Решение № 390 от 24.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20264100500625 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК.

ВГрД № 625/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на частна жалба, подадена от адв. А. Ч. – пълномощник на „ТЕДИ ЦВЕТ“ ЕООД – взискател по изпълнително дело № 251/2023 година по описа на ЧСИ Ралица Касабова с рег.

№ 731 в КЧСИ, против Постановление № 3066 от 20.05.2026 година, с което е възобновено изпълнителното производство и на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК е прекратено.

Жалбоподателят счита това постановление за неправилно и незаконосъобразно.

Порочността на това постановление се състояля в това, че съдебния изпълнител извършва действия без надлежен акт на компетентния за това съд – Окръжен съд - Велико Търново.

Представеното пред съдебния изпълнител определение от РС Велико Търново,с което е отменено обезпечението било издадено от некомпетентен съд, тъй като обезпечението било допуснато от Окръжен съд – Велико Търново във въззивното производство. Предвид това отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление изцяло.

Длъжникът по изпълнението З. К. ЗА ПРОИЗВОДСТВО И

УСЛУГИ „МЕКИШ“ в ликвидация село Обединение, представлявана от ликвидатора Й. Д. и пълномощник адв. К. А. счита жалбата против в постановлението в частта му, с която е възобновено изпълнителното производство, за недопустима, тъй като в чл. 435, ал. 1 от ГПК 1 този акт не е измежду посочените подлежащи на обжалване. В частта относно атакуване постановлението за прекратяване жалбата била неоснователна, тъй като ЧСИ правилно е приложил разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК – прекратил е изпълнителното производство на основание влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 439 ГПК, с което е прието, че вземането взискателя няма право на изпълнение, поради погасяване на задължението на длъжника по давност. Изложено е становище и по единственото наведено от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на постановлението изведено с твърдения за незаконосъобразност на определението по чл. 402, ал. 2 от ГПК с което е отменено обезпечението на иска по чл. 439 ГПК – спиране на изпълнителното производство.

С оглед това моли съда да остави без уважение жалбата на взискателя против постановлението за прекратяване на изпълнителното производство и без разглеждане – по отношение на възобновяването на изпълнителното производство.

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 251/2023 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага становище за недопустимост на жалбата, излизаща извън обхвата на чл. 435 ГПК и навежда доводи за законосъобразност на атакуваното постановление за възобновяване и последващо прекратяване на изпълнителното производство.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, възраженията на длъжника по изпълнението, писмените мотиви на ЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 251/2023 год. по описа на ЧСИ Ралица Касабова с рег. № 731, намира за установено следното:

Подадената жалба в частта й, с която се атакува постановление № 3066 от 20.05.2026 година на ЧСИ Ралица Касабова по ИД № 251/2023 г., с което изпълнителното е възобновено е недопустима, а в частта й, с която се обжалва прекратяването на изпълнителното производство е неоснователна. Съображенията за то са следните:

Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 251/2023 год. по описа на ЧСИ № 731 – Ралица Касабова, въз основа на подадена от адв. А. Ч. – пълномощник на взискателя „ТЕДИ ЦВЕТ“ ЕООД молба вх. № 5071 от 05.12.2023 година до ЧСИ и представен изпълнителен лист от 01.10.2012г. по гр.д. № 50/2012 г. на ВТРС за вземане 20177,91 лв. – главница и законна лихва отт 04.01.2012г. и разноски по делото 2263 лв. срещу длъжника З. К. ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ

„МЕКИШ“ /в ликвидация след образуване на изпълнителното дело/ село Обединение.

Изпълнителното производство е спряно въз основа на допуснато с определение по в.гр.д. № 143/2025г. по описа на ВТОС обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, по който е било образувано гр.д. № 1808/2024г. по описа на ВТРС, предявен от длъжника против взискателя по изп. дело № 251/2023 г. на ЧСИ Ралица Касабова.

Предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е уважен с влязло в сила решение по гр.д.

№ 1808/2024 година по описа на ВТРС, потвърдено с решение № 370 от 16.07.2025г. по ВГД № 143/2025г. по описа на ВТС, по което не е допуснато касационно обжалване, с което е признато за установено по отношение на взискателя по изпълнителното дело „ТЕДИ ЦВЕТ“ ЕООД, че правото на принудително изпълнение срещу З. К. ЗА

2

ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „МЕКИШ“ в ликвидация село Обединение, представлявана от ликвидатора Й. Д. за събиране на сумата то 22440,91 лв., от която 20177,91 лв. главница и 2263 лв. разноски, ведно със законна лихва, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 50/2012г. на ВТРС е погасено, порради изтекла погасителна давност. Това обезпечение по искане на ищеца /длъжника по изпълнението/ е отменено с определение № 591 от 20.03.2026г. по гр.д. № 1808/2024г. по описа на ВТРС, което е влязло в сила. Длъжникът по изпълнението е представил пред ЧСИ двата акта и е отправил искане за продължаване на производствените действия, като на основание представения акт по чл. 402 ГПК да възобнови изпълнителното производство и с оглед представеното решение по чл. 439 ГПК и на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 пр. 1 от ГПК да го прекрати.

С постановление № 3066 от 20.05.2026 година по ИД № 251/2023 г. ЧСИ Ралица Касабова в изпълнение на определението по чл. 402 ГПК е възобновила изпълнителното производство, а с оглед представеното влязло в сила решение по чл. 439 ГПК на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК е прекратила. Така извършените действия от съдебния изпълнител са законосъобразни – спряното изпълнително производство е възобновено, след като е представен акт на съда, че наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по ИД № 251/2023г. на ЧСИ Ралица Касабова“ е отменена по реда на чл. 402 ГПК. Това действие на съдебния изпълнител е само констатиращо правните последици от отмяната на наложеното обезпечение. След отпадане на пречките за движението на делото съдебният изпълнител е властен да продължи неговото разглеждане, респективно да се произнесе по искането за прекратяването на изпълнението при представянето на влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК. Безспорно по изпълнителното дело е представено влязло в сила решение по чл. 439 ГПК и на основание чл. 433, ал.1, т. 7 предл. първо съдебния изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.

Абсолютно и очевидно неоснователно е единственото наведено от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на постановление № 3066 от 20.05.2026г. на ЧСИ по ИД № 251/2023г., тъй като е възобновил производството въз основа на определение от некомпетентен съд и поради това и последващото прекратяване на изпълнителното производство било опорочено. От една страна за изпълнителното производство достатъчен е факта на наличието на влязло в сила определение по чл. 402, ал. 2 ГПК, което отменя обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“, законосъобразността на което се изследва в друго производство по реда на инстанционния контрол, предвиден в чл. 402, ал.2 , изр. второ ГПК:, от какъвто настоящият жалбоподател не се е възползвал като заинтересовано лице в производството по отмяна на обезпечението. На следващо място влязлото в сила решение по гр.д. 1808/2024г. по описа на РС Велико Търново, с което е прието за установено, че правото на принудително изпълнение по отношение на взискателя е погасено по давност, удостоверява наличието на хипотезата по чл. 433, ал.1, т. 7 пр. първо от ГПК, при която съдебния изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.

Поради изложеното подадената от адв. Ч. – пълномощник на взискателя „ТЕДИ 3

ЦВЕТ“ ЕООД, частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ТЕДИ ЦВЕТ“ ЕООД ЕИК 201365388 със седалище и адрес на управление от гр. Велико Търново, ***, вх. Б, представляван от пълномощник адв. А. Ч. със съдебен адрес гр. велико Търново, бул.

„България“ №3, вх. Б, против постановление № 3066 от 20.05.2026г. год. по изпълнително дело № 251/2023 година по описа на ЧСИ Ралица Касабова с рег. № 731 при КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4