Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15214 от 29.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2612/2025
Вид
Решение № 15214
Подписан
29.07.2026
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15214 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело № 20251110102612 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба на Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес:

........., срещу „.........“ АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. ............., с която са предявени за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ............ г., като протИ.речащ на закона, и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 500,00 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителния Договор за потребителски кредит № ............ г., изменен с Анекс № ........../07.04.2024 г., ведно със законната лихва за подаване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 30.06.2023 г. между ищеца Л. Л. Н. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „.........“ АД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ............ г. чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Съгласно т. 1.1. от него, кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на сключения договор, Приложенията и анексите към него, Общите условия, приложими към договори за потребителски кредит, и погасителния план да усвои и върне предоставения му кредит, както и да заплати на кредитора уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита. Ищецът твърди, че кредиторът не му е предоставил екземпляр от общите условия и стандартен европейски формуляр (СЕФ). Посочва, че на 07.04.2024 г. страните са сключили анекс № .......... към договора за кредит, чрез който са удължили срока за погасяване на задълженията.

Към анекса е приложен погасителен план, видно от който основните параметри на договора за кредит са, както следва: 1./ размер на кредита: 2 000,00 лева; 2./ срок на погасяване на кредита: 07.04.2026 г.; 3./ размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 256.25 лева; 4./ брой вноски: 24; 5./ годишна лихва за ползване на кредита: 45.56 %; 6./ дължима сума: 3 233.04 лева; 7./ годишен процент на разходите (ГПР) по кредита: 65 % 8./ такса в размер на 150,00 лева, без посочване на какво основание се начислява. Ищецът поддържа, че 1 в договора за потребителски кредит липсва клауза, според която кредиторът да е поискал от него предоставяне на обезпечение, но същевременно в Погасителния план се констатира наличие на предвидена неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 916,96 лева, която кредиторът е разсрочил към погасителните вноски, и която е в размер по-голям от отпуснатия кредит. Твърди, че въпросната неустойка не е включена при определяне на ГПР по договора, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 65 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението, наречено „неустойка“. Счита, че тази неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и води до неоснователно обогатяване на последния.

Намира, че в договора за кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, чрез посочване кои компонентни са включени в него и как се формира той като %.

Поддържа, че неясното определяне на ГПР представлява самостоятелно основание за прогласяване на нищожността на договора за кредит. Наред с това, изтъква, че процесната неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че неусточената клауза е уговорена в протИ.речие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка, и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Чрез нея се заобикаля и изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 16 ЗПК. Посочва, че в т. 5.2 от договора е посочено, че тази клауза е за събиране на такса от потребителя в общ размер на 150,00 лева, която също е предвидено да се разсрочва към всяка погасителна вноска в размер на 6.25 лева.

Изтъква, че това е такса, която се събира предварително и представлява такса за разход за извънсъдебно събиране на просрочен кредит. Навежда твърдение, че е извършил 9 броя плащания в полза на ответното дружество на суми в общ размер на 2 342,25 лева. Отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това. Предвид недействителността на договора за кредит, счита, че сумите над чистата стойност на кредита са недължимо платени, поради което предявява и иск за връщане на сумата от 500,00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „.........“ АД, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва фактическите твърдения на ищеца за извършени в полза на ответното дружество плащания на недължими суми. Навежда възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, за сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № .......... към Договор за потребителски кредит № ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 1 713,75 лева, представляващо чистата стойност на Анекс № .......... към Договор за потребителски кредит № ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се навежда фактически твърдения, че на 30.06.2023 г. между „.........“ АД, в качеството на кредитор, и Л. Л. Н., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 577768 по реда на ЗПФУР. На 07.04.2024 г. между страните е сключен Анекс № .......... към Договор за кредит № 577768, съгласно който кредитополучателят е получил от кредитодора паричен заем в размер на сумата 2 000,00 лева, срещу насрещно задължение да я върне на 24 броя месечни погасителните вноски, 2 първата от които платима на 08.04.2024 г., а последната – в срок до 07.04.2026 г., при условията договорени между страните. Изтъква, че се касае за две отделни правоотношения, по всяко едно от които кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит при различни параметри, с отделен погасителен план и приложения към него, като с Анекса от 07.04.2024 г. е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит от 30.06.2023 г. Ищецът по насрещния иск поддържа, че кредитополучателят не е изпълнил задължението за плащане на изискуемите суми по Анекс № .........., поради което се позовава на чл. 11, б. а) от Общите Условия на „.........“ АД и с връчване на препис от НИМ на кредитополучателя обявява Анекс № .......... за предсрочно изискуем. Моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1713.75 лева, частично от 2 000,00 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Анекс № .........., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, евентуално сумата в размер на 1713.75 лева, представляваща чистата остатъчна стойност на кредита по Анекс № .........., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от Л.

Л. Н., с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени и приети като доказателства Договор за потребителски кредит № ............ г. (л. 103 – 107), Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ............ г. (л. 109 – 111), Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ............ г. (л. 112 – 113), Погасителен план към договор за потребителски кредит № ............ г. (л. 114 – 115) и СЕФ към него, от които по несъмнен начин се установява, че между „.........“ АД, като кредитодател, и Л. Л. Н., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 2 000,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата чрез плащане на 24 броя месечни вноски в срок до 30.06.2025 г., първата от които платима на 30.07.2023 г., а последната – на 30.06.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при факсиран лихвен процент в размер на 36,68 % и годишен процент на разходите от 49,00 %. В Приложение № 1 към договора за кредит е посочено, че размерът на погасителната вноска възлиза на 122,97 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение – на 257,00 лева. Общо дължимата сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита, възлиза на 2 951,28 лева.

Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ поръчителство на 2 физически лица, или 2./ банкова гаранция в размер на 2 951,28 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.

Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. трето от Приложение № 5 към договора поръчителите трябва да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да отговоря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1 500 лева, да бъдат лица над 20годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. и такъв със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, или ако имат – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по3 лош от „редовен“. В изречение четвърто на същата клауза е посочено, че кредитодателят не е длъжен и може по своя преценка, с оглед на надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, да откаже предложените от кредитополучателя поръчители.

Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 4,40 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита.