Решение № 6139 от 08.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6139 гр. София, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110139749 по описа за 2021 година

В производството са предявени следните искове:

- иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК от Ю.Л., ЕИК *****, срещу Ю.Л., ЕИК *****, за сумата от 112,74 лв., претендирана като вреди в размер на законната лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.01.2021 г. върху вземане от 1879,02 лв. на Ю.Л. към Ю.Л., *******, по отношение на което вземане в същия период е бил наложен запор като обезпечителна мярка, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 07.07.2021 г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, предявен от Ю.Л., ЕИК ****, срещу Ю.Л., ЕИК *******, в условията на евентуалност – ако искът по чл. 403, ал. 1 ГПК бъде отхвърлен, за сумата от 112,74 лв., претендирана като вреди в размер на законната лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.01.2021 г. върху същото вземане от 1879,02 лв., настъпили поради недобросъвестно поведение по договор за цесия от 21.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 07.07.2021 г., до окончателното плащане;

- частичен насрещен иск с правно основание чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД от Ю.Л. срещу Ю.Л. за сумата от 112,74 лв., претендирана като неоснователно получена по изпълнително дело № 20197180400377 законна лихва за периода от 01.08.2014 г. до 08.07.2019 г. върху вземане в размер на 1861,12 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 09.12.2021 г., до окончателното плащане.

В исковата молба на Ю.Л. се твърди, че ответникът Ю.Л. със своя молба е поискал допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване, че Ю.Л. е титуляр на вземане от 1879,02 лева, за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.01.2019г. от РС - Варна по гр. дело № 9797/2014 г. в полза на Ю.Л., като с определение № 7226/9.6.2020г. по гр.д. № 5963/2020г. на ВРС съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка 1

„запор на вземане“ на Ю.Л. от Ю.Л. в размер 1879,02 лева, както и законна лихва върху тази главница по изпълнително дело 20207180400616, при условие че се внесе гаранция в размер на 190 лева. Твърди се, че след внасяне на гаранцията в полза на Ю.Л. е издадена обезпечителна заповед. Ищецът сочи, че по негова частна жалба, по гр.д.№ 13/2021г. на ВОС, съдът е отменил определението, с което обезпечението е допуснато.

Твърди се, че сумата, предмет на наложения запор, от 1879,02 лева, е била налична по банковата сметка на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, но до отмяната на определението ищецът не е имал възможност да я събере, нито да се удовлетвори от нея.

Твърди се, че искът, чието обезпечение се е искало, се е основавал на договор за цесия с Ю.Л., по който договор правата на ищеца като правоприемник и носител на правото върху сумата се конкурират. Твърди се, че Ю.Л. недобросъвестно на два пъти е прехвърлил вземането, за коетоЮ.Л. води иск срещу ищеца Ю.Л.. Предявява се иск за вреди за сумата 112,74 лева - законната лихва от 17.6.2020 г. до 18.01.2021 г.

С уточнителна молба от 21.07.2021 г. ищецът сочи, че второто прехвърляне на вземането се е осъществило на 23.10.2014 г. с договор за цесия между двамата ответници, както и се прави твърдение, че двамата ответници са прехвърлили вземането с цел увреждане на ищеца. Твърди се, че Ю.Л. е с управител Р.М. - майка на К.Т., подписал договора за цесия като пълномощник на Ю.Л., като двамата ответници са знаели, че вземането вече е било прехвърлено на ищеца на 21.10.2014г., но въпреки това са го прехвърлили за втори път, като Ю.Л. умишлено е забавил да уведоми длъжника, за да може Ю.Л. да има по-ранно уведомление на длъжника, като по този начин се легитимира активно като кредитор, преди ищеца. Сочи, че крайната цел на второто прехвърляне при тези уговорки е да се лиши от възможността ищецът да събере вземането по ИЛ, както и че сумата по ИЛ е събрана от Ю.Л.. Изрично се твърди, че е налице солидарност на двамата ответници, тъй като е налице деликт.

Налице е изявление, че поради обстоятелството, че делинквентите са обикновени другари, то и решението по отношение на тях може да е различно, поради което Ю.Л. би могло да отговаря за причинените на ищеца вреди и ако искът по отношение другия ответник е отхвърлен.

В отговор, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ю.Л. оспорва основанието за субективно съединяване на искове против него и другия ответник, доколкото по отношение на Ю.Л. искът се основава на твърдения за незаконосъобразно допуснато обезпечение, което впоследствие е отменено, и от това са произтекли вреди, като не се твърди участие на другия ответник по подаване на обезпечението, а относно твърденията за съгласувани действия на двамата ответници, което се оспорва, се прави и възражение за погасителна давност. Възразява се, че отговорността на другия ответник се твърди да произтича от договора за цесия, поради което следва да е договорна, а твърденията против този ответник е за деликтна отговорност. Прави се възражение за местна неподсъдност на спора, решено с определение на СГС.

Оспорва се твърдението за умишлени действия от представителите на дружествата.

Твърди се, че искът, чието обезпечаване е искано, е предявен и производството е висящо. Оспорва се твърдението за претърпени от ищеца вреди, с довод, че вземането, предмет на запора, не е на ищеца.

2

Ответникът сочи, че иск за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК може да се предяви само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, а когато страната подава молба по чл. 390 ГПК, такава злоупотреба не е налице. Оспорва се твърдението на ищеца, че отговорността е безвиновна. Оспорва се размерът на иска, доколкото се счита, че вредите подлежат на доказване, че вредите са претърпени. Прави се възражение за съдебно прихващане с вземане на този ответник по отношение на ищеца, по гр.д.№ 18318/2019г. на РС Варна, потвърдено от ОкСВарна с решение по гр.д.№ 1535/2021г. за сумата 700 лева разноски, което се твърди да е ликвидно и изискуемо вземане на този ответник, по издаден изпълнителен лист. Възражението се прави до размера на по-малкото задължение - за сумата 112,74 лева. При условие че съдът не го приеме, се сочи, че се прави възражение за материално прихващане, за същия размер.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от Ю.Л. против Ю.Л. при твърдения, че през 2014 г. Ю.Л. е предявило против Ю.Л. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по който е образувано гр.д. № 10007/2014г. на Варненски РС, като в хода на производството, ищецът е прехвърлил на Ю.Л. вземането си в размер на 1861,12 лева и на основание чл. 226, ал. 1 ГПК производството е продължило при ищец Ю.Л., като се твърди, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето с писмо по електронна поща. Твърди се, че с решение искът е уважен, като на 25.3.2019 г. ВРС е издал изпълнителен лист в полза на Ю.Л.. Твърди се, че на 3.7.2019г. Ю.Л. е получил от Ю.Л. покана, от която ищецът по насрещния иск установил, че Ю.Л. е получило на 26.6.2019г. покана за доброволно изпълнение по ИД 20197180400377, което е образувано по вземането, прехвърлено на него с договор за цесия, на основание издадения в полза на Ю.Л., по дело 10007/2014 г. ИЛ, по молба на Ю.Л., по което последното дружество е представило договор за прехвърляне на същото вземане. Твърди се, че длъжникът е уведомен по-късно, като за целите на уведомлението на договора за цесия е придадена дата отпреди прехвърлянето на този ищец 21.10.2014 г. Веднага след узнаването за поканата Ю.Л. подало молба за обезпечение, наложен бил запор по ИД 1649/2019г., като за сумата 932,20 лева ВРС не допуснал обезпечение. Твърди се, че затова по ИД 20197180400377 била преведена в полза на Ю.Л. сумата 932,20 лева, съставляваща лихва върху 1861,12 лева за период 1.8.2014 г.-8.7.2019 г., което се е случило, защото Ю.Л. е предал ИЛ на Ю.Л., а не на ищеца по насрещния иск.

Твърди се, че с решение по дело № 13892/2019 г. на ВРС, 51 състав е признато за установено, че титуляр на вземането от 1861,12 лева е Ю.Л., като изложеното, според исковата молба, основава дължимостта на Ю.Л. на сумата 932,20 лева лихва. Ищецът счита, че доколкото е съобщил първи прехвърлянето на длъжника, то и второто съобщение няма правна последица, поради което и доколкото е получил вземането, заедно с принадлежностите му, включително изтеклите лихви, то и вземането от 932,20 лева принадлежи на него, а не на първоначалния ищец. Твърди да е истинският кредитор на вземането, платено на първоначалния ищец принудително, от ЧСИ, поради което предявява частичен иск за вземането, за сумата 112,74 лева.

В срока за отговор по насрещния иск, Ю.Л. твърди, че е добросъвестен приобретател на вземането, поради което и няма качеството на путативен кредитор. Сочи, че плащането е извършено от трето лице - банка, като сумата е преведена след разпределение, извършено от ЧСИ, поради което се оспорва основанието на иска - плащането е на лице, което с оглед недвусмислени обстоятелства се явява овластено да го получи.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска на Ю.Л. срещу Ю.Л. с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК:

В тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на допуснато по молба и в полза на ответника обезпечение е претърпял вреди на претендираната стойност, съразмеряващи се с размера на законната лихва върху вземането, за исковия период.

С обезпечителна заповед от 10.06.2020 г. по ч.гр.д. № 5963/2020 г. на Районен съд Варна е удостоверено, че подлежи на изпълнение определение № 7226/09.06.2020 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим от Ю.Л. срещу Ю.Л., за признаване за установено, че Ю.Л. е титуляр на вземане за сумата от 1879,02 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от Ю.Л. фактура № 0070830171/11.12.2009 г., ведно със законната лихва от 28.07.2014 г. до окончателното плащане, което вземане е прехвърлено от Ю.Л. на Ю.Л. с договор за цесия от 23.10.2014 г. и за което вземане има издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г. по гр.д. № 9797/2014 г. на ВРС. Допуснатото обезпечение е чрез обезпечителна мярка запор на вземането на Ю.Л. спрямо Ю.Л. в размер на 1879,02 лв., както и законната лихва върху него по изпълнително дело № 20207180400616 (л. 12 от делото).

С връчено на Ю.Л. на 17.06.2020 г. съобщение с изх. № 10175/15.06.2020 г. по изпълнително дело № 20208950401021, образувано въз основа на посочената обезпечителна заповед, е наложен запор на вземането, за което е допуснато обезпечение (л. 13-14).

С влязло в сила на 18.01.2021 г. определение № 226/18.01.2021 г. на Окръжен съд Варна по в.ч.гр.д. № 13/2021 г. е отменено определение № 7226/09.06.2020 г. на Районен съд Варна, с което е допуснато обезпечението, като издадената обезпечителна заповед е обезсилена (л. 15-19).

Въз основа на служебно извършена от съда справка се установява, че с влязло в сила на 26.01.2022 г. решение № 100 от 26.01.2022 г. на Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 2385/2021 г. е потвърдено решение от 16.06.2021 г. по гр.д. № 6789/2020 г. с което е разрешен спорът по бъдещия иск, във връзка с който е било допуснато процесното обезпечение. Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен, като е признато за установено в отношенията между Ю.Л. , Ю.Л. и Ю.Л., че Ю.Л. е носител на вземане за сумата от 1879,02 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между Ю.Л. и Ю.Л., която сума представлява платена без основание стойност на начислена с фактура № 0070830171/11.12.2009г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д.№ 9797/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е и издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Ю.Л. - Ю.Л., видно от вписването в него.