Решение № 6449 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6449 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100504873 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 28.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 58166/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от С.

И. Б. /ЕГН ****/ срещу П. И. И. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищцата против ответника за сумата 10 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена по развален предварителен договор от 24.01.2017 г. за покупко- продажба на 1/6 идеална част от апартамент № 57, находящ се в гр. София, жк „Надежда“- ІV част, ****, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 23771/ 2019 г. на СРС, 138 състав, и осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 725 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата.

Постъпила е въззивна жалба от С. И. Б. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените по делото установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД и осъдителен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна П. И. И. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД и осъдителен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Основателността на иска по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД е предпоставена от установяването по безспорен начин на настъпило за ищцата обедняване за сметка обогатяването на ответника, както и на обстоятелството, че разместването на имуществените блага е настъпило по силата на валидно сключен договор, чието действие е отпаднало, поради прекратяването или развалянето му /съобразно направените от ищцата фактически твърдения и посочената по- горе правна квалификация на главния иск/.

При този фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при разваляне на договорите поради неизпълнение, при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи /ППВС № 1/ 1979 г./. В горните хипотези основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува.

Поради това и вземането става изискуемо от деня, в който основанието отпада.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищцата С. Б. и ответникът П. И. са сестра и брат, които притежават при условията на наследствена имуществена общност /оставено от майка им Д.К. наследство/ с третото за спора лице П. И.- тяхна сестра, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 57 на VІ етаж в бл.602, вх.Б в жк „Надежда- 4“- гр.

София, ведно с принадлежности. Имотът е бил предмет на иск за съдебна делба и такава е допусната при равни квоти /по 1/3 идеална част/ на тримата съделители С. Б., П. И. и П. И. с Решение от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 64105/ 2015 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, препис от което е приложен като доказателство по делото.

На 24.01.2017 г. между горепосочените страни е сключен Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот по чл.19 ЗЗД /с нотариална заверка на датата и подписите на страните/, по силата на който П. И.- като продавач, поел задължение да прехвърли на С. Б. и П. И.- като купувачи, по 1/6 идеална част от притежаваната от него 1/3 идеална част от съсобствения им недвижим имот: апартамент № 57, находящ се в гр. София, жк ****, срещу продажна цена за 1/6 идеална част- в размер на 14 876 лв. /обща продажна цена от 29 752 лв. за двамата купувачи/.

Според клаузата на чл.3 от договора всеки от купувачите се задължил да заплати на продавача по 14 876 лева поотделно в срок не по- късно от една година, считано от датата на подписване на договора, на равни месечни вноски, всяка една вноска в размер на по 1 239 лева, платими от всеки един от купувачите до петнадесето число на месеца, за който се плаща, по банков път или на ръка. Уговореният между страните краен срок за плащане на продажната цена следователно е 15.01.2018 г.

Поетото от продавача насрещно задължение е за прехвърляне на всеки един от купувачите на по 1/6 идеална част от недвижимия имот в срок „един месец преди последната погасителна вноска“- чл.5, ал.1 от договора, т.е. в срок до 15.12.2017 г.

Нотариалната сделка е следвало да бъде изповядана в определения в чл.5, ал.1 срок пред нотариус, определен от купувачите- чл.5, ал.2 от договора.

Владението върху продадената от П. И. 1/3 идеална част от имота- предмет на 2 договора, е следвало да бъде предадено на купувачите С. Б. и П. И. не по- късно от 24.01.2019 г., като за периода, в който е ползвал имота, същият е следвало да заплати направените разходи за използването му- чл.6 от договора.

Продавачът И. е декларирал, че е изключителен собственик на имота и че същият не е предмет на други прехвърлителни сделки- чл.7, ал.1 от договора, а също и че имотът не е предмет на висящи съдебни и извънсъдебни спорове с трети лица, не е обременен с вещно- правни и облигационни тежести, върху него няма учредени права в полза на трети лица и не е използван по друг начин за обезпечаване задължения на продавача или на трети лица и върху него няма договорни и законни ипотеки- чл.7, ал.2.

По делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства /двустранно подписани фактури, заместващи разписки за платени суми/, че в изпълнение на произтичащото от цитирания предварителен договор основно задължение през периода 31.03.2017 г.- 30.11.2017 г. ищцата С. Б. е плащала на ответника П. И. ежемесечно парични суми в различни размери, чийто общ размер възлиза на 10 000 лв. Това обстоятелство не се оспорва от ответника по делото.

Според фактическите твърдения на ищцата и подкрепящите ги писмени доказателства при събирането на документи за изповядване на сделката за прехвърляне собствеността на притежаваната от ответника идеална част от имота купувачите са узнали за наличието на вписана върху притежаваната от П. И. 1/3 идеална част от апартамента възбрана, наложена по изп. дело № 20167810401013 на ЧСИ Г. Д., образувано въз основа на подадена на 14.12.2016 г. от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД молба с приложен изпълнителен лист от 16.05.2016 г. за събирането на сума, надхвърляща 27 000 лв. /22 747.41 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2016 г. до окончателното й изплащане + 3 739.73 лв. + 64.08 лв. + 531.02 лв. + разноски и такси по изпълнението/, която възбрана е вписана в книгите за вписвания на 31.01.2017 г. /съобщение и справка от имотния регистър/.

Установява се по делото и че в деня на сключване на цитирания предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, а именно на 24.01.2017 г.

/посочената в заглавната част дата е 23.01.2017 г., но нотариалната заверка на датата е 24.01.2017 г./, между тримата съсобственици на имота- П. И. И., С. И. Б. и П. И. И., е сключена и спогодба- с нотариална заверка на датата и подписите /peг.№ 388 от 24.01.2017 г./, в която същите са се споразумели С. Благоева и П. И. да погасят формираните при ползването на посочения по- горе имот- апартамент в гр. София, от П. И. и семейството му задължения към дружества- доставчици на топлинна енергия и вода, и към етажната собственост, възлизащи на общо 7 900 лв. /4 632 лв.- към „Топлофикация София“ АД- за потребена топлинна енергия, мораторна лихва и разноски по гр.д.№ 31953/ 2015 г. на СРС, 47 състав; 1 810 лева- към „Топлофикация София“ АД- за потребена топлинна енергия и дяловото разпределение; 955 лв.- за потребена вода; и 500 лв.- задължения за входа на ЕС/, в срок до 25.01.2018 г. /чл.2 от спогодбата/, т.е. в срок от една година, считано от сключване на спогодбата. В клаузата на чл.3 от същата е уговорено изплатената от С. Б. и П. И. сума в размер на 7 900 лева да бъде прихваната, вследствие на което ще бъдат намалени задълженията им към П.

И. по повод дължимите от тях суми по предварителен договор за продажба за изкупуване на дела му от 1/3 идеална част от описания имот. Посочено е в спогодбата, че цената на продаваемия дял от 1/3 от имота е в размер на общо 37 650 лева, като след окончателното изплащане на сумата 7 900 лв. С. Б. и П. И. ще дължат общо на П.

И. за неговия дял от недвижимия имот сумата 29 753 лева.

С нотариална покана, връчена на ответника И. на 24.01.2019 г., ищцата Б. и третото за спора лице И.- техен съсобственик, са поканили И. да се яви в нотариална 3 кантора на 28.01.2019 г. за сключването на окончателен договор за покупко- продажба на собствената му идеална част от процесния имот.

С покана, връчена на ответника И. на 4.04.2019 г. /обстоятелство, което не се оспорва от същия/, е отправено волеизявление от С. Б. /и П. И./ за разваляне на предварителния договор, считано след изтичането на две седмици от получаване на поканата /следователно, считано от 19.04.2019 г./, като е отправена и покана до същия за връщане на заплатената по предварителния договор сума от 10 000 лв.

Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са налице законовите предпоставки за упражняване правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора. Правото на разваляне на двустранен договор е законоустановено в чл.87 ЗЗД, поради което и съществува за двете страни по правоотношението. Развалянето на двустранен договор предпоставя съществено и виновно неизпълнение на задължение на една от страните по него и изправност на другата страна, като правото да упражни притезателното право да развали договорното правоотношение принадлежи на изправната страна /Решение № 186/ 15.07.2014 г. по гр.д.№ 6836/ 2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 75/ 01.07.2014 г. по т.д.№ 3723/ 2013 г. на ВКС; Решение № 75/ 01.07.2014 г. по т.д.№ 3723/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и др./.

Последната има такова качество, когато е изпълнила своето задължение с настъпил падеж или е в готовност да изпълни, ако падежът не е настъпил. Същевременно според даденото в Тълкувателно решение № 4/ 09.03.2023 г. по тълк. дело № 4/ 2020 г. на ВКС- ОСГТК тълкувателно разрешение, неплащането на цената на имота по предварителния договор в пълен размер не е основание същият да не бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД.

В настоящия случай от цитираното по- горе уведомление, получено от ответника И. на 4.04.2019 г. /обстоятелство, за което не се спори между страните/, е видно, че ищцата Б. е направила волеизявление за разваляне на договора, като е обосновала упражняването на това преобразуващо право с виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника във връзка с декларацията му, че процесният имот не е обременен с вещни тежести. Тъй като до узнаване на препятстващото сключването на окончателния договор обстоятелство- наличието на вписана върху имота възбрана в полза на банка- взискател по изпълнително дело, ищцата е била изправен кредитор, а ответникът е бил в неизпълнение на договорното си задължение да прехвърли процесната идеална част от продоваемия имот, без същата да е обременена с вещни тежести, за С. Б. е възникнало потестативното право да развали процесния двустранен възмезден договор с едностранно волеизявление /чл.87 ЗЗД/.