Решение № 203 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100502390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25138584/14.09.2021 г., уточнена с жалба от 26.01.2023 г., на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 20177129/26.08.2021 г., поправено с решение № 20071068/12.12.2022 г., по гр. д. № 60845/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 154 състав, с което Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София, e осъдена да заплати на ЗАД „А.“ АД на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 593,70 лева – изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, състояло се на 18.07.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1236,09 лева – лихва за забава върху главницата за периода 03.05.2019 г.

– 08.12.2020 г., и разноски по делото в размер на 683,75 лева.

С въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Сочи се, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са налице безспорни доказателства за наличието на настъпило ПТП. Оспорва се изводът на районния съд, че не е налице съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, предвид липсата на данни собственикът на автомобила/застраховащото лице да е уведомил органите на КАТ, сектор „Пътна полиция”, в района на ПТП. Поддържа се, че в случая е следвало местопроизшествието да бъде посетено от службите на МВР, тъй като от заключението на изслушаната по делото САТЕ се установило, че при така описаните увреждания по автомобила в неговата предна лява ходова част той не е имал техническа възможност да се 1 придвижва на собствен ход. Поради това неправилно били възприети показанията на разпитания по делото водач на автомобила, явяващ се заинтересован свидетел, че след произшествието същият е бил в движение. Дори да се допусне, че автомобилът все пак е продължил на собствен ход, следвал извод, че описанието на увредените вследствие на ПТП негови части не отговаря на реалните щети. Поддържа се, че процесният случай не попада в изключението на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Сочи се, че липсата на надлежно съставен протокол за ПТП лишава застрахователя от възможността да направи преценка относно обстоятелствата, при които е настъпила щетата, и е изплатил обезщетението единствено на база декларираните от водача данни за мястото и механизма на ПТП и представената от него снимка на евентуалното място, за която не е ясно кога и от кого е направена. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил данните за наличие на действаща в участъка знакова сигнализация към момента на ПТП, при наличието на която водачът следвало да се движи със скорост 30 км/ч, като при спазване на въведеното ограничение, дори действително да е имало скален къс в процесния участък, той би бил преодолимо препятствие. Поради това се поддържа, че водачът е имал основна вина за настъпване на ПТП, тъй като е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата. По тези съображения въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „А.“ АД, чрез юрисконсулт М.Р., с доводи за неоснователност на жалбата и искане тя да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Решението е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

В предмета на делото са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя 2 на работата на трето за спора лице. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Въззивният състав споделя изводите на СРС, че уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец; настъпване на застрахователното събитие вследствие на виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че между „Уникредит Лиинг” ЕАД, като застрахован, и ЗАД „А.” е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско” и „Злополука”, обективиран в застрахователна полица № 000632958, с период на покритие от 10.03.2018 г. до 09.03.2019 г., при покрити рискове клауза „П” – пълно каско, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер”, с рег. № *******.

Видно от ангажираните писмени доказателства, М.Б.Г. е уведомил застрахователя за настъпило ПТП с уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” и декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пълното платно, и двете от 18.07.2018 г. Водачът е посочил, че на 18.07.2018 г. на пътя между с. Борима и с. Старо село се е ударил с предно дясно колело в паднал голям камък на пътя, който не е успял да избегне, тъй като в насрещното платно в този момент е имало друго МПС, както и че се е опитал да не мине фронтално, за да не удари картера на автомобила.

Във връзка с това уведомление е образувана преписка по щета № 10018030120460.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“, е извършил опис на щетите и са направени снимки за увредените части. Въз основа на издадено от застрахователя възлагателно писмо е извършен ремонт във фирмен сервиз, като след получаване на фактури № 7043362/20.09.2018 г. и № 6073426/20.09.2018 г. от „ТМ Ауто” ЕООД, както и фактура № 3138/18.07.2018 г. от „Л.” ЕООД, застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 7593,70 лева (видно от платежни нареждания от 27.12.2018 г. и 18.03.2019 г.).

На 19.04.2019 г. застрахователят е отправил регресна покана до Агенция „Пътна инфраструктура”, ОПУ – Ловеч, получена на 25.04.2019 г., за възстановяване на сума в общ 3 размер на 7593,70 лева в седемдневен срок от получаване на поканата. С отговор от 09.05.2019 г. ответникът е отказал да заплати претендираното обезщетение.

Съгласно заключението на вещото лице инж. В.Д., изготвено въз основа на писмените доказателства по делото, при описания в застрахователната преписка механизъм (преминаване с предна дясна гума на препятствие на пътното платно) технически е възможно да бъдат получени описаните в изготвения от застрахователя опис щети по л.а.

„Тойота Ленд Круизер”, с рег. № *******. Вещото лице е посочило, че при описаните увреждания в предната лява ходова част автомобилът не е имал техническа възможност да се придвижва на собствен ход. Посочено е още, че вложените нови части, материали и труд отговарят на пазарните цени на фирмен сервиз към датата на застрахователното събитие.

Вещото лице е посочило, че от писмените доказателства не може да се определи точно мястото на удара, но максимално разрешената скорост извън населени места, какъвто е процесният участък, е 90 км/ч.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят М.Б. – водач на увредения автомобил, който установява, че на 18.07.2018 г., около 17.00 часа, пътувал по пътя от с.

Борима към с. Старо село, където имало поредица от завои. На платното на един от завоите било паднало обемисто парче скала, с размери около 60-80-60 см. Свидетелят сочи, че скалата била точно на завоя и не е имал възможност да я избегне, защото в насрещното платно се движил друг автомобил; че е ударил препятствието с дясното предно колело на автомобила; че вследствие на удара камъкът се разтрошил. Водачът спрял малко по-напред, за да се изнесе от района на завоя, където има видимост, за да не предизвика следващо ПТП.

Въпреки уврежданията на автомобила, успял да се прибере на собствен ход към гр. София.

Сочи, че не са били налице знаци, обозначаващи паднали камъни, както и че поради многото завои в участъка не може да се шофира с повече от 50 км/ч.

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, в това число заключението на приетата по делото САТЕ и свидетелските показания, въззивният състав приема за установен следния механизъм на ПТП – на 18.07.2018 г. , около 17.00 часа, при движение на л. а. „Ланд Круизер”, с рег. № ******* , управляван от М.Б.Г., по път III — 402, с посока на движение от с. Борима към с. Старо село, попада с предна дясна гума на обемисто парче скала на пътното платно за движение. Вследствие на удара са увредени преден десен мост, предна броня, предна дясна джанта и разкъсана гума, тоест установява се и наличието на причинно-следствена връзка на повредите по застрахованото имущество с този механизъм.

По отношение на възражението на ответника-въззивник за наличие на съпричиняване от страна на водача на л. а. „Ланд Круизер” поради неуведомяване на надлежните органи, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, 4 свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗДвП), а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП). Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди (т. 8).