Решение № 247 от 27.02.2023, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

Гр. Варна,

…………………02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Варна, III тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА

ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА

НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ при участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора Стоян З като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД

№ 258/2023г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.Т.Т. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. А., срещу Решение № 1428/ 02.11.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 20223110202874/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №22-0819-001749/12.05.2022г. на Началника на група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на касатора е наложено административно наказание по пункт 1/ глоба в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ за извършено нарушение на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП и пункт 2/ глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.

1 от ЗДП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Решението на Районен съд

– Варна се оспорва като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в оспорения съдебен акт мотивите на съда са изложени лаконично без да са обсъдени всички възражения на оспорващия Т., като се сочи като равнозначно на липса на мотиви в него.

Изложените в жалбата оплаквания в по-голямата си част са идентични с тези, изложени и във въззивната жалба, сочи, че в НП липсват задължителни реквизити; не може да се разбере за извършване на какво конкретно деяние/деяния е ангажирана отговорността на санкционираното лице, което е довело до ограничаване правото му на защита; обвинението не е безспорно доказано поради липсата на доказателства, подкрепящи обвинителната теза на АНО; приложените от АНО санкционни разпоредби на ЗДвП не кореспондират с тези, за нарушаване на които е ангажирана отговорността на Т.; не е обсъдена вината на санкционираното лице. Сочи се, че съдът без обосновани аргументи е приел, че извършените нарушения не представляват маловажен случай. В заключение са настоява решението на ВРС, ведно с оспореното НП, да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. За съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. В депозирана молба вх. № 2717/2023 г. процесуалния представител на Т. поддържа жалбата, прави искане решението на ВРС да бъде отменено, ведно с потвърденото с него НП и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по касация –

Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна не се явява за с.з. В депозирани писмени бележки поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Правилна е преценката на ВРС, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което не е приложил разпоредбата на чл. 28 б.“а“ от ЗАНН. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на депозираната жалба.

Административен съд -

Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред РС -

Варна е образувано по повод постъпила жалба от П.Т. срещу НП №22-0819-001749/12.05.2022г. на Началника на група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което същият е санкциониран по пункт 1/ наложена е глоба в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ за извършено нарушение на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП и пункт 2/наложена е глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т. 1 от ЗДП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 09.04.2022г. проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна в гр. Варна, ул. „Тролейна“, до заведение „Тримата мускетари“ в посока бул. „Хр. Смирненски“, е установено, че Т. управлява лек автомобил с peг. № ******, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение и не носи контролен талон към СУМПС.

Описаните факти са квалифицирани като две отделни административни нарушения – на чл. 137а, ал.2 и на на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Срещу лицето е съставен АУАН, въз основа на който на 12.05.2022 г. е издадено процесното НП.

След като се запознал с доказателствата, представени от страните, в това число и административнонаказателната преписка, съдът приел от правна страна, че оспореното НП е издадено от компетентен орган с оглед представената от АНО заповед № 1-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Производството пред АНО е проведено и е приключило в установените в закона срокове, а в хода му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на акта като незаконосъобразен. Установил е също, че с деянията си Т. обективно е осъществил съставите и на двете административни нарушения, за извършване на които е привлечен към административнонаказателна отговорност. Мотивиран от изложеното, въззивният съд постановил решението си, с което потвърдил оспореното НП.

Касационният състав възприема изцяло установените от районния съд факти и направените въз основа на тях правни изводи и на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон, какъвто е АУАН серия GA № 623268/09.04.2022 г., послужил за издаване на потвърденото от ВРС наказателно постановление, имат доказателствена сила до доказване на противното. Тоест, доказателствената тежест да опровергае констатациите, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, лежи изцяло върху нарушителя. Касаторът Т. не се е справил с така разпределената по силата на самия закон доказателствена тежест, поради което съдържащите се в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното НП са останали голословни и неподкрепени с доказателства. До съда не е отправяно искане за събиране на нови такива.

Не се споделят доводите за незаконосъобразност на НП поради липса на задължителни реквизити в съдържанието му. Налице са всички реквизити, съгласно чл. 57, ал.1 от ЗАНН, в това число и мястото на проверката, съответно, мястото, на което е извършено нарушението – гр. Варна, ул.

„Тролейна“, до заведение „Тримата мускетари“ в посока бул. „Хр. Смирненски“. От страна на нарушителя, нито пред въззивната инстанция, нито пред настоящата касационна е оспорено обстоятелството, че на посочената в НП дата и час Т. се е намирал посоченото място. Точното локализиране на мястото на извършване на нарушението е релевантно обстоятелство при преценка относно компетентността на административнонаказващия орган. В конкретния случай посочването на улица „Тролейна“ като място на извършване на нарушението е достатъчно да се обоснове извод за компетентност на АНО – Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, както правилно е посочил в решението си въззивният съд.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения в хода на АНП, доколкото в АУАН, според изложеното в касационната жалба, бланкетно е записано, че нарушителят няма възражения, което противоречи на истината. Видно от приложения към АНП акт за установяване на административно нарушение GA № 623268/09.04.2022 г. нарушителят саморъчно се е подписал, с което е удостоверил, че е уведомен за възможността да направи възражения в момента на съставяне на акта както и да даде допълнителни обяснения и възражения в 7-дневен срок. Такива не са постъпили.

Нарушенията извършени от Т. са типични и не се отличават по никакъв начин от всички останали подобни нарушения, поради което настоящия съдебен състав споделя доводите на ВРС, че същите не попадат в обхвата на чл.

28 от ЗАНН.

Предвид изложеното по-горе, не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд, представляващи касационни основания, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова му се дължи съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з от една страна, а от друга че процесуалния представител на ответника не участвал лично в съдебното производство, а е представил само писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от Т. ***.

Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав,

Р Е Ш

И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1428/02.11.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. №20223110202874/2022 г

ОСЪЖДА П.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на

МВР-Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: