Решение № 659 от 05.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10499/2023
- Вид
- Решение № 659
- Подписан
- 05.02.2024
- В сила
- 05.02.2024
- Състав
- Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 , т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 659 гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100510499 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 , т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Столична община срещу Разпореждане от 03.08.2023 г. по изпълнително дело № 20238380403149 по описа на ЧСИ М.Б., вписан под № 838 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на размера на приетите разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение на взискателя.
В жалбата се поддържа, че адвокатско възнаграждение е неправилно определено и прекомерно. Жалбоподателят излага твърдения, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал действия по защита и съдействие, както и такива с цел удовлетворяване на вземането, а само е депозирал молба за образуване на изпълнително дело. Счита адвокатския хонорар за прекомерен и несъобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет (НМРАВ). Моли съда да намали неговия размер до 200 лева, като съответно се произнесе по същество и относно 1 пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят е подал възражение, с което оспорва жалбата на длъжника като неоснователна. Поддържа, че размерът на уговореното възнаграждение е съответен на действията на процесуалния представител, които не се изчерпват само с образуване на изпълнително дело, а продължават и след това. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Счита, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение. Моли жалбата да се остави без уважение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Производството по изпълнително дело № 20238380403149 по описа на ЧСИ М.Б., вписан под № 838 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, е образувано на 26.07.2023 г. по молба на Н.В., действаща чрез адвокат В.Ю.З.. С молбата било направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист № 1735 от 02.05.2023 г. срещу Столична община в размер на 300 лева, както и за заплащане на сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.
Възложено било на съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на Столична община.
Към молбата бил представен и горепосочения изпълнителен лист, издаден по административно-наказателно дело № 20221110206514/2022 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 13-ти състав, в полза на Н.В., с който в тежест на жалбоподателя Столична община била възложена сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото.
Приложени са също така пълномощно и договор за правна помощ и процесуално представителство, сключен на 21.07.2023 г. Уговорено е, че договорът служи като разписка за платено в брой на същата дата възнаграждение в размер на 400 лева
2
Видно от приложеното изпълнително дело, съгласно разпореждане от 26.07.2023 г., ЧСИ М.Б. е приел следните разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на адв. В.З. и авансови такси в размер на 48 лева с ДДС, като същите били внесени от взискателя.
Частният съдебен изпълнител поканил длъжника да изпълни доброволно задължението си, за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 27.07.2023 г. В поканата за доброволно изпълнение освен гореспоменатите суми били включени и 84 лева, представляващи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът възразил по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, както и по отношение на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С обжалвано разпореждане от 03.08.2023 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетите по изпълнителното дело разноски.
Разпореждането било съобщено на длъжника на 09.08.2023 г., а жалбата срещу него била подадена на 18.08.2023 г.
Видно от представено извлечение за банков превод към ЧСИ М.Б., задължението на Столична община в размер на 832 лева е платено на 11.08.2023 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт на ЧСИ съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл.
433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
3
Отговорността за разноски включва не само разноските в производството (разноски в тесен смисъл), но и възнаграждението за един адвокат. Страните могат свободно да уговорят размера на адвокатското възнаграждение, като следва да съобразят предвидените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет (НМРАВ). Както в исковото, така и в изпълнителното производство, съществува процесуалната възможност за насрещната страна да поиска намаляване на възнаграждението поради прекомерност съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител. Актът, с който съдебният изпълнител се произнася, подлежи на съдебен контрол пред съда.
В чл. 10 от НМРАВ са уредени минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела. С оглед данните по делото в настоящият случай адвокатското възнаграждение на страната на взискателя е определено съобразно правилата на чл. 10, т. 1 и 2 от НМРАВ, според което за образуване на изпълнителното дело са начислени 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 200 лева, изчислени като половината от таксата по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. В жалбата се твърди прекомерност на адвокатския хонорар поради ниската правна и фактическа сложност на делото и липсата на процесуални действия от страна на представителя адв. В.З., освен подадената молба за образуването му.
В действителност налице е единствено подадена молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело, като липсват доказателства, от които да е видно, че процесуалният представител на взискателя е извършил и понататъшни действия. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че задължението е изцяло погасено в хода на процеса, макар и един ден след изтичането на срока за доброволно изпълнение, се налага извод, че няма необходимост от последващи действия по събиране на вземането, след разрешаването на настоящия спор за разноските.
Въз основа на горното съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до посочения в чл. 10, т. 1 от НМРАВ размер, а 4 именно до 200 лева
По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ същата се изчислява върху материалния интерес, който включва единствено сумите по изпълнителния лист, но не и авансово събираните такса и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В конкретния случай пропорционалната такса е изчислена не само върху сумите, обективирани в изпълнителния лист, но и върху обикновените такси и присъдения адвокатски хонорар.
С оглед на това съдът смята, че пропорционалната такса следва да бъде намалена от 84 лева с ДДС на 36 лева с ДДС.
По разноските:
Налице е претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски от страна на жалбоподателя. Същата се явява неоснователна, тъй като по делата за обжалване действията на съдебния изпълнител чл. 78 от ГПК не намира приложение. Това е така поради естеството на производството, в което предмет на съдебен контрол е законосъобразността на действията и актовете по принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Последният не е страна в производството по чл. 435-438 от ГПК и защитата на страната, сторила разноски по дело за обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител, следва да се осъществи по общия исков ред с предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.08.2023 г. по изпълнително дело № 20238380403149 по описа на ЧСИ М.Б., вписан под № 838 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на размера на приетите разноски в изпълнителното производство, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя Н.В. по изпълнително дело № 20238380403149 по описа на ЧСИ М.Б., вписан под № 838 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, дължимо от Столична Община от 400 лева 5 на 200 лева
НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дъжлима от длъжника Столична община по изпълнително дело № 20238380403149 при ЧСИ М.Б., вписан под № 838 в КМЧСИ и с район на действие СГС, от 84 лева на 36 лева с вкл. ДДС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Столична община за присъждане на сторените по водене на настоящото дело разноски.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6