Решение № 240 от 05.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000502722 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261307 от 14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 17188/2018 г., Софийски градски съд, ГО, І-1 състав е отхвърлил предявения от „Риц 1“ ООД гр.София против Република България, представлявана от Министъра на финансите осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 26 398,79 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от приход от цена на произведена електрическа енергия в периода 01.01.2014 г.-10.08.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. С решението си съдът е уважил евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника Република България, представлявана от Министъра на финансите да заплати на ищеца „Риц 1“ ООД сумата от 3 427,38 лв., представляваща получена без основание такса върху произведена електрическа енергия за периода 01.07.2014 г.-10.08.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-21.12.2018 г. до изплащането.

С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и направените разноски в размер на сумата от 2 895,95 лв., като с Определение № 1

264369/27.06.2022 г. е оставил без уважение молбата на ответника Република България с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба вх. № 284404/05.05.2022 г. от ищеца „Риц 1“ ООД, чрез процесуален представител адвокат В. С., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.11 от делото/.

Решението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения главен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и е уважил евентуалния такъв. Счита първоинстанционното решение за неправилно, немотивирано и необосновано. Поддържа се, че съдът е следвало да уважи главния иск, тъй като приемането на противоконституционен закон или отделни разпоредби от закон е висша форма на противоправност в рамките на една правова и демократична държава и за нея винаги отговаря държавата.

Поддържа се, че изводите на съда противоречат на константната практика на българските съдилища и в частност на практиката на ВКС. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на ищеца за допуснато нарушение на ПЕС. Излага подробни съображения по същество на спора.

Моли въззивният съд да отмени решението в частта, с която е отхвърлен главния иск по чл.49 от ЗЗД като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и вместо него да постанови решение, което уважава предявения пред първоинстанционния съд главен иск. Претендира разноските направени и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна – ответникът Република България чрез процесуалния й представител юрисконсулт Д. К., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора /л.66 от въззивното дело/.

Оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна.

Поддържа се, че доколкото с решението съдът е уважил предявения като евентуален иск следва да се приеме, че интересът на ищеца е бил удовлетворен и за същия не е налице правен интерес да обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа се и неоснователност на въззивната жалба по подробни аргументи изложени в отговора и отнасящи се до спора по същество.

2

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца и да присъди на ответника направените от него разноски и пред двете съдебни инстанции. Заявява възражение за прекомерност и недоказаност на претенцията на въззивника-ищец за адвокатско възнаграждение. Оспорва искането за присъждане на съдебни разноски за първоинстанционното производство.

Срещу решението и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство-Република България е депозирал насрещна въззивна жалба, подадена чрез пълномощник-юрисконсулт Д. К. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към настоящото дело /л.66 от въззивното дело/.

Решението се обжалва в неговата осъдителна част, с която ответникът е осъден да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на ищеца сумата от 3 427,38 лв., представляваща получена без основание такса върху произведена електрическа енергия за периода 01.07.2014 г.-10.08.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-21.12.2018 г. до изплащането, както и в частта за разноските.

Поддържа се, че в обжалваната си част решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, с процесуалните правила и при неправилно съобразяване на доказателствения материал по делото. Изложени са подробни аргументи по същество на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като неправилно и да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските и пред двете инстанции.

В срока за отговор въззиваемата по тази жалба страна-ищецът „Риц 1“ ООД е подал отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и моли съда в случай, че отхвърли въззивната жалба на „Риц 1“ ООД и остави главния иск без уважение да потвърди съдебното решение в обжалваната му от ответника част. Претендира разноски и за двете инстанции.

С оглед постъпилите въззивни жалби, решението се обжалва в неговата цялост.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК (пощенско клеймо от 18.07.2022 г.) ответникът Република България чрез пълномощник-юрисконсулт Д. К. с 3 надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към настоящото дело /л.66 от въззивното дело/ е депозирал и частна въззивна жалба вх.№ 296975/19.07.2022 г. срещу Определение № 264369/27.06.2022 г., с което първоинстанционният съ е оставил без уважение молбата на ответника Република България с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.

Срещу тази жалба от ответника по нея-„Риц 1“ ООД е постъпил отговор, с който се оспорва жалба и се моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Тази частна въззивна жалба е предмет на настоящото производство, като по нея съдът ще се произнесе в зависимост от изхода по спора.

Въззивникът-ищец в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа своята въззивна жалба, оспорва насрещната жалбата на ответника. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Въззивникът-ответник в съдебно заседание и чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ищеца, поддържа своята насрещна въззивна жалба, както и частна такава. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Счита също така, че претенцията за адвокатско възнаграждение е недоказана.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с главен иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на имуществени вреди в размер на 26 398,79 лв., представляваща удържана от ищцовото дружество такса в размер на 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г.-10.08.2014 г., ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3427,38 лв., представляваща удържана от ищцовото дружество такса в размер на 20% за 4 производство на електрическа енергия през периода 01.07.2014 г.-10.08.2014 г., ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 427,38 лв., представляваща удържана от ищцовото дружество такса в размер на 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.07.2014 г.-10.08.2014 г., ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Не е спорно, че ищецът има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (вятърна електроцентрала) като оперира вятърна електроцентрала /ВяЕЦ/ „Байкал“, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер 02227, местност „Целините“, землище на с.***, ЕКАТЕ 02227, Община Долна Митрополия, област Плевен, изграден и въведен в експлоатация на два етапа, съобразно Разрешение за ползване № СТ-12-1310/15.12.2008 г. и № СТ-05-1422/24.11.2009 г.

Ищецът е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия № 83/01.12.2010 г. с „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на който „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД изкупува произведената от ищеца електрическа енергия по цени и условия определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове.

Така въз основа на сключения с „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД договор и за процесния период, ищецът е издал следните фактури №№:

297/31.01.2014 г. на стойност 16 666,22 лв. с ДДС, от която е удържана 20 % такса от 2 777,70 лв., 303/28.02.2014 г. на стойност 9962,47 лв. с ДДС, от която е удържана 20 % такса от 1660,41 лв., 309/31.03.2014 г. на стойност 38 152,49лв. с ДДС, от която е удържана 20 % такса от 6 358,75 лв., 314/30.04.2014 г. на стойност 31 406,30 лв. с ДДС, от която е удържана 20 % такса от 5234,38 лв., 320/31.05.2014 г. на стойност 19 457,2748 лв. с ДДС, от която е удържана 20 % такса от 3 242,88 лв., 327/30.06.2014 г. на стойност 22 183,76 лв. с ДДС, от която е удържана 20 % такса от 3697,29 лв., 333/31.07.2014 г. на стойност 17 820,50 лв. с ДДС, от която е удържана 20 % такса от 2 970, 08 лв. и 339/31.08.2014 г. на стойност 2 286,50 лв. без ДДС (за 5 произведената електрическа енергия за периода от 01.08.2014 г. до 09.08.2014 г.), от която е удържана 20 % такса от 457,30 лв.

Таксата е удържана върху стойността на електрическата енергия без начислено ДДС.

Произведеното количество електрическа енергия от ВЕП „Байкал“ за процесния период и фактурирано, съобразно горепосочените фактури, е удостоверено с двустранно подписани протоколи от представители на „Чез Разпределение България“ АД и ищцовото дружество.

Горните обстоятелства се установяват и с приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, от което се установява още, че за процесния период от ищеца е удържана такса в общ размер на сумата от 26 398,79 лв. Установява се, че тези суми са преведени от „ЧЕЗ Електро България“ АД по сметка на КЕВР, включително и с представените и приети по делото справки (л.279 и 281 от първоинстанционното дело ), както и писмени доказателства представени с писмо на „ЧЕЗ Електро България“ АД, входени в регистратурата на СГС под № 262307/17.01.2022 г., приети по делото. Превеждането на сумите се установява и с приетата по делото справка от КЕВР, представена с писмо изх.№ Е-12-00-607/22.12.2021 г. (л.258 и 259 от първоинстанционното дело).

От 01.01.2014 г. с §6, т.2 и т.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (отменен) е въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Размерът на таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където:

ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност;

КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по ал. 1.