Решение № 418 от 09.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пазарджик, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220103302 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: **** – чрез пълномощника си адвокат А. А., със съдебен адрес: *****, срещу „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, с адрес: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов“ № 3.

Ищцата твърди, че на 12.11.2024 г. е сключила Договор за потребителски кредит № 18019875 с ответника „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, за предоставяне на сумата от 1 300,00 лева, като екземпляр от договора не й бил предоставен. По спомени на ищцата, общо дължимата сума била 1 800,00 лева (главница и лихва), разсрочена на 12 анюитетни месечни вноски, съответно ГПР по кредита бил в размер на 49,15 %, а ГЛП – 40,10 %. В договора имало клауза, според която ако ищцата не предоставела в кратък срок допълнително обезпечение на задълженията си, се начислявала неустойка в размер около 1 300,00 лева. Същата се разсрочвала на равни вноски на падежните дати. Твърди, че реалната сума, която й била предоставена била в размер на около 300,00 лева, като останалата част до 1 300,00 лева била удържана за рефинансиране на задължения за неустойка по предходен договор за потребителски кредит, идентичен като процесния откъм клаузи. Излагат се твърдения, че ищцата била заплатила главницата по договора за потребителски кредит и е надплатила суми по него. Според ищцата, предвидената неустойка представлявала скрита лихва и имала за цел да капитализира допълнително отпуснатия ресурс, като тези разходи не били включени в ГПР. Това водело до недействителността на сключения договор, в който смисъл била и константната съдебна практика по договори за потребителски кредит, предвиждащи неустойка. Такова било и тълкуванието на Съда на ЕС по дело С-714/22 за прикриване на разходите по договор за потребителски кредит. Според ищцата, част от сумите платени по тези 1 договори за кредит са получени при изначална липса на основание, като се позовава на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Излага, че при иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът следвало да докаже единствено плащането, а ответникът следвало да докаже основанието, на което задържа сумите. Достатъчно било за редовността на исковата молба ищецът да посочи фактите, въз основа на които произтича търсеното право, а именно да посочи, че е имало договор и да посочи всички параметри, които знае, доколкото се твърди от ищеца, че липсва основание за задържане на сумите от ответника. Позовава се и на това, че потребителите на бързи кредити били много небрежни и не пазели своите договори, което правело защитата на правото им изключителна сложна, в случай че се изисква да се посочват точни параметри на договори, до които ищецът няма достъп. Твърди, че заплатените от нейна страна суми по конкретния договор за кредит в периода от 23.12.2024 г. до 10.06.2025 г., съобразно представените към исковата молба платежни нареждания, били в размер на общо 2 123,15 лева, при дължима главница от 1 300,00 лева, като сумата която надплатила била разликата между посочените суми или сумата от общо 823,15 лева. Поради недействителността на договора за кредит и на основание чл. 23 от ЗПК счита, че посочената сума от 823,15 лева била платена при изначална липса на основание. Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 823,15 лева, платени при изначална липса на основание.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, чрез пълномощника си адвокат А. А., оспорва исковата претенция като неоснователна. Сочи, че ищцата не е представила доказателства за съществуването и съдържанието на посочения договор за потребителски кредит № 18019875/12.11.2024 г., на който основава претенцията си за недействителност. Твърденията за ГПР, ГЛП, размерът на неустойката и клаузите за обезпечение се основавали на спомени на ищцата, което било недостатъчно за установяване на валидно правно основание на иска. Липсата на договора правела невъзможна преценката на съда по отношение твърденията за неговата недействителност. Възразява срещу изложеното в исковата молба относно наличието на „скрита лихва“, съответно нейното влияние върху ГПР, доколкото не били представени доказателства за това.

Намира, че без представен писмен договор, който да удостоверява условията му, не можело да се направи обективна преценка дали била налице скрита лихва и дали същата е довела до недействителност на договора съгласно чл.

23 от ЗПК. Оспорва се твърдението на ищцата, че реално й били предоставени около 300,00 лева, а останалата част била удържана за рефинансиране на предходен кредит. Липсвали доказателства за реално получена сума, както и такива за рефинансиране на предходен договор, съответно и самият предходен договор. Без тези документи не можело да се установи дали било налице надплащане и дали то е било без основание. Сочи, че представените платежни документи потвърждавали извършени плащания по договор чиято валидност, обаче, ищцата не доказвала по безспорен начин, а и самата тя твърдяла, че същите имали договорно основание. Намира, че плащанията са извършени доброволно и били приети от ответника като изпълнение по договорни задължения. Намира за неприложима цитираната от ищцата съдебна практика, предвид липсата на конкретни доказателства за идентични фактически обстоятелства и правни основания, обосноваващи прякото прилагане на 2 съдебните решения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да се осъди ищцата да му заплатени направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа искова молба и моли за нейното уважаване. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, както и адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита в полза на ищцата по чл. 38 от ЗАдв. Възразява бланкетно при условията на евентуалност за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответното дружество не изпраща законов или процесуален представител. В писмено становище излага, че не разполага с посочения от ищцата договор за кредит, като намира предявения иск за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото и неоспорени от ответника разписки (приходни касови ордери) се установява, че в периода от 23.12.2024 г. до 10.06.2025 г. ищцата е извършвала плащания на каса в полза на ответното дружество „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД за сумата в общ размер на 2 123,15 лева. Конкретно са платени суми, както следва: 1/ на 23.12.2024 г. – 300,00 лева, от които 31,89 лева – главница, 39,00 лева – лихви и 214,81 лева – неустойки, 2/ на 30.12.2024 г. – 60,00 лева, от които 48,30 лева – главница, 2,60 лева – неустойки и 9,10 лева – просрочие, 3/ на 31.01.2025 г. – 320,00 лева, от които 62,48 лева – главница, 36,59 лева – лихви, 198,97 лева – неустойка и 21,96 лева – просрочие, 4/ на 07.02.2025 г. – 33,36 лева, представляваща главница, 5/ на 24.02.2025 г. – 347,49 лева, от които 114,56 лева – главница, 33,72 лева – лихви, 185,72 лева – неустойки и 13,49 лева - просрочие, 6/ на 25.03.2025 г. – 350,00 лева, от които 136,92 лева – главница, 30,28 лева – лихви, 169,68 лева – неустойки и 11,34 лева просрочие, 7/ на 25.04.2025 г. – 150,00 лева, от които 138,66 лева – неустойки и 11,34 лева - просрочие, 8/ на 12.05.2025 г. – 207,30 лева, от които 163,66 лева – главница, 26,17 лева – лихви, 2,64 лева – неустойки и 14,83 лева - просрочие, 9/ на 23.05.2025 г. – 50,00 лева, от които 42,20 лева – неустойки и 7,80 лева просрочие, 10/ на 26.05.2025 г. – 200,00 лева, от които 101,70 лева – главница, 21,26 лева – лихви, 74,92 лева – неустойки и 2,12 лева - просрочие, 11/ на 10.06.2025 г. – 105,00 лева, от които 93,91 лева – главници, 0,45 лева – неустойки и 10,64 лева - просрочие. Като основания в разписките е посочено „вноска по договор № 18019875 от 12.11.2024 г.“ или „вноска за приключване на период по договор № 18019875 от 12.11.2024 г.“.

При така установено от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД регламентира връщането на получено при неоснователно обогатяване, като целта на закона е възстановяване на неоснователното разместване на блага между правните субекти. Съгласно посочената норма, всеки получил имуществено благо без основание, при 3 отпаднало или неосъществено основание, е длъжен да го върне. Изключение съществува само при съзнателно изпълнен нравствен дълг – чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. С иска по чл. 55 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

Предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ще бъде основателен, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание за задържането й.

Установи се по делото, че ищцата е платила в полза на ответното дружество сумата в общ размер на 2 123,15 лева, която ответното дружество не отрича да е получило.

С изготвения и приет за окончателен доклад по делото, съдът е указал на страните доказателствената тежест на всяка една от тях, че при доказаност на факта на плащане на процесната сума от ищцата на ответното дружество, то в тежест на последното е да докаже, че я е получил на конкретно и валидно правно основание. От страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства, че има правно основание да задържи процесната сума. Дори да се приеме, че между страните са съществували договорни отношения по договор потребителски кредит, каквито твърдения са изложени, но няма ангажирани доказателства в тази насока, то от приложените по делото писмени доказателства – приходни касови ордери, може да се приеме, че плащанията са извършени във връзка с договор за кредит № 18019875 от 12.11.2024 г. От приетите по делото платежните документи, посредством извършването на прости аритметични сметки, се установява, че общият размер на заплатената от ищцата в полза на ответното дружество главница възлиза на сумата от 786,78 лева, общият размер на платените лихви възлиза на сумата от 187,02 лева, този на платените неустойки е в размер на 1 030,65 лева, а удържаните суми за просрочие са в размер на 118,70 лева. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ответника за основанието на което задържа цялата платена от ищцата сума, включително за конкретни договорки между страните за заплащане на посочените лихви, неустойки, съответно сумите за просрочие. Впечатление прави, че поголямата част от платените от ищцата в полза на ответното дружество суми са за неустойки, който възлизат на около 48,54% от общо платената сума.

Доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че претендираната в настоящото производство сума от 823,15 лева е постъпила по силата на някакво облигационно правоотношение с ищцата, респективно че има основание да я задържи включително за дължими от нея неустойки или лихви, чийто параметри следва да бъдат изрично договорени между страните по договорите за потребителски кредити, следва да се приеме, че ответникът е получил претендираната сума от 823,15 лева без основание и дължи връщането й. С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният в посочения размер иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.