Решение № 1135 от 05.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. В.

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501197 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба вх. № 34377/25.04.2024г. от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** , срещу Решение № 1262 от 11.04.2024 г., постановено по гр.дело № 20223110112837 по описа за 2022 година на Районен съд - Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, срещу ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. Варна, бул.

„Осми Приморски Полк“ № 43 и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, посесорен иск за защита и възстановяване на нарушено владение за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да ПРЕДАДАТ на ищеца ВЛАДЕНИЕТО върху площ от 1 991 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, оградена с жълт цвят на скица-проект /л. 39/, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1 с площ от 93 кв.м. и да ПРЕМАХНАТ изградената на границата на имота ОГРАДА с приблизителна дължина 139 м., ситуирана на общата граница на ПИ с идентификатор *** и *** и РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ВОДОПРОВОД от ПЕВП тръби ф200 с приблизителна дължина 112 м и канализация от PVC тръби ф400 с приблизителна дължина 112 м., на 1 основание чл. 75 ЗС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът в решението си неправилно е приел, че владението на ищеца е било отнето в изпълнение на административен акт/актове, като такива твърдения не са били навеждани. Наведените твърдения са били за наличие на административен акт/актове за премахване на огради, неподходящи по местоположение. Това обаче не изчерпва твърденията, които са и за влизане в имота от страна на ответниците, отстраняване на движими вещи от него и поставяне на ограда по границата на ПИ *** и ПИ ***. Сочи още, че в процесните заповеди, цитирани от ВРС, няма разпореждане за изземване на владението, нито за изграждане на водопровод и канализация. Поради това необоснован се явява изводът, че владението е правомерно отнето, съответно необосновано е бил отхвърлен иска за защита на нарушено владение. Навежда възражения във връзка със собствеността, а именно, че липсват доказателства процесната реална част да е общинска собственост, в частност улица О.. Сочи, че и двете процесни заповеди № 35/21.02.2022г. и № 3014/27.02.2022г. на Кметна на Община Варна са издадени на основание чл. 195 ал. 5 от ЗУТ, т.е. са за премахване на неподходящи огради, но извън техния предмет остава владението на пространството, заключено между тези огради. В следствие на това, отнемане на владение чрез посочените заповеди е недопустимо, поради което не може да бъде правомерно. Счита, че издаването на процесните заповеди съставлява злоупотреба с власт. Твърди, че между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е налице спор за материално право, в който ОБЩИНА ВАРНА се намесва по недопустим начин. ВРС коментира факта, че процесните заповеди са потвърдени в производството по обжалване на административните актове пред Администратривен съд - Варна, но не е съобразил факта, че възраженията на въззивника не са били обсъдени, тъй като АС – Варна е приел, че „***“ ЕООД няма правен интерес да обжалва заповедите. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с коeто да бъдат уважени предявените искове. Претендира и сторените разноски.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че на ОБЩИНА ВАРНА до образуването на исковото 2 производство не е било известно да е имало спор за собственост между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Сочи, че заповедите са били издадени в обществен интерес, тъй като е било налице издадено разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.2021г. на Главния архитект на Община Варна за изграждане на уличен водопровод и смесена канализация в границите на процесната реална част. Бил е организиран и митинг от заинтересовани лица по повод ограничаване на достъпа до реалната част. Оспорва извода за наличие на владение, продължило повече от 6 месеца, доколкото от свидетелките показания се установява, че ул. О. е била проходима /без поставени огради и бариери/ до 15.11.2021г. Сочи още, че оградите, предмет на заповедта, са били премахнати не от Община Варна, а доброволно от собственика им „***“ ЕООД. Посочва, че процесният водопровод е законно изграден, поради което не е допустимо да бъде премахван чрез иск по чл. 75 от ЗС, а само чрез иск по чл. 109 от ЗС. По отношение на собствеността сочи, че процесната реална част е част от имот ***, собственост на „***“ ЕООД, а не от имот ***, собственост на „***“ ЕООД.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна „***“ ЕООД е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че издадените заповеди са законосъобразни, както и са били потвърдени от Административен съд – Варна. Твърди, че към датата на издаване на заповедите, не е имало спор за собственост. Сочи, че „***“ ЕООД е изпълнил заповедта като адресат на акта под страх от административна и имуществена отговорност по чл. 195 ал. 7 и чл. 196 ал. 6 от ЗУТ. Заповедите не само са за премахване на незаконни строежи, но и разпореждат на адресата на акта да възстанови първоначалния вид на имота, да се разчисти същия и да се възстанови проходимостта на улицата. Сочи още, че съгласно приетия по делото договор за учредяване на безвъзмездно право на преминаване на уличен водопровод/канализация, и съгласно издаденото разрешение за строеж, процесният строеж на водопровод и канализация е законен, при това същият е започнал преди датата, на която ВРС е приел, че ищецът е установил владение. В протокола за откриване на строителна линия и ниво изрично е посочено, че към датата 15.11.2021г. достъпът се осъществява по съществуващата улична мрежа. Същото се установява и от свидетелските показания на св. Х.. От тази дата е налице строителство по повод изграждане на уличен водопровод/канализация. Няма данни такова строителство да е 3 осъществявано след датата 27.09.2022г., която е посочена в исковата молба като дата на нарушаване на владението. Твърди, че именно действията по трасиране и започване на строежа следва да се приемат като дата на отнемане на владението. Сочи, че исковата молба е подадена след изтичане на шестмесечния срок, считано от 15.11.2021г., поради което искането за премахване на водопровода е недопустимо. Посочва се още, че ищецът не е доказал границите на осъществяваното от него владение в цялост върху процесната реална част, доколкото липсва твърдение, че е осъществявал владение на изток от поставения портал-ограда. Не е доказано да е владял и процесната сграда в имота. Отделно не е доказано, че ответникът „***“ ЕООД владее спорната част на изток. Твърди се, че ответникът е предприел действия по ограждане само на собствения си имот с ид.***, като оградата е паянтова, т.е. преместваем обект.

Подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което настоящото въззивно производството се явява редовно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.

75 от ЗС, предявени от „***“ ЕООД, гр. Варна срещу ОБЩИНА ВАРНА и „***“ ЕООД, гр. Варна, за защита и възстановяване на нарушено владение, осъществявано върху реална част с площ от 1 991 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1, която защита включва и задължаване на ответниците да премахнат изградената на границата на имота ограда и реална част от водопровод и канализация.

В исковата молба и уточняващите молби, вкл. във въззивното производство, ищецът „***“ ЕООД твърди, че е владелец на процесния недвижим имот, а именно реална част с площ от 1 991 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1. Владението върху процесната реална част е установено от ищеца на 15.11.2018 година, като същото е предадено на последния от „***“ АСЦИД в качеството му на продавач по НА № 89, том LXXXIII, дело 17975 от 2018г, с вх.рег. № 31724 от 15.11.2018г. на СВ. По силата на същия н.а. ищецът владее и целия имот с ид. ***. На 15.11.2018 година продавачът *** АСЦИД предал на купувача *** ЕООД владението върху недвижим имот с материализирани на място трайни граници, представляващи огради, чието местоположение съответства на ПИ с проектен идентификатор ***, съгласно 4 скица-проект на л.39 от делото. Излага, че тези граници, вкл. КПП и бариера, съществуват на място повече от 30 години, като част от границите на площадка, отредена за нуждите на държавно предприятие ДПИ „***“, впоследствие включена в капитала на търговско дружество „***“ АД. Твърди, че с поредица от разпоредителни сделки, владеният от дружеството недвижим имот с проектен идентификатор *** се е образувал чрез отделяне от имота, отреден за нуждите на държавно предприятие ДПИ „***“ и включен в капитала на търговско дружество „***“ АД. Сочи, че чрез наличието на автоматичен портал и бариера дружеството не е допускало трети лица до посочената реална част. Твърди, че е владял построената в имота сграда с идентификатор ***.1, която се ползвала за офиси и като помещение, осъществяващо контрола на достъпа. Твърди, че на 27.09.2022г. Община Варна и *** ЕООД заедно са отнели владението на ищеца върху процесната реална част, чрез извършени съвместни действия от служители на община Варна и наети от *** ЕООД лица, по премахване на съществуващи огради, установяващи владението на процесната реална част, навлизане в същата и завладяването й, чрез поставяне на временна ограда на общата граница на ПИ с ид.*** и ***, включително чрез поставяне под охрана от охранителна фирма. По този начин на ищеца е отнета възможността за достъп до имота и сградата. Отделно, след отнемане на владението ответникът Община Варна е изградил в процесната реална част водопровод от ПЕВП тръби ф200 с приблизителна дължина 112 метра и канализация от PVC тръби ф400 с приблизителна дължина 112 м., а ответникът *** ЕООД метална ограда на общата граница на ПИ с ид.*** и *** по КК на гр.Варна с приблизителна дължина 139 м., чрез която е възпрепятстван достъпа на ищеца до процесната реална част и находящата се в същата сграда. Счита, че отнемането на владението е осъществено от Община Варна чрез издадената от Кмета на р-н Младост Заповед № 035 от 21.02.2022 г., по реда на чл. 196, ал. 3, вр. чл. 195, ал. 5 ЗУТ, с която е разпоредил премахване на съществуващите огради и автоматичен портал, собственост на ищеца, въпреки наличието на спор за собственост между ищеца и трето за делото лице „***“ АД. Сочи, че е подал жалба срещу заповедта, по която било образувано адм.дело № 640/2022 г. на АС-Варна. Допълнително били премахнати други съоръжения, на основание на Заповед № 3014/27.09.2022 г.

Твърди, че към настоящия момент владението се осъществява от „***“ ЕООД, който не допуска влизането на трети лица в имота чрез изградена на място трайна метална ограда, разположена на общата граница на ПИ с идентификатор *** и ***, включително и чрез физическа охрана, и от ОБЩИНА ВАРНА, която държи в 5 имота изграден и въведен в експлоатация водопровод и канализация. Считано от 27.09.2022 година ищецът е лишен от възможност за достъп до процесната сграда, намираща се в оградената реална част, поради което не може да посочи кой от двамата ответници и по какъв начин владее сградата.

Ответникът ОБЩИНА ВАРНА в срока от чл. 131 от ГПК подава писмен отговор, с който оспорва иска. Излага, че е неоснователно твърдението, че ПИ с идентификатор *** е образуван чрез разделянето на площадка, отредена за ДПИ ***, чийто общи граници са отразени КП и РП от 1971 г. Сочи, че към настоящия момент за ПИ с идентификатор *** е действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-89/26.04.2006 г. на зам.кмет на Община Варна, с който се обособява самостоятелно УПИ I-65 за „обществено обслужване и трафопост“, кв. 14, по плана на 26 м.р. Счита, че КП и РП от 1971, както и генералния план от 1988 г. на завод „***“ не са относими, тъй като за имота има последващ действащ регулационен план, който съгласно пар. 6 ал. 1 от ЗУТ запазва действието си. Твърди, че със Заповед № 035/21.02.2022 г. на Кмет на р-н Младост е разпоредено премахването на метални огради и метален автоматичен портал, разположени в имот с идентификатор ***, доколкото обектите са с неподходящо местоположение и разположение, тъй като не са изградени нито по имотна, нито по регулационна граница и възпрепятстват изграждането на уличен водопровод, който захранва жилищна сграда, находящ се в ПИ с идентификатор *** за което и в районната администрация са постъпили множество жалби от различни граждани и собственици на жилища /права на строеж/, находящи се в този имот. Сочи, че към датата на издаване на заповедта като собственик на имот с идентификатор *** се легитимира „*** ***“ ООД с нотариален акт от 2001 г., като по партидата на имота не е имало вписани искови молби, поради което на административния орган не му е било служебно известно, че има висящ спор за собственост. В тази връзка на ищеца е била предоставена възможност, предвид започнато на 24.01.2022 г. административно производство, да представи доказателства за наличието на спор, но това не е сторено. Сочи, че със Заповед № 3014/27.09.2022 г. на Кмета на Община Варна спрямо „***“ ЕООД, който се е легитимирал като собственик, е разпоредено премахването на строежи и обекти, за които не е предоставено разрешение за строеж, тъй като същите създават опасност за живота и здравето на гражданите. Счита, че и двете заповеди са издадени с оглед защита на обществен интерес и във връзка с издаденото разрешение за 6 строеж № 104/ГИ/26.07.2021 г., влязло в сила на 16.08.2021 г. за изграждане на уличен водопровод и смесена канализация, с който е захранена цяла жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор *** което е наложило премахването на описаните обекти, които са били неподходящи по местоположение и разположение. Подчертава, че спрямо тези обекти е имало множество жалби на граждани, като собственикът на процесния имот „***“ доброволно е премахнал същите. Счита, че е защитил интересите на гражданите и не е злоупотребил с власт, доколкото обектите са премахнати доброволно от собственика на имота.