Решение № 1314 от 24.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. Пловдив, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330207813 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030010427/04.11.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на К. Н. С., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”***********” №* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение по чл.104а, вр. с чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител като в писмено становище по делото, намира жалбата за неоснователна.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 07.10.2021г. около 15.15 ч. жалб.С. управлявал в гр.Пловдив МПС – тип триколка, червена на цвят, снабдена с електрически двигател. Като пътник при него се возело и трето неустановено по делото лице. На ул.“Съединение“ движейки се в посока север, в близост до №39 бил спрян за проверка от свид.К.П. – полицейски служител на длъжност ********. На последния направило впечатление, че МПС-то управлявано от жалбоподателя било без регистрация, а се движело по пътното платно, а освен това водача говорел по телефон без устройство „свободни ръце“. Горното бил и повода свид.П. да го спре за проверка. В хода на същата се установило, че триколката е марка Хонда, снабдена с електрически двигател, маркирана с № 10АМК4А1912690027. Жалбоподателят С. не представил никакво СУМПС във връзка с управлението й, нито документи за извършена регистрация на МПС. За горното на жалб.С. му бил съставен АУАН с № 789492/07.10.21г.

Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя К. Д. П. разпитан като свидетел в настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД, Заповеди 2 бр., които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първият се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено.

При тези установени факти Съдът намира, че по делото се събраха достатъчно доказателства, че на посоченото време и място в АУАН и НП, жалбоподателя е управлявал нерегистрирано МПС. Не е основателна критиката в жалбата, че всъщност не ставало ясно дали същото подлежи на регистрация или не. В Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства ясно е посочено кои МПС не подлежат на регистрация / чл.1, ал.4/ и тъй като видно о т описанието на 2 управляваното от жалбоподателя, същото не попада в никоя от изброените категории. Като не се е съобразил с горното чрез действието си по управление на същото по общинската пътна мрежа отворена за обществено ползване, жалбоподателя е извършил това нарушение по управление на нерегистрирано МПС. Действително в акта и НП наредбата не е изписана с цялото си име, но няма друга наредба №І-45, която да е относима досежно регистрацията на МПС, с което възможността на жалбоподателя да се защити не е накърнена.

Не е основателно възражението на същия и, че не ставало ясно от описаните технически белези на превозното средство дали подлежало на регистрация.

Действително освен цвета, марката и набития номер, актосъставителя не е могъл да посочи друго именно , защото МПС не е регистрирано и няма други отличителни белези. Противно на твърдението в жалбата ясно е посочено в АУАН, както и в НП, че се санкционира именно управлението на МПС без регистрация. Не е нарушение и факта, че е посочено само името на наредбата, когато се сочи че не е спазен нейния ред за регистрация, тъй като в противен случай би следвало да се преписва половината наредба, което не е нужно.

Достатъчно е доколкото въобще се касае за бланкетна норма, да се посочи само наредбата, която не е спазена. Съответно правилно наказващия орган е санкционирал поведението на жалбоподателя като му е наложил наказание глоба в размер на 200 лева съгласно нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП. Този размер на глобата е минимално определения от законодателя и наказващия орган не може да наложи по-ниско наказание. Правилно е отчетено от наказващия орган, че С. е неправоспособен водач обаче и резонно не е наложено и кумулативното наказание „лишаване от право“. Ето защо в тази част процесното НП следва да бъде потвърдено.

На следващо място както бе посочено и по-горе, ясно в АУАН и НП е посочено, че се касае за управление на МПС от страна на жалбоподателя в конкретния казус, при което той ползвал мобилен телефон без устройство свободни ръце. Ето защо не е нужно и по т.3 от акта и НП отново изрично да се сочи, че именно заради ползването при управлението на МПС на този телефон е санкциониран и с глоба от 50 лв. фактите ясно са описани и с това не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Правилно е приложена и санкционната норма за това нарушение извършено също чрез действие от него, тъй като закона запретява не само говоренето по мобилен телефон без съответното устройство свободни ръце, но каквото и да е ползване на същото.

3

Като не е спазил горното, жалбоподателя е реализирал и това му вменено нарушение. В чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е предвидено наказание глоба в абсолютно определен размер от 50 лева, което изключва възможността за дискреция. В тази част също следва НП да бъде потвърдено.

Не е основателно възражението на жалбоподателя, че случая бил маловажен по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН. Всъщност в процесния казус се касае за две нарушения, които са пряко свързани с безопасността на движение, тъй като след като МПС не е регистрирано по съответния ред, това включва редица неясноти досежно неговата безопасност и изправност за движение по пътната мрежа. На следващо място ползването на телефона – в случая чрез провеждането на разговор без устройство , което оставя свободни ръцете на водача, то съща се създава предпоставка за ПТП. Не на последно място установи се, че е имало и трето неустановено лице като пътник при жалбоподателя, с което обществената опасност на извършеното е завишена, тъй като потенциално и то е било изложено на опасност. В този смисъл тези нарушения не са с по-ниска степен на опасност от други от същия вид, та да се приложи нормата на чл.28 б.а ЗАНН / към момента на деянието/ в настоящия случай.

От друга страна Съдът намира, че е допуснато особено съществено процесуално нарушение, което е основание за частична отмяна на процесното НП. Нито в АУАН, нито в НП е посочено каква категория СУМПС е следвало да има жалбоподателя за управлението на посоченото МПС. Последното не може да се изведе и от описаните белези на същото. Съответните категории са описани в чл.150а ЗДВП, но според белезите на МПС известнипо делото не може да се определи какво СУМПС е било нужно, тъй като е възможно това да е „А1“ или пък „А“.Действително С. не е представил, а и от справката за водач / нарушител е видно, че той няма никакво СУМПС, но все пак при вменяването на определено деяние като нарушение, би следвало ясно да се посочи какво точно е следвало да бъде поведението на дееца, ерго каква категория СУМПС следва да притежава, за да управлява процесната триколка, а и дали изобщо за управлението и е било нужно такова. Доколкото такива факти не могат да се изведат дори по тълкувателен път от съдържанието на акта и НП, то настоящата инстанция намира, че горното нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя и той не може да организира ефективна защита. Последното налага отмяна на процесното НП 4 досежно вмененето нарушение по чл.150 ЗДвП. Това е нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН, което не може да се санира. В тази връзка следва да се допълни, че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска саниране на пороци допуснати в АУАН, но не и в НП, тъй като последното е правораздавателен акт.

С оглед на този изход на делото жалбоподателя има право на разноски съгласно нормата на чл.63д ЗАНН, а такива са своевременно поискани.

Същите следва да се определят по съразмерност. Видно от приложения списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, той е направил такива в размер на 300 лева. Това е минимума, който не може да бъде намален въпреки направеното възражение от въззиваемата страна. Така сумата от 164 лева следва да се присъди в полза на жалбоподателя и в тежест на ОДМВР Пловдив.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 21-1030-010427/04.11.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, В ЧАСТТА с което на К. Н. С., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”********” №* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на К. Н. С., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”********” №* сумата от 164 лева разноски по делото за повереник пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5