Решение № 1027 от 28.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Стара Загора, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. И. Д. от гр. Стара Загора против Застрахователно дружество „Бул Инс”АД - гр. София – по иск по чл. 429 ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ.

Ищцата твърди, че на 14.04.2022г., около 18:00ч., в гр. Стара Загора, на пешеходната пътека на кръстовището, образувано от бул. „Христо Ботев“ и улица „Екзарх Антим I“, претърпяла ПТП, в качеството си на пешеходец, като била блъсната от МПС марка: „Крайслер“, модел: „300Ц“, с peг. № СТ.....РК, управлявано от .......

Механизмът на ПТП бил следният: приближавайки горепосочената пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.1 тип „зебра“, като се огледала и уверила, че преминаването е безопасно, стъпила на същата и започнала движението си по нея, достигайки средата, неочаквано за нея, била ударена от шофираното от ...... МПС, peг.

№ СТ.....РК, като МПС-то било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № BG/02/121001433202, валидна до 21.05.2022г. От инерционната сила на удара, ищцата изхвърчала и паднала на земята, когато се осъзнала, усетила силна болка в левия крак. Незабавно след инцидента органите на МВР били сигнализирани и своевременно посетили ПТП-то и се обадили на екип за спешна медицинска помощ, който да положи необходимите грижи за нея. След това съставили протокол за ПТП с пострадали лица с № УРИ 1228р-4926/15.04.2022г., както и АУАН № GA 383331/14.04.2022г. спрямо виновния водач. В протокола изрично било посочено, че ищцата получила контузия на ляв глезен и лява тазобедрена става. Тъй като управляваното от виновния водач МПС притежавало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с peг. № BG/02/121001433202, валидна до 21.05.2022г. към ответното дружество, на 18.05.2022г. ищцата подала молба /претенция/ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилото на 14.04.2022г.

1

ПТП, получена от ответника на 19.05.2022г., която била оставена без уважение.

Ищцата останала недоволна от така поставения мълчалив отказ и на 10.11.2022г. подала писмено възражение /жалба/ по реда на чл. 108 ал. 6 от КЗ, получено от застрахователя на 11.11.2022г. Ответникът отново не счел за основателно отправеното от нейна страна искане за заплащане на застрахователно обезщетение, като го оставил без разглеждане. С оглед гореизложеното, ищцата подала искова молба, вследствие на което било образувано гр.д. № 5271/22г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. В хода на производството се доказали по безспорен и категоричен начин твърдените от нея факти, като в тази връзка, съдът издал решение № 302 от 18.04.2023г., което не било обжалвано и влязло в законна сила. С това решение по категоричен начин се установило, че така постановеният отказ се явявал изцяло незаконосъобразен.

Съдебният състав присъдил сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 14.04.2022г.

ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.11.2022г., до окончателното й изплащане.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 226,39 лв., представляваща законна /мораторна/ лихва от 13.06.2022г. - датата, в която задължението е станало изискуемо, до датата на депозиране на исковата молба в съда по гр.д. № 5271/22г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора - 22.11.2022г.

Претендират се разноски

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди се, че претенцията за лихва, на основание и в сроковете по чл. 409 от КЗ, била неоснователна и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 409 от КЗ засягала имуществените застраховки, но не и застраховка „ГО на автомобилистите”, за която имало специални правила. Счита, че застрахователят по застраховка „ГО на автомобилистите” би следвало да дължи само лихвата по чл. 497 от КЗ, която се явявала специална разпоредба за този вид застраховка ГО, но не и лихва, предвидена за останалите видове застраховка ГО, тоест и имуществените застраховки по чл. 409 от КЗ. Съгласно чл. 497 /1/ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл.

496 ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106 ал. 3. От изложеното следвал извод, че застрахователят бил в забава спрямо увреденото или пострадало лице, само, ако при предявяване на претенцията са представени всички необходими документи за установяване на основателността й. В случая, не била приложима хипотезата на чл.

497 ал. 1, т. 1 КЗ, защото при предявяване на претенцията си ищецът не бил представил всички необходими документи. Поради тази причина, застрахователят изпратил до него писмо от 27.05.2022г., с което изискал допълнително документи. След това писмо до потребителя на застрахователна услуга за застрахователят започнал да тече предвидения в разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от КЗ срок от три месеца. Това било видно от препращащата норма на чл. 497 ал. 1, т. 2 от КЗ. За да изпаднел в забава, застрахователят трябвало да не се е произнесъл в тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ, но видно от чл. 497 ал. 1, т. 2 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства поискани от застрахователя по реда на чл. 106 ал. 3 от КЗ.

Ако застрахователят бил поискал доказателства за установяване на претенцията, които не са били представени, то застрахователят не изпадал в забава. Доказване 2 основателността на претенцията била в тежест на молителя, а не на застрахователя. С писмото от 27.05.2022 година застрахователят изискал допълнително документи от увреденото лице, по реда на чл. 106 ал. 3 от КЗ, но такива не били представени.

Следователно не било настъпило предвидено в разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ условие, едва след настъпването на което, застрахователят щял да изпадне в забава спрямо увредения от деликт. Видно от чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ: Застрахователят дължи законната лихва за забава... освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106 ал. 3. С писмо от 07.11.2022г. застрахователят определил обезщетение на пострадалия молител, като била изискана банкова сметка, с цел превеждане на сумата. Молителят не предприел мерки, като застрахователят не бил в забава и на това основание. Предвид изложеното намира претенцията на ищцата за изцяло неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител. С постъпила молба, пълномощникът й моли искът да се уважи, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. С постъпила молба поддържа отговора, възразява евентуално за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от приложеното гр.д. №5271/2022г. по описа на СтРС, се установява, че на 14.04.2022г., в гр. Стара Загора, на пешеходната пътека на кръстовището, образувано от бул. „Христо Ботев“ и улица „Екзарх Антим I“, ищцата е претърпяла ПТП, в качеството си на пешеходец, като е била блъсната от МПС марка:

„Крайслер“, модел: „300Ц“, с peг. № СТ.....РК, управлявано от ....... Също така не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е имал сключена задължителна застраховка ГО към ответното застрахователно дружество с полица № BG/02/121001433202, валидна до 21.05.2022г.

С Решение № 302 от 18.04.2023г., постановено по гр.д. №5271/2022г. по описа на СтРС, на ищцата е присъдена сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 14.04.2022г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.11.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ. Видно от решението, ищцата в производството по гр.дело №5271/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора не е имала претенции за законна лихва преди завеждане на иска, поради което и съдът не се е произнесъл за такава, а само за тази, следваща предявяването на исковата молба, която е присъдена с решението. Решението е влязло в законна сила и не е оспорвано от страните.

В настоящото производство ищцата С. И. Д. претендира заплащане на мораторна лихва в размер на 226,39лв. за периода от дата 13.06.2022г. – която дата се явява 15 работни дни след датата на уведомяването на застрахователя до датата на депозирането на исковата молба по гр.дело №5271/2022г. в Районен съд – Стара Загора, а именно 22.11.2022г.

Съгласно чл. 496 ал. 1 от КЗ, срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на 3 претенции. От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от 19.05.2022г. /л. 20 от делото/ се установява, че ищцата е предявила искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП - на 14.04.2022г., неимуществени вреди, т.е. срокът за произнасяне на ответника е изтекъл на 19.08.2022г. /присъствен ден/, т.е. от дата 19.08.2022г. ответникът е в забава.

Въпреки това законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи от дата 19.05.2022г., която е датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП по следните съображения - независимо, че за периода от 19.05.2022г. /на която дата е уведомен ответникът/ до 19.08.2022г. вкл. застрахователят не е в забава по чл. 497 ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429 ал. 3 КЗ, вр. чл. 493 ал. 1, т. 5 и чл. 429 ал. 2, т. 2 от КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429 ал. 3, изр. 2-ро от КЗ, вр. чл. 493 ал. 1, т. 5 и чл. 429 ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от 1/ застрахования делинквент или 2/ от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на други данни по делото, настоящият състав приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 19.05.22г., с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за периода от 19.05.2022г. до 19.08.22г. ответникът дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 429 ал. 3 КЗ, вр. с чл. 493 ал. 1, т. 5 и чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ /така изцяло решение № 167/30.01.2020г. на ВКС по т.д. № 2273/2018г., II т.о./ . В решение № 128/04.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018г., I т.о., определение № 320/27.05.2021г. на ВКС по т.д. № 2063/2020г., I т.о., Решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/2021г. I т.о. на ВКС, по поставения правен въпрос също се приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429 ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494 т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429 ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429 ал. 3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Според чл. 429 ал. 2, т. 2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на 4 ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума /лимити на отговорността/ и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от застрахователната сума /визирана в чл. 429 КЗ/ и не може да бъде ограничаван от размера на последната.