Решение № 167 от 13.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Анна Кофинова при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова в присъствието на прокурора В. Ж. като разгледа докладваното от Даниела Б. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606711 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат И. Ю. от САК, редовно упълномощен защитник на подсъдимия А. Н. Б., срещу присъда от 12.07.2023 г., постановена по нохд № 5842/2021 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с която подсъдимия Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК за това, че на 21.09.2019 г. в гр.

София е причинил лека телесна повреда на Е. Б. Б., изразяваща се в болка и страдание, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, за което е осъден като му е наложено, при условията на чл. 54 НК, наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С първоинстанционната присъда е уважен предявения граждански иск от гражданския ищец Е. Б. Б. срещу подсъдимия А. Н. Б., като последният на основание чл. 45 ЗЗД е осъден да заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляващи причинени от деянието имуществени вреди на Б., ведно със законната лихва от датата на деянието – 21.09.2019 г. до окончателното 1 изплащане на сумата.

С депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Твърди се, че при нейното постановяване са нарушени материалния закон и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отменена обжалваната присъда в обжалваните части и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск. Алтернативно се моли за постановяване на решение, с което се измени първоинстанционната присъда, като се намали наложеното на подсъдимия Б. наказание.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат С. Т.-М. от САК, редовно упълномощен повереник на частния обвинител и граждански ищец Е. Б. Б. срещу присъдата от 12.07.2023 г., постановена по нохд № 5842/2021 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с която подсъдимия Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, за което е осъден като му е наложено при условията на чл. 54 НК наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С въззивната жалба се обжалва присъдата и в частта, в която от страна на първия съд е уважен предявения граждански иск до сумата от 1000,00 лева и е отхвърлен до пълния предявен размер от 4500,00 лева.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с постановената от първия съд присъда, като се твърди, че размера на наложеното на подсъдимия Б. наказание „Лишаване от свобода“ е занижен, поради което и с оглед наличните за него отегчаващи вината обстоятелства се моли за изменение на първоинстанционната присъда като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия Б. наказание. Моли се също така, да се уважи изцяло предявения от граждански ищец Е. Б. Б. граждански иск в размер на 4500,00 лева, предвид причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Повереникът моли да му 2 бъде заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу жалбата на частния обвинител и граждански ищец Е. Б. Б., депозирана чрез адвокат С. Т.-М. от САК, редовно упълномощен повереник, е постъпило възражение от адвокат И. Ю. от САК, редовно упълномощен защитник на подсъдимия А. Н. Б.. В същото се излагат доводи на несъгласие с исканията на повереника и частния обвинител и се моли да не бъде уважавана жалбата, като неоснователна.

С въззивните жалби не се иска събиране на нови доказателства.

В разпоредително заседание, проведено на15.12.2023г., въззивният съдебен състав е счел, че за правилното решаване на делото следва на основание чл. 327 НПК да бъдат събрани доказателства по делото и да бъде проведено въззивно съдебно следствие с цел установяване на действителната фактическа обстановка и разкриване на обективната истина. Въззивният съд е счел, че следва да бъде проведен разпит на вещото лице, изготвил назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, а именно Д. Н.; че следва да бъде изискана справка от Дирекция „Национална система 112“ МВР, от която да е видно, има ли регистрирани сигнали от страна на лице с имена Е. Б. Б., в периода до 21.09.2019 г. и от кой номер са подадени; че следва да бъде изискана справка от директора на ОДМВР Перник, от която да е видно има ли постъпили сигнали от лице с имена Е. Б. Б. и в случай, че са постъпвали да се предоставят за нуждите на настоящото дело всички образувани преписки, в тяхната цялост, както и да бъде изискано за послужваме нохд № 20208/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, в случай, че същото е приключило с окончателен съдебен акт.

Въззивният съд е счел, че не следва да се провежда разпит на подсъдимият, свидетели и вещи лица, изготвили СППЕ по делото.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е прочетено и изслушано заключението по изготвената в хода на досъдебното производство, от вещото лице Д. Н., съдебномедицинска експертиза, както и са приети като писмени доказателства по делото -справка с рег. № 313000-835/15.01.2024 г. на директора на ОДМВР – Перник; материали, приложени по НОХД № 20208/2019 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав и писмо № УРИ-10581013/02.01.2024 г. на началник РЦ 112 – София, дирекция „Национална система 112 МВР“.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд представителя на Софийска градска прокуратура оспорва въззивните жалби на подсъдимия и частния обвинител.Прокурорът счита, че обвинението повдигнато на подсъдимия А. Б. е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните пред първия и въззивния съд доказателства и моли да бъде потвърдена постановената от Софийски районен съд присъда в цялост.

Процесуалният представител на подсъдимия А. Б. - адвокат Ю., 3 поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Защитникът моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия бъде оправдан, както и да бъде оставен без уважение, предявения срещу него граждански иск, за което излага подробни съображения. Твърди, че по делото не са събрани доказателства относно нанесения от подзащитния му удар в лицето на пострадалата Б., а такива има само в насока, че е налице кървене от носа й. В случай, че бъде потвърдена или изменена първоинстанционната присъда, защитникът моли въззивния съд да извърши групиране на наказанията, наложени на подсъдимия Б. до настоящия момент. Защитникът оспорва жалбата, депозирана от повереника на частния обвинител и граждански ищец.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Е. Б. – адвокат С.

Т.-М. поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да я уважи в цялост, както и да уважи предявения от пострадалата граждански иск. Твърди, че по отношение на нейната доверителка е упражняван системен тормоз, позовавайки се на присъда постановена по нохд № 20208/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав. Моли съда да приеме изслушаната по делото пред въззивния съд експертиза, от която по категоричен начин се доказва, че болките и страданията са причинени на нейната доверителка и тя е претърпяла от подсъдимия травма по начина, по който я описва към датата на инкриминираното деяние. С оглед криминалистичните данни за подсъдимия, характеристика и множество осъждания, моли съда да измени първоинстанционната присъда като увеличи размера на наложеното му с нея наказание, което да бъде изтърпяно в същия режим, посочен от първостепенния съд.

Частният обвинител и граждански ищец Е. Б. поддържа изцяло казаното от нейния повереник.

Подсъдимият Б. поддържа казаното от своя защитник.

Подсъдимият Б.,в своята последна дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК желае съдът да се произнесе както сметне за правилно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивните жалби, доводите и възраженията, направени от страните в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Н. Б., на 46 г., роден е на ******* г. в гр. Перник, българин, български гражданин, осъждан,със средно образование, разведен, безработен, с адрес за призоваване - гр. Перник, кв. „*******,с ЕГН **********.

През 2015 г. подсъдимият А. Б. и пострадалата Е. Б. заживели заедно в 4 интимна връзка, като през годините обитавали различни адреси на територията на гр. София и гр. Перник. С течение на времето подсъдимият А.

Б. започнал да проявява ревност към свидетелката Е. Б., като след употреба на алкохол, отправял заплахи за здравето й. Въпреки това двамата живеели по този начин. Прекъсване на съвместното им съжителство имало за периода от 05.06.2019 г. до 23.08.2019 г., в който период подсъдимия Б. изтърпявал наложено му наказание „Лишаване от свобода“. След изтърпяване на посоченото наказание подсъдимият Б. и свидетелката Е. Б. заживели отново заедно на адрес в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „******* В периода от изтърпяване на наказанието на подсъдимия до 21.09.2019 г., последният отново проявявал ревност, като по тази причина възниквали скандали между него и свидетелката Б..

На 21.09.2019 г. свидетелката Е. Б. отишла на адреса в гр. София, ж.к.

„Манастирски ливади“, ул. „*******с намерение да събере багажа си. Там на място бил подсъдимият А. Б.. Той поискал обяснение от свидетелката Б. къде е била и отправил заплахи за живота й. Свидетелката Б. излязла от процесното жилище и тръгнала по стълбището на жилищния вход към апартамента на наемодателя – свидетеля Л.П. с цел да потърси помощ от него. Свидетелката Б., заедно със свидетелите Л.П. и неговия син - свидетеля И. П., отишли до обитаваното от нея жилище. Подсъдимият Б., който се намирал в процесното жилище потърсил сметка на свидетелката Б. пред двамата свидетели П.и за това, къде е била преди да се прибере. Свидетелката Е. Б. взела чантата си от жилището и излязла, като отново се качила по стълбите на жилищния вход, отправяйки се към жилището на свидетеля Л.П., където желаела да получи помощ от съпругата на свидетеля Л. П.. Подсъдимият Б. последвал свидетелката Б. по стълбището и след като я настигнал на стълбищното пространство й нанесъл удар в областта на лицето. От нанесения удар на свидетелката Б. били причинени телесни увреждания - оточен нос, оток и синкаво- червеникаво насядане с размери 5/4 по лявата повърхност на носа и прилежащо на долния клепач на лявото око и лявата буза. След нанасяне на пророцесния удар, подсъдимият поискал от семейство П.и чаша вода, която излял върху свидетелката Б.. Свидетелят Л.П. успял да успокои подсъдимия Б., което дало възможност на свидетелката Е. Б. да напусне процесната жилищна сграда. След като напуснала процесното място, свидетелката Б. отишла в дома на своята дъщеря - свидетелката Й. Б.. След процесния случил, подсъдимият Б. продължил да прави опити да осъществи контакт със свидетелката Е. Б., въпреки нейното нежелание.

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била възприета от Софийски районен съд.

При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, както и изготвените по делото 5 експертни заключения, изцяло възприети и от настоящия съд, а именно: