Определение № 304 от 29.05.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Разград, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20263300100182 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове от „Юробанк България“АД за осъждане на В. Г. П. да заплати суми, дължими по договор за потребителски паричен кредит ********, както следва: неприсъдена част от главница в размер на 2957, 41 евро за периода от 1.04.2025 г. до 14.04.2026 г., договорна лихва в размер на 9522,39 евро, начислена за периода от 01.04.2025 г. до 16.12.2025 г., вкл., мораторна лихва в размер на 3196, 26 евро, начислена за периода от 1.04.2025 г. до 14.04.2026 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Исковете са предявени по реда на чл.415 ал.1 т.3 и ал.3 ГПК, след постановено разпореждане № 914/2.05.2026г. по ч.гр.д. № 610/2026г. на РС Ловеч, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“ АД против В. Г. П., за сумата от 25 146,41 евро, ведно със законната лихва от 20.04.2026 г. до изплащането й, и за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за горницата над 25 146,41 евро до 28 103,82 евро, 9 522,39 евро – възнаградителна лихва за периода 01.04.2025 г. до 16.12.2025 г., 3 196,26 – обезщетение за забава за периода 1.04.2025 г. до 14.04.2026 г. От справка в ЕИСС се установява извършено отбелязване, че разпореждането е влязло в сила на 13.05.2026г.

В образуваното исково производство банката предявява искове за отхвърлената част от главницата и за отхвърлените в цялост искания за лихви. Установеният с разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК принцип за поставяне на началото на исковия процес с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не намира приложение към настоящата хипотеза. От съдържанието на текста на тази разпоредба е видно, че определянето на момента на предявяване на иска е предвидено изрично само по отношение на установителните искове по чл.415 ГПК, т. е. за случаите, в които заявлението е уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за претендираното с него вземане, но съществуването му е оспорено с възражение по чл. 414 ГПК или заповедта е връчена на длъжника в условията на чл.47 ал.5 ГПК. С изменението на чл. 415 ГПК от 27.10.2017 г. /ДВ бр. 86/2017 г./ законодателят е разширил кръга на служебните задължения на съда при произнасянето по 1 подадено заявление, с даване на указания на заявителя да защити правата си чрез иск и когато отхвърли заявлението – чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал. 3 ГПК искът не е установителен, за разлика от другите два, а осъдителен и следователно не е такъв за съществуване на вземането по смисъла, вложен в чл. 422 ал. 1 ГПК. Не е приложимо разширително тълкуване на чл. 422 ал. 1 ГПК чрез разпростиране действието на нормата и по отношение на исковете по чл. 415 ал.1 т.3 ГПК, защото ако волята на законодателя е била искът по чл.415 ал.1 т.3 ГПК да намира основанието си в чл.422 ал.1 ГПК, а не в общото такова на чл.79 ЗЗД, при изменението с ДВ бр. 86/2017 г., щеше да бъде изменен и текстът на чл. 422 ал.1 ГПК, като отпадне конкретизацията на иска до такъв за съществуване на вземането и се направи препратка към всички искове по чл.415 ГПК.

Единствено в случай на уважаване на заявлението и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист исковото производство би могло да се счита за продължение на заповедното /в хипотезата на чл.422 ГПК/, но не и когато връзката между заповедното и исковото производство е прекъсната с отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за част от главницата и изцяло за вземанията за лихви. В последния случай заповедният съд е отрекъл да са налице предпоставките за уважаване на заявлението в посочените части, като указанията му за предявяване на осъдителен иск за тези вземания целят само да информират заявителя, че отказът да бъде издадена заповед не преклудира със сила на пресъдено нещо правата му да ги търси по реда на исковото производство, като ползва вече внесената държавна такса.

От горното следва, че предявените в настоящото съдебно производство искове са самостоятелни осъдителни искове.

Съгласно чл.104 т.4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Предявените три иска не попадат в кръга на изключенията и цената на всеки от тях е под 12 782,30 евро/25 000лв.

Следователно родовата им подсъдност е на районен съд.

Местната подсъдност се определя по правилата на чл.113 ГПК - исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. За тази подсъдност съдът следи служебно – чл.119 ал.3 ГПК. От извършена справка в НБДН се установява, че настоящият адрес на ответника, който съвпада с постоянния, е в с.Сеслав, в съдебния район на РС Кубрат. При това положение местната подсъдност на предявените искове е на този съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 182/2026г. по описа на Окръжен съд Разград поради неподсъдност на предявените искове пред този съд.

ИЗПРАЩА делото по правилата на родовата и местната подсъдност на Районен съд 2

Кубрат.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

3