Решение № 107 от 25.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Благоевград, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20231210201572 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „С************* със седалище и адрес на управление гр.Б******, ул.”А********, представлявано от Д. Б. –управител, подадена чрез адв.Н. Б. със съдебен адрес гр.Б*****, ул.”С* С******** против Наказателно постановление № 012300271 от 26.07.2023 година на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500. 00 лева.

С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се възприетата фактическа обстановка, твърди се липса на нарушение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество оспорва наказателното постановление, излага доводи за неясна фактическа обстановка, наличието на процесуални нарушения. Иска се отмяна на наказателното постановление.

Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл. 28 от ЗАНН.Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в първо по делото съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Портокалска, която оспорва жалбата, по същество в писмени бележки моли за потвърждаване на атакуваното наказателно 1 постановление, излага доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура -Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 19.05.2023 г. в Д”ИТ” Благоевград била извършена документална проверка на дружеството „С***********, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство, за която жалбоподателят бил уведомен с Призовки №23037412/27.04.2023г. и №23037412а/27.04.2023г. На процесната дата по седалище на наказващия орган се явило упълномощено лице св.П., която представила изисканата документация, включително трудовото досие на Д. Е.. При проверка на досието на Е. от св.С. и св.Ч. било установено, че дружеството е сключило ТД№003/19.12.2022г. с Епикова за длъжността „продавачконсултант”, като трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед №001/14.02.1023г., връчена на същата дата на Е.. Тъй като липсвало уведомление била извършена служебна справка в регистъра на ТД в ТД на НАП, като било установено, че дружеството е изпратило уведомление за прекратяване на ТД с Е. в ТД на НАП на 16.05.2023г. Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, поради което св.С. в присъствие на св.Ч. и упълномощен представител, съставил на дружеството-жалбоподател АУАН№01-2300271/19.05.2023г., който бил предявен и връчен на упълномощено лице, което не направило възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на този акт на 26.07.2023 година, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, като надлежно оправомощен представител на административнонаказващия орган, упълномощен със Заповед № З-0693 от 18.08.2022 година е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2300271, с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500. 00 лева.

Наказателното постановление е връчено срещу подпис на 04.10.2023 година на упълномощено лице, като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

По делото е разпитана свидетелят С. – актосъставител, от показанията, на която се установява, че е извършена проверка на дружеството жалбоподател. Свидетелят чрез показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по ангажиране на отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на св. Ч., който е присъствал на проверката, както и от приложения по делото протокол, в който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания.

Посредством показанията на тези свидетели се установява процедурата по съставяне на АУАН.

Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

2

В хода на съдебното производство е допусната и разпитана св.П., която е присъствала на проверката, като чрез показанията и не се установяват факти, различни от приетите от съда. Тази свидетелка при разпита си заявява, че е пропуснала да пусне уведомление.

Изискана и представена е информация от ТД на НАП, относно подадена Декларация образец 1 в законоустановения срок.

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, в кредитираната част, както и събраните писмени доказателства, а именно представените по делото трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение с Е., справка за подадени уведомления, констативен протокол, заповед, удостоверяваща компетентност на наказващия орган, както и справка от НАП за подадена декларация образец 1, които са безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай АУАН е съставен от св. С., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Благоевград, която се явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Ч., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на 3 фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Не се установява и претендираната неяснота във фактическото обвинение, както в АУАН и НП нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, с достатъчна конкретика е посочено в какво се изразява съставомерното бездействие на жалбоподателя, като е индивидуализирана процесната заповед, посочено е кога е връчена и какъв е бил срокът за уведомление, включително и датата на която жалбоподателят е бил в нарушение. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материално законосъобразно.

С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.62, ал.3 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че в тридневен с р о к от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. По делото не е спорно, че лицето Е. е била в трудови отношения с дружеството – жалбоподател, както и че на 14.02.2023г. трудовия договор с нея е прекратен, това се установява, както чрез показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приложените по делото ТД и Заповед . От друга страна, видно от представената справка от регистъра на ТД е видно, че от дружеството - жалбоподател е подадено уведомление за прекратяване на ТД на 16.05.2023 г. т. е. след законоустановения за това срок. Именно последното обстоятелство обуславя извода, че към 22.02.2023г. жалбоподателят като не е изпратил уведомление за прекратения трудов договор с Епикова, съгласно Заповед №001/14.02.2023г. е осъществил вмененото му нарушение. В тази насока възраженията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В казуса безусловно дружеството - жалбоподател, в качеството му на търговец по Търговския закон извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по отношение на работещите във въпросният обект. По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен начин, осъществяване от страна на търговеца-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Този извод на съда не се променя и от представената информация от НАП за приети декларации образец 1, същите не опровергават констатираното неизпълнение на задължението по чл.62, ал.3 от КТ от страна на жалбоподателя, напротив и от тази информация се установява, че уведомление е подадено на 16.05.2023, близо три месеца след срока, регламентиран от законодателя.

4

Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД., чиято отговорност по аргумента на чл.83 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал.

3 от КТ, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция” Съгласно посочения законов текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.

1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения на КТ, поради което съдът намира, че като е определил наказание в законоустановения мининум наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което възраженията в обратна насока са неоснователни,