Решение № 81 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100500309 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20087275 от 11.04.2023 г. по гр.д.№ 3435 по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 64-ти състав се: ОСЪЖДА Д. М. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1187,35 лв.- цена за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, ул. „****, на 4-ти надземен етаж, ап.13, за периода от м.12.2017 г. до м.02.2020 г., вкл. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.01.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 198,69 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 15.02.2018 г.- 11.01.2021 г., сумата от 129,60 лв.- цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.01.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 226, 32 лв. и изцяло иска за сумата от 25,93 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата 1 дялово разпределение за период на забавата 31.01.2018 г.- 11.01.2021 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, подадена от особения представител на Д. М. П., ответник пред СРС.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, събраните по делото доказателства, както и на морала. Решението било и нищожно, тъй като не било подписано от съдията, който го е постановил. Решението било постановено при посочване в диспозитива на същото на недействителен адрес на ответницата. Неправилно СРС бил кредитирал заключението на вещото лице. Изводите на СРС били неверни в частта, в която било прието, че за да е налице договорна връзка между страните не било необходимо наличието на писмен договор. Това противоречало на Закона за енергетиката, който противно на приетото от СРС, изисквал писмена форма на договора. СРС не бил отразил в решението си, че особения представител бил оспорил наличието на договорна връзка между страните. Сочи, че договор между страните нито бил предлаган за сключване, нито бил подписан. Счита, че ищцовото дружество умишлено не предлага сключване на писмен договор. Това било така, защото да не може потребителя да предложи различни от ОУ, клаузи в договора. Сключването на такъв договор било необходимо като се позовава на ТЗ в частта, уреждаща търговските сделки. СРС не бил посочил в решението си, че от страна на особения представител е направено възражение по въпроса за реално потребеното количество топлинна енергия. Посочил бил, че нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ противоречи на ЗЗП, който се явявал по-благоприятен закон за потребителя. Нарушено било европейското право, което предвиждало да се заплаща само стойността на реално потребената топлинна енергия. Сочи, че в процесния апартамент има само „топлинни разпределители“, а не както било посочено: „апартаментен топломер“. СРС не бил отразил в мотивите си и възраженията по повод липсата на фактура; в случая било представено „съобщение към фактура“. Нарушен бил Закона за счетоводството, Търговския закон и ЗЗД. Следвало да се приеме, че е налице „лъжливо документиране“ . СРС не бил отразил и, че особения представител е изложил детайлни мотиви, че договора за топлинно счетоводство е нищожен поради 2 което бил недействителен. В решението не били изложени мотиви относно третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД .Твърди, че СРС не бил оборил с решението си възраженията в отговора по исковата молба. Не се бил съобразил и с цитираната в отговора по исковата молба съдебна практика.

СРС не бил взел предвид, че на „Топлофикация София“ ЕАД не е следвало да бъде издаван лиценз, защото не отговаряла на законовите изисквания; ищцовото дружество не разполагало с финансово-счетоводен ресурс.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението изцяло и да отхвърли иска.

От въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е постъпил отговор в който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Претенциите му били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение особеният представител на въззивницата е бил уведомен на 02.05. 2023 г. Въззивната жалба е подадена на 15.05.2023 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; въззивникът твърди, че същото е нищожно.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно, защото:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.

3

В конкретния случай не е налице нито една от горепосочените пречки за постановяване на решението.

Липсата на мотиви не води до недопустимост на съдебния акт.

Дали изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на решението.

Според съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписаното решение.

Противно на соченото от процесуалния представител на въззивницата, обжалваното решение е подписано от съдията. На страните се връчва препис от решението като същото не е с подпис на съдията.

Следователно и този довод е неоснователен.

Относно непосочването на „действителния адрес“ на ответницита в диспозитива на решението, това обстоятелство не води нито до недопустимост на решението, нито до неговата нищожност. Евентуално би представлявало основание за провеждане на производство по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка. В конкретния случай такова производство е проведено пред СРС с оглед изричната молба от 02.05.2023 г. на особения представител. С решение от 19.06.2023 г. молбата е оставена без уважени като СРС е посочил, че не се касае до очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на решението служебния адрес на адв.Димитров бил посочен като съдебен адрес на ответницата като се е позовал на чл.40, ал.1 ГПК, както и на чл.47, ал.6 ГПК по реда на който бил назначен адв.Димитров като особен представител на ответницата.

Решението от 19.06.2023 г. като необжалвано е влязло в сила.

По правилността на обжалваното решение:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно отношение - ответницата била собственик на процесния топлоснабден имот по арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ. Собствеността се установявала от представения по делото 4 нот.акт за продажба на недвижим имот № 70, дело № 880 от 2006 г. Липсвали данни ответницата да се е разпоредила с имота. Облигационното отношение било с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършвала при публично известни ОУ- чл.150, ал.1 ЗЕ. В случая били приложими ОУ-2016 г. В случая ищецът бил топлопреносно предприятия и затова нормата на чл.146, ал.1,т.6 ЗЕ не била приложима.

Относно реално потребеното количество топлинна енергия СРС се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, от която се установявало, че в имота е потребено ТЕ за отопление н имот, ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Извършвано било дистанционно отчитане на апартаментния топломер и на водомера за топла вода. Установило се било, че в жилището имало монтирани радиатори, които били присъединени към апартаментния топломер. ТЕ, отдадена от сградна инсталация била отчитана съобразно изискванията на действащата за периода нормативна уредба в областта на енергетиката. Потреблението на топла вода било изчислявано чрез реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода. Редовно било отчислявани технологични разходи на абонатната станция. Общият топломер бил регулярно проверяван за съответствие.

Съгласно заключението на СТЕ стойността на потребената ТЕ възлизала на 1187, 35 лв. Ежемесечно в случая било отчитано и начислявано единствено реално доставеното в имота количество топлинна енергия при извършвания дистанционен отчет. При този отчет нямало прогнозно начисляване на ТЕ, което впоследствие да се коригира чрез изготвяне на изравнителна сметка.

При това положение задълженията били дължими в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнасят по арг. от чл.33, ал.1 ОУ. Плащане на задълженията нито се твърдяло, нито се установявали. Налагал се извод, че ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, който размер е определен на основание чл.162 ГПК на сумата от 198,69 лв. При това положение налагал се извод, че главницата и лихвата за забавеното й плащане следва да се уважат в пълен размер.

Относно стойността на услугата за дялово разпределение СРС е приел, че същото по арг. от чл.22, ал.1 и чл.36 от ОУ е задължение на клиента. Как се формира тази цена било конкретизирано в чл.36 от ОУ. По делото бил представен договор, сключен между третото лице помагач и етажните собственици в сградата, където се намирал процесния топлоснабден имот.

5

Договорът съдържал компонентите и цената на услугата дялово разпределение.- т.7 от договора. При съобразяване с уговорената цена на услугата за процесния период била дължима сумата в размер на 129,60 лв. Тъй като договорът не съдържал срок за плащане на стойността на услугата, както и от страна на ищецът не били ангажирани доказателства за отправена покана до ответницата, то по арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД, следвал извод, че ответницата не е изпаднала в забава по отношение на издължаването на стойността на услугата. При това положение искът за главницата в размер на 129,60 лв. следвало да бъде уважен, а този за лихвата за забавеното й издължаване – отхвърлен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира следното:

Относно наличието на договорна връзка между страните в процеса:

Ответницата е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот, представляващ ап. № 13, находящ се в гр.София, ул.“****, ет.4надземен, аб.№ 392427. Последното се установява от представения по делото нот.акт за продажба № 70 от 29.06.2006 г. /л.28 по делото пред СРС/.

Касае се до потребител-физическо лице и използване на топлинната енергия за битови нужди. При това положение, противно на соченото от особения представител на въззивницата/ответник пред СРС, не е необходимо сключване на писмен договор. Облигационното отношение възниква в хипотезата на приети и публикувани ОУ на топлопреносното предприятие.

С оглед гореизложеното доводите на особения представител на въззивницата за приложение на правилата на ТЗ относно търговските сделки са неоснователни; не се касае до търговска сделка.