Определение № 4516 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4516 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20258002103132 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Ю. Ю. К., с адрес в гр. Петрич, чрез адв. Г. К., против решение № 519 от 24 април 2025 г., постановено по в.гр.д. № 3187/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение № 340 от 27 юни 2024 г., постановено по гр.д. № 891/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и като краен резултат К. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. Н.

Г. следните суми: сумата от 14800 евро (10000 евро + 2 % от 10000 евро за 24 месеца), представляваща дължима неустойка за неизпълнение съгласно чл. 3 от сключения между тях на 18.02.2016 г. договор, както и сумата от 2220 евро (1500 евро + 2 % от 1500 евро за 24 месеца), представляваща дължима неустойка за неизпълнение съгласно т. 3 от сключения между тях на 17.11.2017 г. договор, ведно със законна лихва върху присъдените суми, считано от момента на подаване на исковата молба (18.07.2022 г.).

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Съдът неправилно приел, че отношенията между страните произтичат от ненаименуван договор по силата на чл. 9 ЗЗД, въпреки че от съдържанието на сключения договор следвало, че той е такъв за гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД. Така съдът възприел погрешна правна квалификация на иска, а изводите му не съответствали на съдържанието на договора. В действителност страните уговорили да обединят своите усилия с цел реализирането на печалба, която да разпределят помежду си. Тъй като обаче печалба не била реализирана, не били налице предпоставките на чл. 359, ал. 1 ЗЗД и искът на ищеца бил неоснователен. При условията на евентуалност порокът на решението се определя като съществено нарушение на материалния закон. Излагат се още 1 доводи за нарушение на процесуалния закон, доколкото въззивният съд не уведомил своевременно страните, че възприема различна правна квалификация от тази на първата инстанция, а изложил мотиви за това едва в решението. Оспорва се изводът на съда, че жалбоподателката следвало да уведоми другата страна по договора за възникването на форсмажорни обстоятелства, за да се освободи от отговорността да плати неустойка за неизпълнение; съдът тълкувал закона превратно, тъй като страните не са уговаряли жалбоподателката да носи последиците от невиновно неизпълнение, поради което се прилагало общото правило на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.

Съдът не отчитал факта, че по време на действието на договора от 2016 г. са влезли в сила заповеди на директора на ОБДХ – Благоевград, съгласно които в района на фермата на жалбоподателката се забранявали пазари, изложби и продажби на едри животни; тези заповеди, както и внезапното заболяване на животните, представлявали форсмажорни обстоятелства, които водели до невиновна невъзможност за изпълнение на договора. Жалбоподателката нямала задължение да уведомява своевременно насрещната страна за възникналите форсмажорни обстоятелства, нито било необходимо да представя доказателства, че фермата й е поставена под карантина, както е приел съдът. Освен това липсвало възражение от ищеца по делото, че не е уведомен за форсмажорните обстоятелства. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Ответницата Ю. Ю. К. не взема становище по касационната жалба.

По делото е установено, че на 18.02.2016 г. страните са сключили договор за инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност, по силата на който Г. е предоставил на К. сумата от 10000 евро за закупуване на десет крави и десет телета. Съгласно чл. 2 от договора последната е поела задължение за пасене, издръжка, хранене и всяка нужна грижа за тези животни в кравеферма в гр. Петрич, както и задължение да предостави на Г. след приспадане на разходи и облагане с данъци, печалба за първи път след две години (2016 г.2018 г.) в размер не по-малко от 50 % от вложената сума, както и всяка следваща година печалба в размер от 50 % от вложената сума. Договорът е сключен за срок от 7-10 години, с възможност за последващо продължаване, като за инвеститора е предвидена възможност да стане съдружник на К. чрез участие със закупуване на земя или други активи за развитието на дейността.

Изрично в договора е отразено, че сумата от 1000 евро е предадена от ищеца на ответника в момента на подписване на договора, а останалите 9000 евро ще бъдат преведени след седмица по банков път (изпълнението на това задължение се установява от представеното извлечение от платежно нареждане от 22.02.2016 г.). В чл. 3 от договора е отразено, че ако след две години К. не изплати дължимата печалба, се задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс два процента от вложената сума за всеки месец от момента на заплащането на парите. Страните са се споразумели, че договорът може да бъде прекратен при продължително 2 постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие, а както и съобразно общите разпоредби на гражданското законодателство.

От договор за инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност, сключен на 17.11.2017 г., се установява, че страните са декларирали намерението си за сътрудничество в областта на селското стопанство чрез закупуването на две крави. Този договор е сключен за срок от 10 години, с възможност за последващо подновяване, като К. се е задължила да обезпечи: пасене, отглеждане, изхранване и други необходими грижи за крави и телета във ферма в гр. Петрич. Тя е поела и задължение да предостави печалба, след приспадане на разходите и данъците, за първи път след две години - след 31.12.2019 г., до края на м. февруари 2020 г. не по-малко от 50 % от вложените пари, а след това всяка следваща година 50 % от вложените пари. В договора е отразено, че Г. като инвеститор влага сумата от 1500 евро. Уговорено е, че при неизпълнение от страна на К. на задълженията по договора за изплащане на печалба след две години, тя се задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс 2 % от сумата за всеки месец от момента на заплащането на парите. Договорът може да бъде прекратен при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие във връзка с форсмажорни обстоятелства.

По делото са представени покана и обратна разписка, според които ищецът, действащ чрез адв. П., е изпратил чрез куриерска фирма до ответницата покана на 16.06.2021 г. С нея К. е поканена в седмодневен срок от получаването й да му заплати дължимото възнаграждение общо по двата договора. Посочено е, че в случай на неплащане, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД договорите ще се считат за прекратени, в който случай освен дължимите суми за възнаграждение и лихвите за забава на Г. следва да бъдат възстановени и платените суми по договорите, увеличени с 2 % на месец, или по договора от 18.02.2016 г. общо 13000 евро и по договор от 17.11.2017 г. - 1320 евро. На обратната разписка е отбелязано, че получателят отказва да разпише документите и отказва пратката. По делото са представени и заповед № 183 от 08.04.2016 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Благоевград и заповед № РД-1744/28.04.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, че срещу разпространяването на зараза от „нодуларен дерматит“ по едрите преживни животни са забранени продажбата и придвижването на едри преживни животни, отглеждани в животновъдни обекти на територията на няколко общини, в т.ч. Петрич (където е фермата с процесните животни), с изключение на животните, предназначени за клане в месодобивни предприятия на територията на Благоевградска област, както и провеждането на пазари и изложби на животни в същите общини; разпоредено е започването от 28.04.2016 г. на ваксинация на животните в животновъдните обекти, намиращи се в 20 километровите зони около огнищата с констатирани случаи на заболяването „нодуларен дерматит“. Със заповед № РД-11809/14.05.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ е наредено убиване на всички едри 3 преживни животни, болни от болестта, и на контактните с тях животни в констатираните огнища на болестта - в т.ч. в село Марикостиново, община Петрич. От справка от регистъра на БАБХ се установява, че животните, отглеждани във фермата, стопанисвана от К., в периода 28.04.2016 г.28.04.2021 г. са ваксинирани срещу „нодуларен дерматит“ и „син език“.

От показанията на св. Акулиничева се установява, че двамата с Г. са посетили фермата на К., която им предложила да вложат средства в нейното стопанство, като след две години ще им върне половината от тях, след което всяка година ще изплаща по една втора част от заплатените пари като печалба; свидетелката към този момент нямала средства, но Г. се възползвал от предложението и сключил договор с К.; свидетелката познавала още трима души, вложили пари в стопанството за крави; всички й се оплаквали, че се чувстват излъгани от К., която се е криела от тях и е прекъснала отношенията си с тях. От показания на св. Катков, съпруг на ответницата, се установява, че причина за сключването на двата договора между страните е желанието на Г. да инвестира пари срещу печалба, съответно желанието на К. да разшири своето животновъдно стопанство; закупените животни съгласно договорите са отглеждани и до момента на разпита във фермата на ответницата; в края на 2017 г. в България е била забранена търговията и изкарването извън фермите на животни поради разпространението на заболяването „нодурален дерматит“, било унищожено цяло стадо в с. Марикостиново, поради което е било невъзможно да продават животни и да се реализира печалба; карантината продължила до пролетта на 2018 г., откогато започнала да се извършва задължителна ваксинация на животните; поради тази ваксинация бременните крави започнали да абортират и след това не могли да раждат повече; от края на 2018 г. е била установена нова карантина поради друго заболяване по животните – „син език“, поради което и след 2018 г. е била забранена продажбата на животни. Св. Бризгалова сочи, че през м. ноември 2017 г. Г. се срещнал с К. във връзка с подписване между тях на договор; след срещата Г. е казал на свидетелката, че е предал на К. 1500 евро, които е носел със себе си.

Съдът е приел за достоверни показанията на свидетелите с изключение на показанията на Катков в частта, с която същият заявява, че животните са абортирали в резултат на ваксинации, поради които не са могли повече да бъдат заплодени, и че от края на 2018 г. е действала забрана за продажба на животни поради заболяването „син език“, тъй като в тази част неговите показания не кореспондирали с останалите събрани доказателства.

При тези данни според съда основният спорен въпрос касае характера на сключените между страните договори, както и естеството на поетите чрез тях права и задължения на страните. Тълкувайки всички клаузи на договорите, съдът е приел, че страните са сключили съответно на 18.02.2016 г. и на 17.11.2017 г. два договора за инвестиции, чийто вид не е уреден в ЗЗД.

Съдът е разяснил същностните характеристики на този вид договори и е уточнил, че основната им цел е последващото получаване на печалба от инвеститора, която пък произтича от дейността на изпълнителя, в която той е 4 инвестирал. Доколкото правната същност на подобни споразумения може да е много различна, тяхното изпълнение или неизпълнение зависи изцяло от съдържанието на конкретните уговорки. Според съда в случая уговорените права и задължения и в двата договора са насрещни, а не еднопосочни и насочени към постигане на обща цел. Затова процесните договори не били договори за дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД. Съгласно договореното между страните реализирането на печалба от отглеждането на животните е вменено само и единствено като задължение на ответницата К., респ. и отговорността за липсата на печалба е изцяло нейна. Предвидена е и изрична клауза, че едва след изтичане на срока на съответния договор инвеститорът може при негово желание да стане и съдружник на другата страна, като участва в закупуването на земя или други активи за развитието на стопанската дейност. Затова страните по възникналите облигационни правоотношения са инвеститор и изпълнител, а не съдружници в общо обединение. Съдът е приел, че от събраните доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил на ответницата посочените в договорите суми. Последното плащане е оспорено от К., но от нейното поведение – закупуването на двете крави съгласно този договор от 17.11.2017 г., както и от събраните свидетелски показания може да се заключи, че сумата е платена в брой. Ответницата е изпълнила част от задълженията си по договора, като е закупила с инвестираните пари съответния брой крави и телета и е започнала да ги отглежда във фермата си.