Решение № 48 от 30.01.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Несебър, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150100740 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

От ищцата Т. И. Д. срещу ответника „ст. – 6000“ ООД, е предявен иск за присъждане на сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползване на съсобствен недвижим имот – СОС с ид. № ****.**.**.*.* (Бистро) за месеците юли, август и септември 2024 г., както и за месец юни 2025 г. (по 350 лева на месец), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. След изменение на исковете, съпроводено с частичното им оттегляне от ищцата, с влязлото в сила протоколно определение по протокол рег. № 35 от 20.01.2026г., искът е останал висящ за присъждане на сумата от по 253,92 лв. (общо 761,76 лв.) за месеците юли, август и септември 2024г. и за сумата от 278,10 лв. за месец юни 2025г. (т.е. в общ размер от 1039,86 лв.). Ищцата твърди, че страните са съсобственици в равни дялове на процесното бистро по силата на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ***, том III, рег. № ***, дело № **** от 15.06.2022 г. по описа на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 при НК, район на действие НРС и нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № ***, том XV, рег. № 1***, дело № 2878 от **.**.**** г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 при НК, район на действие НРС. Посочва се, че до 22.04.2024 г. страните упражнявали съвместно ползване по отношение на процесния СОС, когато управителят на ответното дружество сменил патрона на входната врата и поставил обозначителна табела, че същият се ползва временно за стая за персонал и склад на бистро С. от дружеството. Твърди се, че въпреки опитите на ищцата да получи достъп до помещението, същият бил отказан под претекст, че в същото се съхраняват документи и инвентар на ответника, както и че се ползва като стая за персонала му. Заявява се, че с покана от 19.06.2024 г., получена от ответното дружество на 26.06.2024 г., ищцата го приканила за заплащане на среднопазарния наем за подобни обекти в района. Въпреки всички действия на ищцата се твърди, че до момента ответникът не предоставя достъп до съсобствената вещ и не заплаща наем, като продължава 1 самостоятелно да я ползва, предвид което е налице интерес от съдебното производство. Извършва се анализ на събраните по делото доказателства и се сочи, че същите доказват предявения иск. От съда се иска да го уважи. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „ст. – 6000“ ООД, с който предявения иск се оспорва. Не се оспорва, че страните са съсобственици на процесния СОС с ид. № ****.**.**.*.*. Излагат се насрещни твърдения, че обектът е с предназначение за търговска дейност като ресторант, но понастоящем не функционира, като се състои от зала за посетители, кухня и стая за отдих на персонала и разполага с четири входа, вкл. свободен за достъп вход откъм общите части на сградата, в която се намира. Заявява се, че ответното дружество не разполага с ключ от вратата на обекта откъм общите части, която е винаги отворена. Сочи се, че за входовете за обекта откъм улицата и двора ищцата разполага с ключ, а през входа откъм стаята за персонал не може да се премине, тъй като бравата е повредена. Твърди се, че единствено заключена е вътрешна врата в обекта към стаята за персонал, като ключ се съхранявал на рецепция на сградата, откъдето можел да бъде взет и ползван от ищцата. Пояснява се, че в стаята за персонал се съхраняват строителни материали и документи. Оспорват се твърденията на ищцата, че е била отправена надлежна покана за заплащане на наем за ползването, че ответното дружество е възпрепятствало достъпа на ищцата до имота, както и размера на претендираното обезщетение. Моли се за отхвърляне на претенциите и се претендират съдебни разноски, като се отправя възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 31, ал .2 ЗС в доказателствена тежест на ищцата е докаже, че съсобствеността с ответника и квотите в същата; че общата вещ се е използвала в посочения период лично и само от ответника, по начин препятстващ другия собственик да я ползва съобразно правата си; размера на ползването от което е била лишен в парично изражение/интерес; както и факта, че писмено е поискала от ответника да се ползва от имота (да се заплаща обезщетение за ползата, от която е лишена) и датата на това писмено поискване.

С изготвения по делото доклад е отделено като безспорно между страните, че са съсобственици на СОС с ид. № ****.**.**.*.*. От представените по делото нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ***, том III, рег. № ***, дело № **** от 15.06.2022г. по описа на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 при НК, район на действие НРС (на л. 17 – л. 18) и нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № ***, том XV, рег. № 1***, дело № 2878 от **.**.**** г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 при НК, район на действие НРС (на л. 4 – л. 12) се установява и квотите в съсобствеността – по ½ идеална част за всяка от страните.

На следващо място от фактическа страна, съдът приема за доказано по делото, че в спорните периоди единствено ответникът е ползвал съсобствената вещ. Съображенията за този извод са следните:

С Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г., постановено по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на 2 цитираното тълкувателно решение е прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато ползващият съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа), ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата задължителна практика на върховната инстанция, постановена по задължения ред на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 74 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК.

По делото е представено като доказателство обявление (на л. 14), в което се съдържа изявление, че стая за персонал в хотел „С.“ ще се ползва временно за склад от ответното дружество, като в склада се съдържат документи и инвентар на това дружество. Това доказателства е в съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели. Видно от показанията на св. Дяков помещението (с предназначение за търговска дейност видно от цитираните по-горе нотариални актове) се е ползвало до 2023г. от дружеството ответник и от дружеството, собственост на този свидетел – „С.“ ЕООД – според вътрешните уговорки между тях, като всяко от дружеството го е ползвало по една година. Установява се, че след като собствеността на „С.“ ЕООД върху ½ идеална част от обекта била прехвърлена на ищцата Д., от 2023г. нататък обектът започнал да се ползва единствено от „ст. – 6000“ ООД, от което били сменени патроните на входа към обекта и била поставена цитираната по-горе бележка. Съдът кредитира показанията на този свидетел, макар да е съпруг на ищцата (и бивш съпруг на законния представител на ответното дружество), като след преценка по реда на чл. *** ГПК стигна до извод, че същите съответстват на приетите по делото писмени доказателства (вкл. потвърждават фактите, установени с писменото доказателство – обявление). Тези показания обаче са и в пълно съответствие с показанията на водения от ответника свидетел К. П., от които се установява, че въпросното „бистро“ е работело до 2019г. – 2020г., като в момента същото се ползва за склад и вътре има инструменти. Установява се, че ключовете за помещението се държат на рецепция. Т.е – показанията на този свидетел потвърждават в пълна степен показанията на св. Дяков (а и отразеното в приложеното към исковата молба обявление), че процесният обект се ползва за склад, ключовете от който се държат на рецепцията на сградата, в която се намира. Тези факти се потвърждават и от разпита на вещото лице, извършило оглед на място, което потвърждава, че достъп до помещенията е осигурен от представител на ответника, чрез използване на ключ.

Всички посочени по-горе доказателства в тяхната съвкупност, установяват в рамките на настоящото производство, че към момента целият спорен обект – бистро, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ****.**.**.*.* по КККР на гр. Несебър, се ползва от ответното дружество, в държане на което са и ключовете за този обект. Фактите по делото установяват предпоставките, предвидени в цитираното тълкувателно решение, за установяване на липса на достъп на един от съсобствениците до общата вещ. Този извод не може да се разколебае от въведените от ответника твърдения, които се установява от доказателствата по делото, а именно: от извършения оглед на място от вещото лице, а така също и от показанията на разпитаните свидетели Дяков и П., че до търговския обект има достъп и откъм други входове – един от паркинга, два от двора и един от коридора за асансьора. Наличието на повече от един входове за 3 конкретния обект, вкл. на такива, които не са заключени, означава единствено, че всички лица биха могли да имат достъп до него. Наличието на тези входове обаче по никакъв начин не доказва, че в полза на ищцата е осигурен достъп за упражняване права на собственик върху помещението, което (съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение) би могло да стане с осигуряване на ключ от него. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства ключ да е предоставен на ищцата. Поради тази причина принципната възможност за достъп от различни точки не може да се тълкува като осигуряване на нужния достъп на ищцата (като съсобственик в обекта) за ползването му.

Горното е в пълно съответствие и с факта, че от ищцата е изготвено „предупреждение“ (на л. 15 от делото), адресирано до ответното дружество, в което е изложено твърдение, че само то ползва обекта „бистро“ и е изискано заплащането на наем. Видно е, че съобщението е изпратено за връчване на законния представител на ответното дружество на адреса на седалището му в гр.

Несебър, ***, хотел „С.“ (разписка от „Еконт“ на л. 16 от делото). Същото е получено на този адрес от лице, положил подпис – Кольо Иванов Гуглев, на 26.06.2024г. Съдът намира, че това връчване е надлежно и съобщението е стигнало до знанието на дружеството ответник на тази дата. След като липсват други правила за извънсъдебно връчване на документи, то приложими са общите правила на ГПК, като според чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В случая пратката е приета от лице, съгласно да я приеме, на адреса на седалището на дружеството, за което е положен и съответният подпис, поради което съдът намира, че връчването е надлежно. Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, тъй като (както се посочи) за установяване на редовно връчване не е необходимо да се доказва връчване на упълномощен представител на дружеството, а е достатъчно съобщението да е изпратено до адреса на седалището на юридическото лице и да е получен от намиращо се на този адрес лице, което е изразило съгласие да го получи (както е в настоящия случай).