Решение № 443 от 17.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. ** Загора, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000503 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на * * против решение №468 от 27.05.2024 г., постановено по гр.д. №162/2023г. по описа на Районен съд – ***, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ** частични искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на М. Д. В. и П. Т. Д., че му дължат солидарно сумата от 3000 лева за главница от съдебно предявена част от невърната главница от 47 947.74 лева по предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит № 19R-L312028/10.07.2019 г., с 2000 лева за съдебно предявена част от неплатена за периода от 10.07.2019 г. до 15.12.2021 г. договорна лихва от 4199.19 лева по същия кредит, и законна лихва върху главницата от 05.10.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 2060/06.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по частно гражданско дело № 4667 по описа за 2022 г. на **, както и искането на **, за присъждане на сторените по настоящото дело и по ч.гр.д. № 4667 по описа за 2022 г. на ** разноски.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на 1 обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка.

Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемите чрез адв. С., в който се взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. ** Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№4667/2022 г. по описа на **, по искане на ** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2060/06.10.2022 г. срещу длъжниците М. Д. В. и П. Т. Д. за следните суми: 3 000лв.– претендирана частично главница от общото задължение за главница 47 947.74 лева по договор за потребителски паричен кредит № 19R-L312028/10.07.2019 г., с 2000 лева договорна лихва, частично претендирана от общото задължение за договорна лихва - 4199.19 лева за периода от 10.07.2019 г. до 15.12.2021 г. и законна лихва от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 100 лева за държавна такса – разноски по делото.

Всяка от ответниците е подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е предявил настоящия иск.

Ищецът ** моли съда да признае за установено по отношение на ответниците М. Д. В. и П. Т. Д., че дължат на ** солидарно сумата от 3 000лв. лева за главница от съдебно предявена част от неплатената главница от 47947.74 лева по предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски паричен кредит №19R-L312028/10.07.2019 г., с 2000 лева за съдебно предявена част от възнаградителната лихва от 4199.19 лева по същия кредит, и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 4667 по описа за 2

2022 г. на **. Претендира сторените в заповедното и първоинстанционното производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.

По делото не е спорно, че на 10.07.2019 г. между „**** и М. Д. В. – кредитополучател, и П. Т. Д. - солидарен длъжник е сключен договор за потребителски кредит № 19RL312028/10.07.2019 г., по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 52 000 лева, за покриване на потребителски нужди, а кредитополучателят се задължил да възстанови получената в кредит сума на 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от договора (чл. 4.1.). Уговорен е променлив годишен лихвен процент към редовен дълг в размер на 4,9 %, формиран от сбора от РЛП - 0,2 % към момента на сключване на договора и фиксирана надбавка от 4,7 %.

Годишният процент на разходите, към датата на отпускане на кредита е в размер на 5,3 %.

От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г. се установява, че *** е прехвърлила на ** вземането си от М. Д. В. и П. Т..

Между *** и „***“ е договорено, че ** в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г. от свое име и за своя сметка ще уведомява длъжниците за извършената цесия. От своя страна ** е преупълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да извършат уведомяването.

По делото са представени уведомления до ответниците за извършеното прехвърляне на парични вземания, както и писмени уведомления за предсрочна изискуемост, с които им е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, с указание, че в противен случай, задължението ще бъде претендирано в пълен размер по съдебен ред. Писмото, изпратено до първата ответница, е получено лично от нея на 06.07.2022 г., а писмото,, изпратено до втората ответница, е получено от дъщеря й – първата ответница, на 08.07.2022 г.

Видно от приетата в първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза, предоставеният от *** на М. Д. В. по договор № 3

19R L312028/10.07.2019 г. потребителски кредит в размер на 52 000 лв. е усвоен от ответницата по банков път на 11.07.2019 г. Начислената на ответницата възнаградителна лихва за ползването на процесния кредит е съответна на уговорения в договора лихвен процент по кредита в размер на 4,9 %.

При извършената справка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че по процесния договор са извършени 12 плащания в общ размер на 6 667.89 лв., като с направените вноски *** е погасила задължения за главница - 4 253.07 лв., договорна лихва - 2 168.85 лв., лихви за просрочие 65.97 лв. и разноски в размер на 180.00 лв.

Експертът посочва, че от страна на *** са цедирани на ищеца „*** ЕООД вземания в размер на 52666.93 лв., в т.ч. по видове както следва: главница - 47 947.74 лв. и договорна лихва - 4 719.19 лв.

Задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми от ищеца, считано от 21.07.2022 г. поради незаплащане на суми в общ размер на 16 789.77 лв., представляващи частично задължение по вноска номер 8 или 337.69 лв. и изцяло задължения по вноски с номера от 9 до 37 включително или 16 452.08 лв. Обявяването е извършено с Писмо от 21.06.2022 г., ответниците са уведомени за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост, връчено им с известие за доставяне ИД PS 6040 0052BL U от 06.07.2022 г. и известие за доставяне ИД PS 6040 0052BN W от 08.07.2022 г.

Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, непогасените падежирали вноски за главница по процесния договор за кредит са в общ размер на 16 789.77 лв., представляващи частично задължение по вноска 8 (337.69 лв.) и изцяло вноски от 9 до 37 включително (16 452.08 лв.).

При извършената проверка са констатирани погашения при ищеца „*** ЕООД от страна на ответницата във връзка с процесния договор в общ размер на 1 100.00 лв. С постъпилата сума ищецът погасил задължения по договора както следва: главница - 200.81 лв., договорна лихва - 719.19 лв. и разноски

- 180.00 лв. след извършените погашения размерът на дълга е както следва: главница - 47 746,93 лв., договорна лихва - 4 000 лв.

Установено е, че използваният за процесния договор размер на шрифта е Arial Narrow 12 pt.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен, съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

При служебно извършената проверка относно действителността на процесния договор съдът установи на първо място, че не е спазена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК . Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за спазване изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПК , а именно за предварително оповестената съществена за потребителя преддоговорна информация, съдържаща се в стандартния формуляр, изискуем по чл. 5, ал.2 от ЗПК. Липсата на удостоверяване на това обстоятелство прави невъзможно съдът да прецени дали ответниците са били предварително запознати с параметрите на сключения договор.

Съгласно разпоредбата на чл.11, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа "условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването", а съгласно т. 12 – договорът за потребителски кредит съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения 5 процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени, съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно договора за кредит.

В случая, договорът за кредит е сключен при лихвен процент, който не е фиксиран, а променлив, поради което е необходимо да се разграничава каква част от месечната вноска е предназначена да погаси главница и каква частлихвата, т. е. законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е нарушено.

Договорът не съдържа погасителен план с разбивки за дължими вноски, лихви, разноски и каква част остава непогасена след всяка вноска.

На следващо място, видно от процесния договор за потребителски заем, формално фигурира размерът на ГПР – 5,3 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани със сключения договор.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи, като за потребителя не става ясно какво се включва в общите му разходи, настоящи или бъдещи.