Решение № 4557 от 06.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14563/2025
- Вид
- Решение № 4557
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4557 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330114563 по описа за 2025 година
Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Р. К. Ч. твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит №****/**** г., по който му била предоставена сумата 550 лева, която е следвало да върне на 5 месечни вноски при лихвен процент от 36 пункта и ГПР от 32,92 пункта. В чл.29 от договора била уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за обезпечаване на вземането по договора чрез поръчителство или банкова гаранция. Съгласно договора неустойката била определена на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. Неустойката била включена предварително в погасителния план и се изплащала с вноските по него. Така уговорената неустойка представлявала добавък към възнаградителната лихва, като не била индивидуално договорена и уговарянето и представлявало заблуждаваща търговска практика. Предвид това тази клауза били неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП. Ищецът поддържа още, че неправилно бил формиран годишният процент на разходите, тъй като при изчислението му не бил включен размера на уговорената в договора неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че е заплатил на дружеството общо 1306,79 лв. от нея 550 лв. съответствали на получената главница. Предвид недействителността на договора за кредит, разликата от 756,79 лв. била недължимо платена. Поради това се иска да бъде осъден ответника да я върне.
1
Ответникът „Стик-кредит“ ЕООД оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Излага доводи за валидност на договора, като поддържа, че уговорената неустойка не е следвало да бъде включвана в ГПР. Излага доводи, че ищецът е сключил множество договори за кредит и е приел заплащането на неустойката по всички от тях и сам е избрал параметрите на кредита, включително и досежно неустойката. Не оспорва, че е получил плащане в размера посочен от ищеца в исковата молба. Счита обаче, че не дължи връщане, тъй като е налице действителен договор, поради което искът е неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
По делото не се спори и се установява от представените документи, че на **** г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****, по силата на който била представена в заем сумата 550 лв., при определен размер на лихвения процент от 36 пункта и годишен процент на разходите от 32,92 пункта. Дължимата от ответника сума била определена съобразно чл.1, ал.7 от договора на 593,82 лв., като съгласно приложения погасителен план в нея се включвала главницата и възнаградителната лихва. Срокът за погасяване бил определен на пет месеца, като падежите на отделните вноски били посочени в приложения погасителен план /лист 7-11/. Съгласно чл.19 ал.1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, в тридневен от сключването на договора следвало потребителят да представи обезпечение по два алтернативни начина – чрез банкова гаранция или чрез физ. лице поръчител. Поръчителят съгласно чл.20 от общите условия следвало да е дееспособно физическо лице което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да е **** гражданин с постоянно местоживеене в Б.; да бъде с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; да работи по трудово или служебно правоотношение по безсрочен договор и да не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит; както и да е получавал редовно възнаграждението си за последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит; да има минимален брутен доход 1500 лв.; да имат валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца; да няма запис в ЦКР относно просрочия, наблюдение, загуба и др.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодател за доход за шест месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора /лист 43/. При неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.29 от договора заемополучателят дължал неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Неустойката била предварително изчислена и включена в погасителния план към договора, като 2 общият й размер бил 276,23 лв. / лист 11/.
Ищецът е осъществил по договора плащания за общо 1306,79 лв., както следва: на 06.03.2025г. – 215,18 лв.; на 03.05.2025г. – 237,79; на 12.05.2025г. – 310 лв.; на 13.06.2025г. – 250лв.; на 05.07.2025г. – 257,82 лв. Погасяването на сумите не се оспорва от ответника и се установява от представените платежни документи / лист 12-14/ .
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.
Между страните е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че е сключен договор за кредит предоставен от разстояние. Безспорно се установи, че ищецът е получил заетата от кредитора сума – 550 лв.
Договорът е сключен от ищеца в качеството на физическо лице, действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл.11, ал.1 т.10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване.
Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ответника неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката.
Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от 3 това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен.
Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва.
Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.
От гореизложеното следва, че съобразно чл.23 ЗПК ответникът дължи само връщане на чистата сума по кредита, която съответства на главницата.
Не се спори по делото, че ответникът е заплатил общо 1306,79 лв. Остатъкът между тази сума и получената главница /550 лв./ възлиза на 756,79 лв. /386,94 евро/.
Поради недействителността на договора тази сума, като дадена без основание, подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 42,50 лв. / 21,73 евро/ заплатена държавна такса.
Процесуалният представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Ответникът е направил възражение, относно това, че липсват предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, което съдът счита за неоснователно.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение. Съдът намира, че предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото, защитавания материален интерес, броя на проведените заседание, както и обема на предоставената защита размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв следва да се определи на 300 лв. /153,38 евро/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на 4 управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на Р.
К. Ч. ЕГН ********** с адрес с. Х., обл. П., ул. **** № ** сумата 386,94 евро /756,79 лв./ платена без основание от ищеца по недействителен договор за кредит №****/**** г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.09.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 да заплати на Р. К. Ч. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 21,73 евро евро /42,50 лв. / деловодни разноски.
ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 да заплати на **** Я. В. К. с личен № **** с адрес гр.П., бул. Ш. с. № ***, ет.*, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 153,38 евро /300 лв./, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5