Решение № 839 от 14.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330201629 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от А. С. Я. с ЕГН ********** от с. П., ул. „С.“ № *, против Наказателно постановление № 23-1030-008186 от 23.01.2024г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.

Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. С. Я. с жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.В., прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се съображения за допуснати съществени процесуални пороци при издаване на наказателното постановление и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата. До съда е депозирана писмена молба –становище с искане за потвърждаване на наказателното постановление, но изходяща от Началник Сектор „Пътна полиция“, който не е страна в производството, доколкото издател на наказателното постановление е друг орган от същия Сектор.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и срещу акт, 1 подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

По същество жалбата се явява неоснователна.

От доказателствата по делото се установява следното от фактическа страна: На 08.12.2023 г. около 12:50 ч. в с. П., общ. ***, на ул. „В. Л.“ до № *, свидетелят Д. П. К., на длъжност „младши автоконтрольор I степен“ при Първо РУ ОД на МВР – Пловдив, спрял за проверка лек автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на Ц. А.ов Я., управляван от неговия баща жалбоподателят А. С. Я., който се придвижвал от главната улица на селото по ул.“В.Л. “, автомобилът издавал силен шум, а водачът бил без поставен обезопасителен колан. В хода на извършената проверка на място на жалбоподателя бил издаден АУАН с № 1168165 от 08.12.2023 г., в който било констатирано управлението на автомобила без обезопасителен колан, както и че водачът управлява с изтекъл срок на валидност на СУМПС и се движи без включени светлини през деня. След съставянето на акта и връщане на документите на жалбоподателя, изискани му за проверката, на същия било разпоредено от свидетеля К. да не напуска мястото, доколкото следвало да му се състави и акт за установената от свидетеля техническа неизправност, тъй като във връзка с издавания шум от автомобила свидетелят К. установил, че липсва елемент от задното крайно гърне на автомобила. На жалбоподателя следвало да се извърши и проверка за употреба на алкохол. Въпреки издаденото му разпореждане обаче, жалбоподателят потеглил рязко и напуснал мястото на проверката, което станало причина да бъде последван с полицейския автомобил. В близост до мястото на извършената проверка, непосредствено след моста, свързващ ул.“В. Л.“ и ул.“Р.“, жалбоподателят влязъл с автомобила в двора на собствен стопански имот, където се намирал и синът му свидетеля Я., като там спрял и бил настигнат от полицейските служители. След това жалбоподателят бил поканен в Първо РУ – Пловдив, където му бил съставен и втори АУАН Серия GA с № 1168166 за нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – за управление на МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност /липса на част от задно крайно гърне/ и по чл.103 от ЗДвП – за отказа да изпълни устно нареждане на органите за контрол и регулирането на движението /да не се качва в автомобила и да не напуска мястото на проверката/. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното сега наказателно постановление, в което било посочено, че в с.П., на ул.“В. Л.“ до № ** жалбоподателят управлява лек автомобил „***“ с рег. № ****, собствен на Ц. Я. и като т.1 от наказателното постановление било отразено, че управлява МПС, което е със значителна техническа неизправност - неизправно е шумозаглушителното устройство, а именно задно крайно гърне, като липсва част от него, което било квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. За нарушението по чл.103 от ЗДвП била издадена мотивирана резолюция № 23 – 1030 -М000395/08.01.2024 г., с която се прекратява частично адмнистративнонаказателното производство на основание чл.33, ал.2 от 2

ЗАНН.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и гласните доказателства - показанията на актосъствителя Д. К., разпитан в качеството на свидетел и частично и от показанията на свидетеля Ц. А.ов Я.. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като логични, последователни, съответни на писмените доказателства и дадени добросъвестно. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Цв. Я., но само отчасти и то само доколкото са съответни на другите гласни и писмените доказателства по делото, като разглежда тези показания критично, като се има предвид близката родствена връзка на жалбоподателя и свидетеля и оттам и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да са довели до засягане правото на санкционираното лице да разбере за какво свое поведение бива наказван и въз основа на кой закон. Видно е, че са спазени всички изисквания относно предвидените задължителни реквизити на акта и наказателното постановление по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, което се установява от приобщените по делото заповеди, акт за встъпване и длъжностна характеристика. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения, като е получил и препис от него. Спазени са били и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

На базата на всички доказателства по делото, съдът намира, че категорично е установено вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.139, ал.1, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Установено е, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „**** “ с рег. № **** със значителна по своя характер техническа неизправност - неизправно е било шумозаглушителното устройство, а именно установена е била липсата на част от задно крайно гърне. В показанията си свид. К. категорично заявява, че процесното МПС към датата на проверката е имало видима техническа неизправност – липса на част от задно крайно гърне, която е била и относима към наличния шум, издаван от МПС и е била и една от причините за спиране на автомобила.

Изрично в акта и наказателното постановление техническата неизправност е определена именно като значителна, което отговаря на дефиницията, дадена в §6, т.72 от ДР на ЗДвП. Според цитираната норма „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В случая се касае до неизправност, отнасяща 3 се до системата на автомобила за намаляване на шума, поради което и такава, която има съществено въздействие върху околната среда. В т.8, т.1. т.1 от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е посочено касателно системата за намаляване на шума като причина за неизправност на тази система, както нивото на шума, което може да превишава допустимото съгласно изискванията / б.“а“/, така и / б.“б“/ установяване, че част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума или има много сериозен риск от падане. Сиреч, Наредбата прави разграничение между нивото на шума и изправността на шумозаглушителните устройства, което е видно и от самото съдържание на чл.31, ал.1 от Наредбата. В случая, с оглед на показанията на свидетеля К., се установява, че на практика част от системата, относима към намаляване на издавания от МПС шум е липсвала.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя в тази насока, че установяването на неизправността е било извършено без шумоизмерване, доколкото в т.8.1.1 от посоченото Приложение № 5 на Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. изрично е отразено, че за прегледа на елемента „вредно въздействие – шум - система за намаляване на шума“ е предвидено да е посредством метода субективна преценка, и измерването с шумомер е възможна, но не задължителна хипотеза, когато нивото на шума може да е на границата на допустимото, сиреч в случаите на установена неизправност по б.“а“ на т.8.1.1 от Приложението. В случая изрично и в АУАН, и в наказателното постановление е отразена липса на част от шумозаглушителното устройство, което, съгласно б.“б“ на т.8.1.1 е всякога техническа неизправност, която се определя като значителна и опасна и при която методът на проверка е допустимо да е визуален, както е било констатирано нарушението и в конкретния случай /в този смисъл е напр.

Решение № 3359/2024 г. на Административен съд Варна по КАНД № 189/2024 г./. Съдът в тази насока не кредитира показанията на свидетеля Я. относно липсата на посочената в акта техническа неизправност към датата на описаното нарушение, доколкото същият свидетел сам е заявил, че не е извършил лично визуална проверка на датата на съставянето на АУАН, а е видял състоянието на шумозаглушителното устройство едва на следващия ден, като се има предвид и че според показанията на същия този свидетел автомобилът е предоставен и се управлява от неговия баща, а не от него самия. Напротив, в показанията си, които и в останалите техни части са изцяло съответни на писмените доказателства по делото и няма основание да не бъдат кредитирани, свидетелят К. е категоричен относно установената липса на част от задното крайно гърне на автомобила.

Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на жалбоподателя за несъответствие на отразеното в акта и наказателното постановление място на проверката, на което всъщност е и установено извършването на 4 процесното нарушение – ул. „В. Л.“ до № **, с действителното положение.

Както се установи от показанията на свидетеля К., жалбоподателят е бил спрян за проверка именно на така посоченото в акта място, където е било и установено нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и правилно това място, а не мястото на съставяне на акта, е било посочено в същия. Както става ясно, предвид напускането на жалбоподателя на мястото на проверката без позволение, свидетелят К. не е имал възможността да издаде именно на това място и акта за констатираното нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквото намерение е имал, доколкото се е наложило да последва жалбоподателя със служебния автомобил до другото място, на което жалбоподателят е преустановил движението си и където е бил поканен да се яви в Първо РУ Пловдив с оглед приключване на осуетената проверка. От показанията и на К., и на свидетеля Я., се установява, че в двора на жалбоподателя оглед на автомобила не е бил извършван. Отделно от това, къде е извършен оглед на автомобила е без значение, доколкото нарушението се изразява в управление на МПС, което е със значителна неизправност, а управление на автомобила е било констатирано жалбоподателят да е извършил именно по ул.“В.Л.“, където е и бил първоначално спрян за проверка.