Заповед за изпълнение № 1151 от 11.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 11.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1240 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът П. Х. Ж., ЕГН: **********, адрес - гр. ***, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление **********, сумите: 425,96 EUR (четиристотин двадесет и пет евро и 96 цента), представляваща главница - неплатена падежирала главница в размер на 425.96 евро, дължима от вноска № 4 с падежна дата 25,06,2025 до вноска № 13 с падежна дата 25,03,2026 за периода от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,91 EUR (четиридесет евро и 91 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 378,69 EUR (триста седемдесет и осем евро и 69 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 378.69 евро, дължима от вноска № 4 с падежна дата 25,06,2025 до вноска № 13 с падежна дата 25,03,2026 за периода от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 536,88 EUR (петстотин тридесет и шест евро и 88 цента), представляваща неустойка - неплатенa неустойка в размер на 536.88 евро, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 22,03,2025 и неплатена до дата 25,03,2026 за периода от 22.03.2025 г. до 25.03.2026 г., 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, 184,03 EUR (сто осемдесет и четири евро и 03 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 26.04.2025 г. до 14.05.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.91 EUR /четиридесет евро и деветдесет и един евроцента/ до претендирания размер от 117,60 EUR (сто и седемнадесет евро и 60 цента), за друго в размер на: 51,10 EUR (петдесет и едно евро и 10 цента), както и за държавна такса над присъдения размер от 10,86 евро до претендирания размер от 30,54 EUR (тридесет евро и 54 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 40032448247 от дата 1

07.03.2025г.: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПГ съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед горното процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи. Видно е, че договорът за кредит и допълнителното споразумение са свързани и съответно пораждащите се с тях правоотношения също следва да бъдат разглеждани заедно. Горното се налага като извод от следните обстоятелства: В Общите условия към Договора за кредит в чл. 10 се сочи, че КЛ се задължава да представи на обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на основание ДПК, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от посочените четири вида обезпечения.

Вследствие на това изискване между длъжника и кредитора е сключено допълнително споразумение, с което се констатира в т. 3 от същото, че при сключване на договора за кредит потребителят не е предоставил договореното обезпечение, като се дава допълнителен срок от 14-дни за предоставяне на обезпечение, при неизпълнение на което задължение се предвижда неустойка за неизпълнение. На практика със сключване на допълнителното споразумение се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в него се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на заемодателя. С допълнителното споразумение не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сякаш при сключването на договора за заем страните са „пропуснали небрежно“ обезпечението, а едно допълнително оскъпяване на заемния контракт, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Очевидно е в случая, че допълнителното споразумение само формално представлява отделна сделка, но на практика се явява част от кредитното правоотношение, като целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит с цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на забранен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /а именно заобикаляне на закона/, то допълнителното споразумение се явява нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В случая съдът намира, че компонентът „неустойка за неизпълнение за предоставяне на обезпечение“, визирана в т. ІІІ. 3 на допълнителното споразумение, е следвало да се включи към ГПР по заема, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар.1, т.1 от ДР от ЗПК за общ разход. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода, че тази неустойка представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“по процесния договор за кредит, а е трябвало. Така потребителят е въведен в заблуда за точния размер на ГПР, за да прецени дали сключения договор е икономически изгоден за него. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид 2 гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено за всички останали суми извън главницата.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/.

Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. ДТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на отхвърлителната част заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: ***, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Юробанк България АД.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на 3 който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.