Решение № 11722 от 14.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11722

********, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Н.П. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110124406 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.

45 ЗЗД - за установяване на задълженията на ответника за плащане на суми /главница и лихви/, представляващи изплатено застрахователно обезщетение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „*****” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Сочи се, че за процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП № *******/12.03.2017 г., от които се установявало, че причина за произшествието е виновното поведение на ответника, който е управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“ с ДК № *********, без за същия да има валидна застраховка „******“. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № **********, по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 711,65 лева, чрез заплащане стойността на ремонта на сервиза извършил същия – *********. Твърди се, че доколкото управляваният от ответника лек автомобил не е имал валидна застраховка „******“, ответникът носи отговорност за възстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който назначеният на ответника особен представител оспорва исковата претенция по основание и размер, в т. ч. прави възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „*****“ за увредения автомобил, респ. наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва сочения от ищеца механизъм на процесното ПТП, вида и размера на причинените щети, както и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

1

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи отговорността, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Не е спорно и видно от представените по делото доказателства л. а. „Опел Астра“ с рег. № ******** към датата на ПТП е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „*****“, както и че ищецът е заплатил на доверен сервиз ********* сумата в размер на 711,65 лева на 04.10.2018 г. във връзка с щета № **********.

Наличието на валидна имуществена застраховка „*****“ се установява от представената по делото застрахователна полица, неоспорена от ответника. Липсата на задължителната застраховка също се установява по несъмнен начин – в протокола от ПТП, полицейският служител изрично е отбелязал, че л. а. „Ситроен Саксо“ с рег. № ********* е без валидна застраховка „******“, което се подкрепя и от представената по делото справка от Гаранционен фонд.

От приетите по делото писмени доказателства, в това число Протокол за ПТП №******* от 12.03.2017 г., както и от изслушаните свидетелски показания, се установява, че на 12.03.2017 г. около 21:50 часа в ********, при движение по ******* пред ********* водачът на л. а. „Ситроен Саксо“ с рег. № ********* – С. Б. поради движение с несъобразена скорост, губи контрол върху управлявания от него автомобил и удря маркирано МПС, което от своя страна нанася удар и щети на застрахования при ищеца л. а.

„Опел Астра“ с рег. № ********, собственост на свидетеля Б. Б.. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 20 ЗДвП.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, описани в протокола, са в причинна връзка с така установения механизъм на произшествието.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане, поради което следва да бъде разгледано и наведеното от ответника възражение за погасяване по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 378 КЗ регресните искове срещу причинителя на вредата се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. По делото се установи, че заплащането на застрахователно обезщетение и извършено на 04.10.2018 г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 10.10.2022 г., поради което съдът намира, че процесното вземане не е погасено по давност.

За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на 2 гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 1028,14 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането 711,65 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторени от ищеца разноски в общ размер на 1000 лева (50 лева – държавна такса, депозит САТЕ 400 лева, депозит особен представител 50 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева). На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ********, ********** против С. З. Б., ЕГН **********, с адрес в ********, *********, иск с правно основание чл. 422 вр. чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че С. З. Б. дължи на **********, ЕИК ********** сумата в размер на 711,65 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** във връзка с настъпило на 12.03.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.11.2022 г. по ч. гр. д. № 54750/2022 г. по описа на СРС, 124 състав.

ОСЪЖДА С. З. Б., ЕГН **********, с адрес в ********, *********, да заплати на **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ********, **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 000 лева – разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 25 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3