. Твърди се, че не е налице една от абсолютните процесуални предпоставки, а именно - правен интерес, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство с взискател „Обединена Българска Банка“ АД.

Сочи се, че липсва процесуална предпоставка за водене на установителния иск за отричане на право на принудително изпълнение въз основа на възражение за изтекла давност, без наличие на висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда.

Не се представят доказателства от ищеца, банката да е претендирала вземането след извършеното цедиране, поради което се счита, че не е налице необходимост от получаване на правна защита, а правният интерес, който ищецът обосновава, е абстрактен. Предвид настъпилото частно правоприемство, пасивно легитимиран в настоящото производство следва да е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение на изпълнителния лист. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимостта на процесното вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим само спрямо цесионера.

След жалба от страна на Й. Д. Й. срещу отказа на ЧСИ Г.Г.К. да прекрати образуваното изпълнително дело № 01302/2016, е образувано въззивно гражданско дело № 302/2021 по опис на Окръжен съд Сливен, като с Решение № 94 от 07.07.2021 г. е отменен отказа на ЧСИ Г. и са дадени задължителни указания за предприемане на необходимите действия за прекратяване на изпълнителното производство. В производството са присъдени и разноски за Й. Д. Й. срещу взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Това на свой ред идва да покаже още веднъж недопустимостта на предявения иск спрямо „Обединена Българска Банка“ АД.

С оглед изложеното и тъй като „Обединена Българска Банка“ АД не е кредитор по процесното вземане, няма претенции спрямо ищеца по повод процесното вземане и не притежава материална, съответно процесуална легитимация, се моли гр.д. № 4998/2021 г., образувано по описа на Районен съд Сливен, да бъде прекратено спрямо банката.

В условията на евентуалност се моли, ако настоящото производство не бъде прекратено, към него да бъде привлечено като трето лице - помагач „ЕОС Матрикс” ЕООД, като това искане е аргументирано от обстоятелството, че вземането по процесния кредит е цедирано на това дружество и това обосновава интереса му да участва в настоящото производство.

Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията по посочения договор за банков кредит, банката, в качеството си на кредитор по просроченото вземане, е инициирала заповедно производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 0297/2012 г., по описа на ЧСИ М.М. с per. № 768., което е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с последно изпълнително действия, видно и от клеймото 3 върху приложения с исковата молба изпълнителен лист 15.10.2012 г.

Към момента на образуване на първото изпълнително дело № 0297/2012 г., в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България №3 от 18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му.

Образуването на новото изпълнително дело № 01302/2016 г. на дата 30.08.2016 г. е станало преди изтичане на петгодишния давностен срок и не може да се приравни на дезинтересиране от страна на кредитора. С молбата за образуване е поискано извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника, което без съмнение е от значение за прекъсването на давността, 14.09.2016 г. с налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника. Въз основа на молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД от 06.04.2017 г., ЧСИ Г. е издала нарочно удостоверение по чл. 456 от ГПК изх. № 9107/13.04.2017 г. и с разпореждане от 13.04.2017 г., е присъединила вземанията на взискателя по изп.д. № 1302/2016 г., към изп. д. № 1301/2016 г. по нейния опис. На 06.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Въз основа на молба от 03.07.2018 г., подадена от „ЕОС Матрикс" ЕООД, за конституиране в качеството на взискател и за предприемане на изп. действия, ЧСИ Г. е извършила справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки на длъжника, като е установена такава в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД. На 30.05.2019г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На 22.03.2021 г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника въз основа на молба на взискателя от 16.03.2021 г. Тъй като действително е установено наличието на осн. по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, на свой ред изп. д. № 1302/2016 г. е прекратено с постановление на съдебния изпълнител.

Следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане за прилагане на определен изпълнителен способ, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, като в този смисъл се сочи, че е практиката на ВКС.

С оглед изложеното се твърди, че неоснователно се явява наведеното твърдение в исковата молба, че задължението е погасено по давност. Петгодишният давностен срок е прекъсван многократно от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, така и с регулярни изпълнителни действия по делото.

4

Твърди се, че изложените твърдения в исковата молба са необосновани и не са подкрепени с доказателства, като в тяхна подкрепа към исковата молба са приложени единствено изпълнителен лист и съобщение за прекратяване на изпълнителното производство, без да се държи сметка и да са обсъдени юридическите факти от значение за прекъсването на давността след образуване на изпълнителното дело, с оглед на което си счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност и предявеният иск е неоснователен.

Предвид изложеното така предявеният иск се счита за недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес в настоящото производство, поради което се моли производството да бъде прекратено. В случай, че съдът приеме за разглеждане предявената претенция, с оглед на гореизложеното, се моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.