Определение № 6053 от 11.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6053 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110153447 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ищеца *********, ЕГН **********, с адрес: ***********, чрез **********, със съдебен адрес: ************ срещу ответника ***********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, осъдителен иск за заплащане на сумата от 8488,40 евро (или 16601,86 лв.), представляващ 1/3 от стойността на извършен неотложен ремонт на обща част (покрив) на сграда с идентификатор ********, находяща се в ******** ***“ ***, за който е взето решение от собствениците на самостоятелните обекти в сградата, ведно със законната лихва В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В същия са развити съображения за нередовност на исковата молба, тъй като изложените факти не можело да се квалифицира иска. Това възражение е неоснователно. Ищецът е изложил подробно и последователно фактите и обстоятелствата, от които произтичат неговите права, като съдът е този, който дава правната квалификация. Същевременно въпросът дали в случая е налице етажна собственост, за която приложение намира ЗУЕС или не е правен, като съдът с акта по същество ще извърши преценка дали това решение обвързва или не неучаствалия в общото събрание съсобственик.

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Съдът намира, че за установяването на извършените *** по отношение на покрива, тяхната необходимост, стойността им, както и стойността на сграда след извършването на ремонта, са необходими специални знания, поради което и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва да се допусне служебна съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставени от съда въпроси.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото лице по която след 1 като се запознае с материалите по делото и при необходимост извърши оглед на имота, да отговори на следните задачи:

1. Да се опишат по вид, местоположение и обем извършените въз основа на приложените по делото договори за извършване на *** и строителни дейности на покрива на сградата, находяща се с идентификатор ******* по *********, находяща се в ******** ****

2. Всички ли ремонтни дейности са били необходими съгласно нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, за отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея?

3. Всички ли ремонти дейности по покрива са били необходими за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, преминаващи покрай сградата?

4. Каква е средната пазарна цена на извършените ремонтни дейности към момента на извършването им?

5. Каква би била средната пазарна стойност на сградата преди извършването на ремонтните дейности по покрива и стойността на сградата след извършване на ремонта на покрива към момента на изготвяне на заключението.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещото лице в общ размер на 650 евро, вносим от ищеца, който носи доказателствената тежест за фактите, които ще се установяват посредством заключението, вносим в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че ако не представи в срок документ за внесен депозит за вещото лице, съответната сума ще бъде събрана от него принудително по реда на чл. 77 ГПК.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по съдебно-техническата и оценителна експертиза **********, със специалност: промишлено и гражданско строителство – технология, оценител на недвижими имоти, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за извършване на експертизата, включително чрез предоставяне на необходимия достъп до сградата, като в противен случай поведението им ще бъде преценявано съгласно 161 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.03.2026 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че същият е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.3, находящ се в ******** ***“ ***, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, ***,брой нива на обекта: 1, площ 108 кв.м., прилежащи части: 1/3 идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта – *******.2, над обекта: няма, който е придобил на 07.02.2018 г. по силата на нотариален акт за покупко-продажба. Сочи, че други собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ******* са ответникът, който притежава правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *******.2 заедно с 1/3 идеална сат от поземлен 2 имот с идентификатор **********, ********, които са собственици с равни квоти на самостоятелен обект с идентификатор *******.1, а ********* е собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор **********. Ищецът сочи, че след закупуването на апартамента установил, че покривът на сградата е компрометиран, тече и има опасност от срутване, което е и потенциално опасно за преминаващите покрай сградата. В тази връзка твърди, че убедил останалите етажни собственици, че е необходим неотложен ремонт на покрива. Изготвено било конструктивно становище за незабавен ремонт, като главния архитект на ******** бил уведомен и били направени необходимите съгласувания. Ищецът твърди, че в периода от 2022 г. до 2023 г. не е живял в България, поради което упълномощил сина си ******** да извърши всички дейности, свързани с ремонта. Поддържа, че за извършване на ремонта било взето решение с мнозинство на присъствалите етажни собственици, като е одобрена оферта и подписан договор с избраните изпълнители. Ремонтът бил извършен през пролетта на 2023 г. Съгласно отчет за извършените *** разходите за извършването на ремонта възлезли на 49805,60 лв., от които всеки собственик на самостоятелен обект дължи 1/3, или по 16601,86 лв. Сочи, че стойността на целия ремонт е заплатена от ищеца, чрез неговия син, като единствено собствениците на самостоятелен обект с идентификатор *******.1 са възстановили припадащата се част от разходите. Поддържа, че третия собственик на самостоятелен обект с идентификатор *******.2 – ответникът, въпреки отправената покана не е заплатил дължимата от него част за разходите за извършения ремонт в размер на 16601,86 лв., поради което ги претендира заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която искът се оспорва при възражения, че ищецът не е управител на етажната собственост, поради което няма право да предетндира дължимата от ответника част на извършените разходи за ремонт.

Евентуално ако ищецът претендира възстановяване на платената от него сума за ремонт, възразява че не е изпълнена процедурата, визирана в чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, поради което счита, че искът е преждевременно предявен. Оспорва да е обвързан от решението, взето от останалите собственици на самостоятелни обекти за извършване на ремонт на покрива, тъй като в случая самостоятелните обекти в сграда не са повече от три. В този смисъл счита, че приложение в отношенията между собствениците намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС и ответникът не би могъл да бъде принуден да участва в разходи за подобрения. Поддържа, че същият би отговарял по правилата на гестията до размера на по-малката сума измежду направените разходи, от лицето което е извършило работата, и сумата, с която се е увеличила стойността на ремонта. Оспорва се ремонтът да е извършен, както и че ищецът е извършил плащането на стойността му в размер на 49805,60 лв. Евентуално сочи, че платената стойност обхваща и други дейности извън ремонта на покрива, каквито не са предмет на настоящата претенция. Оспорва и необходимостта от извършването на цялостен ремонт на покрива на сградата или фасадата й, твърдейки че ако са извършени дейности извън посочените в конструктивното решение (ремонт и реконструкция на гредоред и дървена покривна конструкция), то същите не са били необходими, а представляват подобрение.

Оспорва се и размера на предявения иск като силно завишен и неотговарящ на средните пазарни цени. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

Липсват права и обстоятелства, които са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване 3 факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е налице съсобственост на процесния имот между страните при посочените квоти за ответника, че обща част на съсобствената сграда (покрив) е имала нужда от ремонт и ищецът е предприел действия по извършването на ремонт на покрива, които са били уместни и за които е заплатил посочената в исковата молба сума, както и стойността, с която ответникът се е обогатил.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже релевираните с отговора на исковата молба възражения, в това число, че е заплатил претендираната сума.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. - съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.